ПОСТИЖЕНИЯ

Милчо Левиев изнася концерти в България

11 ноември 2014

 

Пианист, композитор, аранжор и преподавател, през последните години Милчо Левиев често радва почитателите на джаза в България.
Легендата на българския джаз преди време прави кариера в меката на това изкуство – в САЩ. След покана от Дон Елис през 1970 година музикантът заминава за Лос Анжелис.  
В страната, в която джазът е издигнат в култ, остава по-задълго. Прави концерти в САЩ и Европа. Представя майсторството си в импровизацията.
Кариерата на джазмена стартира от родна България в края на 60--те. Свързана е с емблематичната група Джаз Квартет „Фокус” в годините 1965-1970.
В един момент зад пианото във „Фокус” сядат и Милчо Левиев, по-късно и Марио Станчев – все знакови имена за родния джаз, впоследствие с музикална кариера извън страната. Групата на флейтиста Симеон Щерев продължава да съществува.
В България, отпреди времето на демокрацията, към джаза се гледа в контекст, може би с недоверие, вероятно и без особено желание за предоставяне на хоризонт за развитие на музиканта.
Впрочем, като заговорим за хоризонта, в джаза той е нещо и абсолютно, и относително. Няма как да пропуснеш срещата на сцената на някой фестивал със светила в световния джаз. Поканите са и признание, и изкушение,…и завоевание.
От друга страна важно е много да пътуваш, защото джазът се…представя по фестивали и „на живо”. Като правило тази музика се свири пред по-камерна аудитория. Джазмените лесно сменят формации. Събират се в нова формация заради определен музикален проект.
През годините, когато е в Америка, Милчо Левиев записва с Don Ellis Orchestra, с Art Pepper, Gerald Wilson, Bill Holman, Eddie Jefferson, Mark Murphy, Ernie Andrews, Michael Franks, Willie Bobo, RoyHaynes, Billy Cobham, Carmen McRae, Airto и т.н.
 
Сигурно само музикант, свирeщ джаз,  може да обозначи или оцени какво признание е години да работиш с оркестър, в който на сцената се изявяват такива големи звезди на световния джаз, като Били Кобъм(барабани), Алекс Блейк(бас), братятаРанди(тромпет) и Майкъл Брекър(тенор и сопрано саксофон), Джон Аберкромби(китара).
Така големият пианист получава признанието за звезда в света на световния джаз. През последните години за радост на българската публика той много често се представя с програми и във фестивали в Родината.
През 2014 г. джазменът можеше да бъде слушан през юни на 50-тото юбилейно издание на Международния фестивал на камерната музика в Пловдив, както и на фестивала „Пловдивски джазвечери” през октомври.
С изпълнение на Милчо Левиев и дуо братя Владигерови бе закрит престижният фестивал в Пловдив през лятото. Концертът на музикантите бе оценен като гвоздеят в програмата му.
С представянето на джазмена на значим арт-форум, и то в родния му град – престижът на инициативата е двоен. Важно е големите светила на българската музика, които години наред изнасят концерти по света, по-често да застават и пред родна публика.
Днес големият български джазмен признава, че много мисли за именития български композитор Панчо Владигеров, негов учител. Посвещава му своя албум „Song of the Clown“.
Според медии, албумът е творческото общуване на Левиев с младия Панчо Владигеров, когато той създава театрална музика. „Song of the Clown“включва в себе си няколко вида изкуства: джазова и симфонична музика, поезия, театър.
Милчо Левиев ни впечатлява с креативност. Новият му проект се нарича „Пътешествие в два свята”. 
Проектът включва произведението на Гершуин „Рапсодия в синьо”, както и „Българска сюита” – обработка на пет песни с имена на жени в изпълнение на българския пианист.
Излезе информация, че БНР възнамерява да предложи Милчо Левиев за престижната награда "Грами" заради най-новия му музикален проект. В него джазменът работи заедно с бигбенда на БНР и фолклорния хор „Космически гласове”.
В живота си големият музикант е правил и интересна филмова музика. Създал е музиката за родни филми като „Отклонение”, „Иконостасът”, „Един снимачен ден”, „Понеделник сутрин” и т.н.
Не се е отказал да прави филмова музика и след музикалната кариера в Америка. Негова е музиката в нашумялия български филм от най-ново време „Писмо от Америка”, реж. Иглика Трифонова.
През 1997 г. изключителният български пианист в света на джаза е удостоен с най-високата българска награда – орден „Стара планина”.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”