ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Станимира Петрова стана първата българка световна шампионка по бокс

01 декември 2014

 

Световната шампионка по бокс: Няма време за мъже
Легендарният Александър Христов открил таланта й
 
 
В спорт като бокса мнозина трудно могат да си представят, че виреят и крехки цветя. Такъв е случаят със Станимира Петрова - първата българка, световна шампионка по бокс за жени. В понеделник 23-годишната Станимира от Асеновград спечели златния медал в категория до 54 кг, превръщайки се в изненадата на първенството в Южна Корея.
При това след само година и половина в този спорт! До 2012 г. Станимира е състезателка по таекуондо-ITF, където също има успехи - европейска шампионка в индивидуално и отборно и световна в отборното на спаринг жени.
 
Започнала с бойните спортове съвсем случайно. „Един ден
заведохме батко й Янко на тренировка
по таекуондо при треньора Георги Шишков. Станимира също ни придружаваше и като видя какво ще прави батко й, реши, че не може без нея. Искаше на всяка цена и тя да тренира таекуондо и така започна. Беше първи клас и докато завърши гимназия, не е пропуснала тренировка”, разказва майка й Анна Петрова. Янко по-късно прекъснал активните занимания.
На едно републиканско първенство Станимира попаднала в полезрението на олимпийския вицешампион по бокс от Сеул '88 и носител на световната титла през 1993 г. Александър Христов, който има свой клуб „Пловдив-98” и се занимава с подрастващи. „Тогава той каза, че дъщеря ни има потенциал за бокса, но тя си искаше таекуондото”, разказва още майка й.
Като студентка в НСА обаче Станимира записала бокс като свободно-избираем предмет. Треньорът в „академичния” клуб Борислав Божков й предложил да се яви на държавно първенство. Боецът у Петрова нямало как да не приеме и така през 2012 г. тя участвала на първото си боксово състезание. Там тя е забелязана и от националния треньор на жените Павел Сяров, който й предложил да се готви с неговите избранички. „Тогава му отказах, защото ми предстоеше световно първенство по таекуондо”, разказва Ста-нимира. След като отпада още в първия кръг на индивидуалното обаче, тя преосмисля решението си и решава да се съсредоточи върху бокса. При следващата покана от Сяров, отговорът е положителен. На първото й голямо първенство – европейското в Букурещ през април т.г. обаче
тя отново отпада в първия кръг
Въпреки това треньорският щаб вижда потенциала в нея и продължава да й гласува доверие. На последния международен турнир преди световното в Чеджу - в Маракеш, Станимира играе финал, който губи от Марция Давиде. Същата онази италианка, която се изправи срещу нашето момиче и на финала в Корея. Този път Станимира взе реванш и се качи на световния връх. „Финалната битка беше игра на нерви. Двете бяха като котка и мишка, но Станимира показа, че иска повече победата”, не скри радостта си треньорът Сяров.
„Още с пристигането си в Корея вярвах, че мога да бъда световна шампионка. Много исках титлата! Дадох всичко от себе си и съм щастлива, че успях”, разкрива пък боксьорката.
По време на световното цялата фамилия, близки, приятели и колеги на семейството се събирали да гледат в YouTube мачовете на Станимира. Когато срещите й били по-късно, колективното гледане ставало и на работното място. „Всички много се гордеем с нея. Целият град се вълнуваше от нейните изяви. Успехът й е плод на много труд, ежедневни усилия и лишения от нейна страна”, сподели Анна Петрова.
Таекуондото остава завинаги в сърцето й

Станимира е благодарна на всички треньори, с които е работила през годините и е категорична, че всеки един от тях има принос към титлата й.
Георги Шишков е човекът, който най-дълго е тренирал Петрова. Той е първият й единствен треньор в родния Асеновград. „Днес (бел.ред. - в деня на нейния успех в Корея) тренировките в залата вървят различно - споделя Шишков. - Всички сме в еуфория. Разказвам на децата как тя е тръгнала като тях в спорта и докъде могат да стигнат и те”. До ден днешен Шишков дава основата на децата, които искат да практикуват бойните спортове таекуондо и кикбокс в Асеновград.
„Щастлив съм, че забелязах потенциала й за нашия спорт и че от година и половина, откакто е при мен, тя извървя толкова бързо този път до върха”, не крие радостта си Сашо Христов, който дойде да посрещне световната си шампионка на летището в София.
Като част от националния отбор по таекуондо пък Петрова черпи опит и от гранд мастер Ким Унг Чол (9-и дан), както и от Красимир Гергинов. „Радваме се, че сме възпитали такъв боец като Станимира Петрова. Не съжаляваме, че предпочете бокса пред таекуондото, защото всеки търси изява в олимпийските спортове. Щастливи сме, че тя успя да се реализира още при първите си големи състезания”, сподели Гергинов.
„Таекуондото ще остане за винаги в сърцето ми. В бокса обаче има по-голяма перспектива”, оправдава избора си младата състезателка.
Обичала да рисува и да пее
Заради световното по бокс в Чеджу 23-годишната Станимира трябвало да отложи дипломирането си. Тя завършила бакалавърска степен в НСА в учителския профил и записала магистратура „Спортен мениджмънт”, от която й остава само още един семестър. Заради отдадеността си към спорта Станимира няма сериозен приятел до себе си. „Не й остава време”, казва майка й. Единственият приятел, който бе сред посрещачите на летището преди дни, боксьорката нарече „моя бъдещ масажист” и побърза да го помоли да я отърве от болките в мускулите след тежкото първенство и път.
Иначе на световната шампионка нищо женско не й е чуждо. Обичала сама да приготвя различни гозби, когато остане малко повече време у дома. „Учи се от мен, но най-вече от интернет”, разказва още майка й Анна Петрова. Ако не се отдала на спорта, Станимира със сигурност щяла да развие друг свой талант - рисуването. Като ученичка тя печелила не един и два конкурса с картините си. Обичала много и да пее.
 
Снежана Иванова
Снимка:
Финалната среща на Станимира (вдясно) с италианката Марция Давиде.
Публикува се от:
http://www.monitor.bg/article?id=452048