СРЕЩИ

Цветозар Томов: Не е въпрос на доверие в изследвания, а на оценка и анализ

07 октомври 2014

 

 
С говорителя на ЦИК ЦВЕТОЗАР ТОМОВ разговара Мила Гешакова 
- Тези две седмици до изборите са златно време за социолозите, чийто колега сте и вие. На кои сондажи вярвате, г-н Томов?
- Именно защото съм социолог, не вярвам на изследвания. Те са просто една моментна снимка на реалността. Работил съм с данни и твърдя, че не е въпрос на доверие в изследвания, а на оценка и анализ.
- Вярвате ли, че 200 хиляди гласа вече са изтъргувани, както изчисли колегата ви проф. Михаил Константинов? 
- Не искам да вярвам и се надявам, че този път тази мръсна практика няма да бъде така явна и безсрамна, както е била на други избори. Имам надежда, че проф. Константинов споделя опасения, които имат резон, но които в крайна сметка няма да се оправдаят изцяло. Но може и да бъркам…
- Колко ще е процентът на преференциите?
- Надяваме се този път преференциалният вот да е по-висок. В разяснителната кампания на ЦИК това е един от централните сюжети. В методическите инструкции до сиковете и риковете специално обръщаме внимание на броенето на преференции, защото имаше грешки и пропуски на евроизборите. В крайна сметка това е едно ново демократично право на българския избирател и колкото повече хора го използват, толкова по-добре за демократичността на вота.
- Преди дни имаше и друг дебат - за фантомите в избирателните списъци. 200 хиляди ли са, 900 хиляди ли? 
- Тук има проблем, който също е извън компетенцията на ЦИК. Проблемът е в това, че във вътрешните списъци на избирателните секции на територията на България включват по постоянен адрес много хора, които от десетилетия не живеят в България. Тъкмо те създават това допълнително натрупване на избиратели в списъците тук.
Част от тях наистина са мъртви души,  защото, когато човек замине зад граница, скъсва връзки със страната, но има документ за самоличност, в който задължително пише постоянен адрес. Той обаче рядко си прави труда да информира нашите административни служби за промени при него и неговите близки. Затова в тези списъци фигурират и починали. Проблемът няма как да бъде разрешен, без да бъде сменена самата процедура на изготвяне на предварителни списъци. И докато ги изготвяме по постоянен адрес, ще е така. Може би една реформа, при която списъците да се изготвят по друг начин - било активна регистрация като избирател, било по настоящ адрес, би намалила рисковете, свързани с този проблем.
- Тези идеи отдавна са хвърлени в публичното пространство. Защо не пробиха?
- Ние в ЦИК трябва да съблюдаваме закона такъв, какъвто е. Съгласно действащия закон трябва да организираме изборите по тези предварителни списъци. Това и правим.
Да, създава се риск от злоупотреби, но не е опасно, ако законът се спазва. Защото, ако човекът, който фигурира във вътрешния списък, е гласувал в чужбина, попълва декларация, че няма да се възползва от правото си да гласува в страната и може да бъде хванат, ако гласува двойно.
- Ваш колега коментира, че двойното гласуване е почти неуловимо.
- Не е така. Главна дирекция ГРАО проверява за такива случаи, но след изборите. Не мога да си спомня точно число в момента, но такива случаи на двойни гласувания не са много и са недостатъчни да променят изборния резултат. Но хипотезата за двойното гласуване така или иначе съществува и наистина е по-добре базата данни, която се използва за правене на предварителните списъци, да е по-точна. За съжаление, ГРАО също изпълнява закона и правейки списъците по настоящ адрес, тя няма друг начин да опише избирателните секции освен по адресите в личните карти на българските граждани.
- Напрежение имаше около откриването на 132 изборни секции в Турция. Основателно ли?
- Знам, че имаше напрежение, но секциите са увеличени не само в Турция, но и навсякъде по света. Никога не е имало 427 секции в чужбина. И според мен това е правилно и би следвало да е политика, насочена към това да се изравнят възможностите за гласуване на българските избиратели в чужбина с тези на избирателите в страната. Не може в България да разкриваме секция във всяко село и паланка с 20 души население, а на сънародниците ни в чужбина да се налага понякога  да пътуват стотици хиляди километри, за да упражнят правото си на глас. Докато начинът на гласуване не се либерализира с алтернативни възможности за вот от чужбина, единственият начин да уважим сънародниците си е да увеличим секциите там. Вярно е, че трудно се организират секционни комисии, че сега е и по-скъпо, но също така е вярно, че българите, живеещи зад граница, са по-затруднени да упражнят правата си.
Според чл. 14 и 15 от Изборния кодекс е дадена възможност да се разкрива секция навсякъде, където през последните 5 г. са гласували повече от 100 български избиратели. Това са секциите, които на жаргон нарекохме "автоматични", т.е. обявихме, че ще ги разкрием още преди да са събрани заявленията за гласуване от чужбина. Допълнително се разкриват секции там, където има 40 заявления, и 20 заявления в населени места, където има дипломатическо или консулско представителство.
- В изборния ден в списъците се дописват около 100 хил. души - това проблем ли е?
- Различна е била бройката, но, да, предполагам, че ще бъдат около 100 хиляди и на тези избори. Правилата за дописване в списъците са добре разписани и човек може да подаде заявление да гласува по настоящ адрес. Тогава излиза от един списък и влиза в друг. Наблюдателите, хората, служебно ангажирани с изборите, също трябва да бъдат дописвани в изборния ден. Тогава се правят и списъците на гласоподавателите извън страната, защото по постоянен адрес тези хора са в България, но зад граница ли са, трябва да бъдат дописани. Нормална процедура, не виждам тежки рискове в нея. Дали и доколко се злоупотребява с това, е съвсем отделен проблем.
- На този вот щяло да има стълпотворение от застъпници и наблюдатели - цитират се бомбастични данни - от порядъка на 250 000 души. Това няма ли да създаде хаос?
- ЦИК се отнася много сериозно към този проблем. На евровота бяха регистрирани 60 хиляди наблюдатели и по наше, на РИК и медиите наблюдение голяма част от тях не бяха подготвени за тази функция - да наблюдават изборния процес. Сега
ЦИК отказа доста регистрации  на наблюдатели, поискани от различни неправителствени организации. Главно на такива, за които има видими доказателства, че по един или друг начин са свързани с някои от участващите в изборите партии и коалиции. До момента са регистрирани 1551 наблюдатели при подадени около 8 хиляди заявления. Законът не ни дава големи възможности за контрол над регистрацията на наблюдатели, но като комисия ние не бива да допуснем фигурата на наблюдателя да опорочи изборния процес. Така че няма да има 250 хиляди регистрирани наблюдатели. Мисля, че ще бъдат далече под регистрирания брой наблюдатели на изборите за европарламент.
- Има ли опасност от “Костинбродски синдром”?
- Никакъв риск. Бюлетините се печатат изцяло от БНБ по правилата, по които се отпечатват ценни книги. Не е възможно да се отпечата свръхтираж или да изчезне бюлетина. Дори член на ЦИК не може да изнесе бюлетина от печатницата.
- Има нещо несправедливо в това, че ако не гласуваш за партия, прескочила изборния праг от 4%, все едно не си гласувал. Има ли почва белият вот у нас?
- Т.е. каква е идеята - броят на депутатите да зависи от избирателната активност? И колкото по-малко хора гласуват, толкова по-малко депутати да избираме?
- Горе-долу - да.
- Какво ще се измени обаче, ако в парламента има не 240 депутати, а 120, но те са подбрани по пропорции, по които е разпределен “небелият” вот? Съотношението няма да се измени, ще станат други мнозинствата, ще има по-малко хора в пленарната зала, но те ще бъдат разпределени по политически признак, така както сега. И какво? Ще икономисаме по-малко пари за депутатски заплати. Мисля, че това е една доста висяща теза, която обаче е твърде популярна. Нека напомня, че издръжката на Народното събрание струва като цяло под 50 млн. лв. Изглеждат много пари, но сумата е под една хилядна от БВП. Дали ще го намалим с няколко стохилядни, или десетохилядни, това няма да промени финансовото състояние на българската държава. Затова не виждам особен практически резон да има плаваща бройка депутати, ако се въведе бял вот.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4323699
 Заб. Заглавието е на инфопортала "Родина"