ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Амбиции, надежди, реалности. Има ли нужда от Flash Back във волейбола?

08 септември 2014

 

През септември 2014 г. националният отбор на България по волейбол (мъже) за пореден път се изправя пред голямо предизвикателство: тимът играе в първенството на планетата в Полша със задачата като минимум да се класира в осмицата на най-силните.
Класата на тима е безспорна. И ако някой си е мислил, преди известно време, да се съмнява как и дали млади спортисти  ще наследят славата на еврозвездите Пламен Константинов, Владимир Николов, Матей Казийски, то той  бързо е бил опроверган. Това стана реалност още през 2012 г.
Никакви съмнения не остави за класа и характер държавният ни тим на Олимпийските игри в Лондон(2012), когато посветени и непосветени в красивата игра бяха не само силно впечатлени, ами зашеметени от изключителни спортни трилъри, които предложиха волейболистите ни.
Цветан Соколов, Георги Братоев, Тодор Алексиев, Тодор Скримов и компания сътвориха ред паметни мачове в Лондон. Националите ни спряха в похода към върха Полша, тим от "топ 5" в света, триумфирал в турнира „Световна лига” 2012 в София…месец преди олимпиадата в Лондон. Победиха и Италия, извоювала впоследствие…бронзовите отличия.
В Лондон България се класира във финалната четворка. Много малко не достигна …при разменени на практика победи и с тима на Италия, №3 в световната ранглиста, за да вземат "трикольорите" и медал.
Оттогава полетяхме в мечтите: 8-мите в света се класираха №4 в най-престижния турнир през сезона! Младият ни тим определено има сериозен потенциал, за да изненада или се пребори успешно и с най-добрите от "топ 5" в света.
Когато се връщаме към тези моменти на прекрасни победи и силни вълнения, към успехите и постиженията в най-престижните турнири за волейболистите през 2012 и 2013 година, се сещаме и за отсъстващите, и за присъстващите.
По една или друга причина лидери са извън състава. С еврозвездата Матей Казийски, при това след изигран от него силен сезон на клубно ниво(2014), тимът определено по-лесно би вървял…по пътя на мечтите.
Как само ефективно сработи връзката Цветан Соколов – Георги Братоев в Лондон и нататък, за да регистрират националите ни качествен скок в нивото си. Представянето им в Лондон е красива приказка, както каза селекционерът на тима Камило Плачи.
Не е тайна, че нивото на игра, показано от всеки един състезател, сезон след сезон, трудно се поддържа. Класата на спортисти и тимове във волейбола сред елита от „топ 10” в света, където за радост е и България, е много висока. Спортистите играят в елитни евротимове на клубно ниво.
Знае се, че най-силните волейболни първенства в Европа са тези в Италия и Русия. В този смисъл, ако повече български национали играят в елитни тимове в тези национални първенства, то и шансовете на националния тим през сезона за постижение в турнир рязко нарастват.
Волейболистите ни направиха през 2012 г. и 2013 г. ред постижения: три пъти влязоха в четворката на най-силните тимове на континента и на планетата с представянето си в конкретен турнир.
„Черна котка” по пътя към още по-голям успех и медал се превърна за България тимът на „адзурите”, където топ звездите Зайцев, Савани и компания без да доминират …показаха какво е да играеш по-редовно завързани мачове в италианското първенство през годината.
Специалисти и състезатели са отбелязали предимството на играчите, представящи се в най-силните клубни първенства на континента. По-лесно състезателите израстват в класа, с повече рутина и хладнокръвие действат на площадката в края на геймовете.
Преди години в националните първенства силно се изявяваха Тодор Алексиев, Георги Братоев, Теодор Тодоров - в Русия, Матей Казийски и Цветан Соколов - в Италия, Тодор Скримов във Франция...
Сега е малко по-различно, националите сменят клубовете, в които играят, но амбиции не липсват. Буквално в навечерието на световното първенство в Полша България отстъпи на Бразилия(1:3) и Русия(1:3), но победи Полша с 3:2.
При селекционера Камило Плачи националите стигнаха 3 пъти до класиране във финалната четворка на най-силните турнири в света. Направиха го като тим с място №8 в рейтинга на световната федерация по волейбол.
Тези постижения още дълго ще се помнят като феноменални успехи.  Жалко, че красивата приказка остана без щастлив край, по израза на Камило Плачи, и конкретният турнир не приключи с медал за България. Не може обаче да има дилема пред националите: медал или провал.
Сега националите са ръководени не от симпатичния и много етичен Камило Плачи, а от легендата на българския волейбол Пламен Константинов, доказан вече специалист и в клубния волейбол.
Еврозвездата на българския волейбол  се представи в Русия като много стойностен клубен треньор. Малко известния в света на големия волейбол „Губерния” от Нижни Новгород под негово ръководство достигна до еврофинал във втория по сила клубен турнир в Европа(2014).
Изкушени в спортните трилъри биха вероятно акцентирали на това, че успехът е с голямо „У”, ако в престижния турнир през сезона националите победят някой от тимовете на Бразилия, Русия, Италия, САЩ – все отбори реално от „топ 5” в света: и много трудно, и постижимо.
Ако не си максималист или мечтател, а реалист, обаче, успехът сигурно има и по-различно обозначение. Всяко едно силно представяне на „трикольорите” срещу тим от „топ 10” в света е голям успех и израз на класа…за най-силния тим на България през последните няколко години.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”