ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

С проф. Боян Биолчев разговаря Валентина Петкова

22 юли 2014

 

 
Боян Биолчев: Образование, което произвежда висок ум - това е спасението4
 
 
- Не съжалявате ли, че се отказахте от политиката, проф. Биолчев? Преди време отказахте да станете министър, за да се спасите като писател?
- Амбицията ми като човек е била свързана с писателството. Аз съм човек на изкуството преди всичко. Заточението в някакъв друг свят може да се отрази пагубно на всеки, който има по-цветни претенции към живота. А и гледам да съм там, където съм най-полезен. Не само заради перото - това, което цитирате, е било метафора. По-силната фраза е, че трябва да работиш това, в което си най-силен. В този аспект не се чувствам ощетен в агенцията за акредитация, тъй като съм в професионалната си преподавателска среда. Това е свързано с компетентността ми и е място, където мога да проявя характер, което правех и като ректор.
 
- Днес в политиката не липсват ли хора с характер? Какво трябва да се случи, че важна област, като образованието,  да тръгне напред?
- Ако вървиш напред във влак, който се движи назад, няма да напреднеш. Второ, национален обичай е да се вайкаме за нещо, което малка част от хората в България разбират в пълния му размер. Ние сме свикнали да имаме претенции към даскала. Същевременно се мъчим да му създадем максимално трудни условия. Не съм привърженик на вайкането. От една страна, може да има девалвация в образованието, но тя не е в основните му научни звена. Напротив, ако наблюдаваме внимателно, тежестта я понасят тези, които могат най-много. В същото време се появява синдром на лесното образование, на продажбата на образование на дребно, на разфасоване.
 
- Разминаването между бизнес и кадри продължава. Защо бизнесът постоянно плаче за специалисти, а безработните висшисти се увеличават?
- Нека да се види какво е инвестирал бизнесът в образованието. След като сме в либерално пазарно стопанство, трябва да си поръчваш специалисти. Държавата не може да пръска пари, ако няма ясно заявена икономическа перспектива за реализацията им. Крайно време е да се преосмисли начинът, по който се разходват пари по общи приказки и общи заявки.
 
- Ще ви опровергая с примера за медицинските кадри. Държавата ни харчи много пари за подготовка на добри лекари, които вземат дипломата си и заминават в чужбина, защото тук не могат да се реализират и не са добре платени.
- Не съм опроверган. Това е още едно доказателство, че тук няма търсене. Т.е. образованието предлага, но търсенето е малко. Малко означава и неадекватно. Добре ще е да видим откъде идва проблемът... Свръхинтелигентните хора нямат националност. Те са навсякъде. А европейският глупак не е по-умен българския глупак. Само е по-дисциплиниран.
 
- Въпреки срива в образованието преди седмица родители се избиха в кое училище да запишат децата си в първи клас. Запазили ли са се духът и потребността от добро образование?
- Естествено е, че е запазен този дух. Хората нагледно показват, че има разслоение в равнищата на образование и затова трябва да се говорим. Струва ли си да се изсипват пари там, където няма добри образователни услуги? Струва ли си да се разчита на реклама, която няма покритие? Добре е родителите да обръщат повече внимание на реалното качество, което могат да получат.
 
 - Казвали сте, че от 7000 г. животът не се е променил, което звучи стряскащо. В същото време има един друг живот на изкуството, който е вечен и където всичко е хубаво. В него ли са вашите бягства?
- Ако погледнем, ще видим, че от Омир насам изкуството се занимава с големите категории на човека - любов, омраза, завист, съчувствие, човешка топлота, надежда, вяра. Като се заровите в историята, виждате, че по-трудно е оставил следи този, който е построил град, отколкото този, който го е разрушил. Открай време историята търси сензацията... Литературата е огромна велика игра, с която богатият и способният на по-ярки мисли човек успява да спести тъгата от своята мимолетност.
 
- А политиката каква игра е?
- Тя е средство за осъществяване на разслоеното общество. Неизбежна е. Обикновеният човечец, когото животът мачка отвсякъде, изпитва някаква компенсаторна радост от това да наругае политика.
 
- Като полски възпитаник, а и като шеф на агенцията за акредитация днес често пътувате до Полша. Защо поляците, с които бяхме на един постсоциалистически старт, дръпнаха много пред нас?
- Не сме били на еднакъв старт. Поляците през всичките години не са били на старта на социализма, а тичаха някъде встрани. Бяха усвоили великолепно брауновото движение. Бил съм там през най-артистичния период, след една война, в която те отвоюваха ренесансовия си образ с постулати и героизъм на всяка цена. Те имат способност за саможертва в името на национална кауза. Неща, които ние често крещим у нас, но не сме имали като част от дълбоката психология на човека. Ботев го е казал: “Пием, пеем песни, зъбим се на тирана...” Това в Полша го нямаше. Винаги са се шегували, че в соцлагера Полша беше най-веселата барака. Аз съм го изживял.
В момента обаче забелязвам голям прагматизъм - това е друг свят, други хора. Ако трябва да съм откровен - малко ми е мъчно за онзи авантюристичен образ на поляка. Преди години сутрин виждах предтворчески махмурлук в очите на хората, сега виждам целенасоченост. Полякът доста се промени. Това е новият свят, който те бързо успяват да усвоят.
 
- Какво ние не успяхме да направим през тези години и можем ли да наваксаме?
- В Полша и страните, преподчинени на стара и дълбока културна традиция, може да се говори в множествено число. При нас всеки прави нещо различно. Ние нямаме консолидация на националния ум. Нямаме градивна идея, защото понятието национална идея при нас се връща обратно на улицата като лозунг.
 
- Каква национална идея може да ни обедини днес?
- Национална идея е да започнеш да правиш нещо за всички, като осъзнаеш, че то ти се връща двойно. Че като работиш за всички, твоят собствен свят става по-приятен за живот.
 
- Връщаме се на образованието?
- Естествено. Образованието произвежда специалисти, но първата основна задача на образованието е да произвежда висок ум, защото той променя облика на живота. С директиви нищо не се променя. Променя се с обогатяване на вътрешната култура на човека. Тогава започва да има представи за това какво иска и какво не. Той сам в себе си се облагородява. С примитивен егоизъм не се постига нищо, освен да си направиш висока ограда и да хвърляш боклука си у съседа.
 
- Преди броени дни представихте най-новата си “Книга за художника”. Не сте ли се изолирали в своя прекрасен свят, в който си играете с думи? Как се чувствате, когото чувате от политиците ни “изискани” фрази като “гушат се като болни прасета”?
- Не съм се изолирал. И преди, когато живеех единствено в приятелския си кръг и сега, когато живея обществено, винаги съм намирал акустика на думите си и на добрите думи. А директната дифузия на просташко говорене е липса на друго. Там с нищо не мога да помогна. А дали ми пречи - не ми пречи, защото е действителност. Но ме натъжава.
 
- Какво ви предизвика да напишете “Книга за художника”?
- Това са разкази, написани през годините. Започнах често да се обръщам назад, което означава, че перспективата напред е намаляла. Това е законът на живота. Повечето от приятелите ми са художници. Те не ми се разсърдиха дори когато беше пуническата война между Софийския университет и художниците за “Шипка” 6. Там действах като управленец. Бях длъжен да се боря за кауза. Но не съм изгубил приятелите си.
 
- Как успяхте да ги запазите, след като високият управленски пост ви поставя в неизбежни конфликти?
- Разбирали са ме, тъй като не съм си променял поведението. Имам страхотни приятели в селските кръчми в Резово и в Бистрица, защото те не са видели у мен различно говорене. Не съм им говорил на езика, на който бих говорил с художници. Невероятна етика можеш да срещнеш у най-обикновени хора. Те проявяват удивителна чувствителност и топлота. Такива са ми приятелите навсякъде. Следователно никога не съм бил сам.
 
- Като известен гмуркач продължавате ли да изучавате живота и на морското дъно?
- Даже направих първото си гмуркане това лято. Продължавам и да карам ски. Съкратил съм енергията на масата, защото ми е време. Но за мен чашата винаги е била преддверие на духовно пиршество, а не на консумация. Тя е катализатор на съответната среда. Затова има тежко и лошо пиянство. Но има и защита на понятието спиритус, което означава дух.
 
С проф. Боян Биолчев разговаря Валентина Петкова 
 
Публикува се по:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4131929