СРЕЩИ

Акад.Стефан Воденичаров, председател на БАН:Да се промени статутът на българския учител и той да се възвърне на пиедестала си

02 декември 2014

 

- Разкажете за стратегията, която БАН създаде за развитието на България през следващите 30 години. Ще я представите ли на новия кабинет?
- Това не е точно стратегия, а възгледи за основните национални цели. Нашето виждане е, че сме закъснели с поставянето на национални цели, с провеждането на национална дискусия за това каква искаме да бъде България след 25 - 30 години. В този материал е представена нашата гледна точка за дългосрочната визия на страната. Голямото ни желание е с парламента да изготвим документ за националните възгледи, който да бъде утвърден от Народното събрание, и оттук нататък всеки, който управлява България, да знае каква е посоката, в която трябва да се работи. И държавата винаги да застава зад националните цели, за да има резултат. Не може всеки път с промяната на политическата обстановка в страната да се почва от нулата. Трябва да се надгражда.
 
- Какви са основните приоритетни цели във вашия материал?
- Първо започваме с въпроса за духовния живот на страната. Това е основата, без която няма надграждане. Трябва да се обърне внимание на възпитанието на младото поколение вкъщи, на образованието. Образованието и възпитанието дават културата на гражданите. Ние трябва да направим отново българската нация културна нация, защото ако няма култура, не може да има успешна държава.
 
- Какво куца на възпитанието в българския дом според вас?
- Куцат много неща. Първо, има семейства, в които родителите не обръщат внимание, че са длъжни да възпитават граждани. Тези родители получават някакви социални помощи, които не влагат във възпитанието на граждани, а ги използват за други цели. Това нещо трябва да бъде променено. Второ - всеки, който е поел отговорността да бъде родител, трябва да мисли за бъдещето на децата си и да намери време за възпитание и грижа за тях.
Има и много проблеми, натрупани в образованието. Имахме преди години една добра система, която сега е доста изкривена. Получи се така, че намаля броят на учителите, за сметка на което се увеличи броят на преподавателите. Учителят учи, а преподавателят предава знания, а България има нужда от учители. Затова е време да се промени статутът на българския учител, да се възвърне на пиедестала, на който беше преди.
-
 Как да стане това?
- За да бъде един учител добър, за него трябва да се създаде съответната обстановка. Не става дума само за работна заплата, а за отношението на ръководството на училището, на родителите, на децата. Всичко това е комплекс, който се полага на учителите и трябва да бъде възстановен. Ние имаме традиции в образованието и българските учители са тези, които са подпомогнали изграждането на върховете на нашата нация.
 
- Вие бяхте министър на образованието. Коя според вас е най-спешната реформа, от която има нужда българското училище?
- Имаше един закон за средното образование, който беше приет на 70% от парламента, остана още малко работа. Такъв закон трябва да има. Трябва да се регламентира, че както се изпитват учениците, така трябва да се изпитват и учителите. И те трябва да бъдат оценявани по резултатите, които са постигнали децата. Наложително е да се промени и педагогическият подход към младото поколение. В момента ние живеем в едно информационно общество, в което технологиите са навлезли много дълбоко. Така се получава един парадокс, че децата на 3 - 4 години вече работят с компютър, а на 7 започват да ги учат да четат и пишат. Те трябва да се научат да боравят с информационните технологии и да ги използват не за развлечение, а за развитие на своите способности. Този проблем трябва да се реши генерално. Другият важен момент е учебниците да се изчистят от ненужната фактология.
Тази система с многото учебници по един и същ предмет също трябва да се преосмисли. Аз не мога да си представя как може да има различни учебници по математика, физика, хи­­мия... Законите са едни и същи. Многото учебници са в услуга на издателствата, но не и на обучението на децата.
 
- Във вашия материал сте отделили и място на здравеопазването. Какво ще кажете за него?
- Ще кажа, че в момента се дават три-четири пъти повече пари за здравеопазване в сравнение с периода преди пет години. Ка­­чеството на обслужването на населението обаче намалява, а парите все не са достатъчно, което означава, че тези средства не се изразходват правилно. Затова трябва да се запушат пътищата, които дават възможност парите да не се изразходват по предназначение. От не по-малка важност е проблемът с тази част от населението, която не плаща здравните си вноски. Трябва да се намери начин тези хора да подсигурят здравната си издръжка и да бъдат равностойни граждани.
 
- Разкажете за Съвета на БАН, който ще дава насоки и препоръки на следващото правителство. Как ще функционира той?
- Ние създадохме един академично-индустриален клуб “Добри Желязков”, в който привлякохме известни учени и индустриалци - хората, които създават работни места, плащат данъците в тази страна и искат техните предприятия да бъдат успешни. Първата задача на този съвет беше да направим връзките между хората, които правят научните изследвания, и представителите на индустрията, защото тези връзки не бяха много добри. Задачата, която си поставя този клуб, е да се опитаме да възстановим нормалния стопански живот на страната. Проведохме кръг от разговори, на които се установи, че е възможно бъдещото управление да използва членовете на този клуб като съветници при взимане на стопански решения. Това се случва и в много други страни – всички управляващи се съветват с експерти, които имат съответния опит при взимане на важни решения. Идеята е този клуб да обсъжда с властта важни и наболели проблеми на стопанския живот.
 
- Наскоро стана ясно, че в дейността на БАН вече ще участват и наши учени от чужбина. Как точно ще стане това?
- Във връзка със 145-годишнината на академията ние поканихме наши колеги, които са успешни учени по света, и обсъдихме как да запазим и подобрим връзките си с тях. Така достигнахме до една договорка да разширим кръга от контакти с български учени от чужбина и да видим по какъв начин те могат да бъдат полезни със своето влияние на академията. Те могат да помагат с връзки и контакти или чрез съвместни проекти.
 
- От кои държави са тези учени?
- От САЩ, Велико­бри­тания, Германия, Хо­­лан­дия, Канада, Франция и Шве­ция.
 
- Какво е финансовото положение на БАН в момента?
- В момента сме на ръба. Чакаме да видим какво ще се случи с евентуална корекция на бюджета. В момента имаме пари само за минимални заплати.
 
- Колко е минималната работна заплата в академията в момента?
- 635 лв. е средната работна заплата, което е ужасно малко.
 
- Намират ли се още млади учени в БАН?
- Още ги има.
 
- Какво ги задържа в България?
- Това са хора, за които науката е съдба и България не е толкова лошо място. В чужбина винаги си оставаш чужденец. Хората, които се занимават с наука, не са привлечени толкова от социалния статус и парите, колкото от самочувствието, че са творци.
 
ВИЗИТКА:
Роден е на 1.9.1944 г. в София
През 1968 г. завършва Техническия университет със специалност машинен инженер
През 1974 г. получава степен доктор, през 1989 г. става доцент, а през 1991 г. професор. Титлата “доктор на техническите науки” получава през 1998 г.
От 2004 г. е член-кореспондент, а през 2012 г. е избран за академик. Преди избирането му за председател на БАН акад. Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии “Акад. Ангел Балевски” с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХ) – БАН
Носител е на почетен знак “Марин Дринов” за значителни заслуги към БАН
Носител на орден “Стара планина първа степен” за заслугите му в развитието на науката в България
 
С Акад.Воденичаров разговаря Мила Мишева
 
 

http://www.monitor.bg/article?id=448845