ПОСТИЖЕНИЯ

Алпинистът Боян Петров изкачи връх К2

20 август 2014

 

Алпинистът Боян Петров изкачи връх К2(8 611). Превърна се в първия българин успешно катерил "K2" в Хималаите. Ново забележително постижение, което пренаписва историята на българския алпинизъм.
Атаката на върха се е осъществила през нощта на 31 юли от четирима поляци, Петров и италианеца Симоне де Тера.
Според Януш Майер, софиянецът е атакувал върха заедно с Голомб и Качкан, дори е стигнал първи до най-високата точка…
Боян Петров ни впечатлява през 2014 г. с низ от постижения: изкачени са три осемхилядника в рамките на един сезон.
В края на май Боян Петров стъпва на връх Канчендзьонга(8 586 м), в края на юли заедно с Иван Томов изкачва съседния на К2 Броуд Пик(8047).
Едва ли вече малко наивно питат алпинистите при завръщането им какво изпитват, след като са на върха. Преди време на така зададен въпрос на голям български алпинист в ефира на телевизия, той отвръща: „Това беше краят. Нямаше накъде повече да се върви”.
Върховете не се покоряват, не се превзимат, покорява – планината. Просто вървиш нагоре.
Боян Петров признава за себе си в интервю: „Сам си или сте двама, наоколо е гигантската планина. Когато си на 8000 метра, никой не може да те оцени, да те накара да ходиш…”
Смелият мъж продължава: „…Ако не ти идва отвътре да направиш последните крачки, а те са изключително тежки. Над 7000 м си все едно на разходка из Космоса.
Алпинизмът е за смелите мъже, които мечтаят за ледените „битки” с природата, уважаващи и признаващи Планината, която ги е покорила с величието си.
Алпинизмът не е спорт, който да носи медали и премии. Алпинистите нямат състезания, които да носят точки за рейтинга им в световната ранглиста. Не са от рейтинговите елитни спортисти, проследявани с успехите и постиженията им от медиите.
Смелият българин реализира програмата, която си е поставил с проекти: изкачване на хималайските осемхилядници Броуд Пик (8047 м) и К2 (8611 м) - и двата в Пакистан, на границата с Китай.
Постигнатият от него резултат е плод на воля и характер, много усилия и оптимизъм, задължителен за решителни и предприемчиви хора, за да преодоляват проблеми…и се преборват с куп битовизми.
Винаги има проблеми с екипировка и осигуряване на финансиране на експедиця на алпинисти, понякога има спорове и разминавания в интерпретациите за екипа. И през тези проблеми е минал Боян Петров, за да изпълни мечтата си.
Алпинистите са по-скоро богоизбрани, много смели хора, които продължават да изкачват, защото не са притиснати от битовизми, както ще разсъждава в интервю смелият по дух  българин.
Само човек с много ирония и самоирония в себе си може и толкова нестандартно да помисли и за смъртта, защото не един и двама изключителни алпинисти в един момент и в поредно изкачване са останали завинаги сред бялото безмълвие.
Питат го: „Навремето преди всяка експедиция пишеше завещание, как е сега?”Алпинистът отговаря:Няма нищо по-лошо от неподготвената смърт - смъртни сме всички и е добре да е разпределено предварително кое къде отива”.
По темата ни припомня, че продължава да пише завещания. Написва при кого да отиде екипировката за прилепи, при кого - тази за катерене.Описва банковите си сметки, дълговете. Няма имот. Притежава една тойота на 12 години.
Сигурно не трябва да подминем и друго негово откровение от медиите: ”Алпинизмът е гигантска загуба на пари, въпреки че успяваш да си намериш спонсори за големите разходи, но организацията, тренировките са за твоя сметка.
Във времето на високите технологии и пазарната икономика, но и на търсения пазарен ефект от всяка дейност и проект, следва да има глътка чист (планински) въздух за пословичния оптимист и пожелалия да преодолява себе си.
Алпинизмът определено носи и това – неизмеримо и неизразимо с думи прости общуване с могъществото на природата на хиляди метри над морското равнище и потопен в бялото безмълвие. Вероятно трудно се описва, за земните хора, защото се изживява и съпреживява…от хора с не-земна сила и не-земен по твърдост характер.
Впрочем, относно земното и парите, пак алпинистът ни припомня: „Е да, но преживяното е страхотно - след всяка експедиция съм по-беден, но душевно с много заряд и щастие, че съм отметнал нещо важно в живота.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”