КАЛЕЙДОСКОП

Евроизбори 2014. 170 000 гласа стигат за 1 евродепутат

22 май 2014

 

Малко над 170 000 гласа ще са нужни на всяка партия, за да вкара евродепутат на предстоящия вот на 25 май. Между 171 000 и 176 000 бюлетини горе-долу ще „струва” първият мандат. Цената на втория обаче може да е и двойно по-малка.
 
Това прогнозира математикът и изборен експерт проф. Михаил Константинов. Той уточни обаче, че голяма роля в цената на мандата играе избирателната активност.В конкретния случай прогнозата е направена на база на очакванията, че до урните ще отидат 2,9 млн. избиратели.
 
В момента България има 18 евродепутати, но от следващия мандат на Европарламента те ще са с един по-малко – 17, тъй като губим едно място в Европарламента заради присъединяването на Хърватия към ЕС. „Необходимият брой гласове за един мандат е 1/17 от броя на действителните гласове на вота. В проценти това прави 5,88%. Това е и прагът за изпращане на човек в Европарламента. Той е съществено по-висок, отколкото този на парламентарни избори, където е 4 на сто”, обясни проф. Константинов и допълни: „Ако например са гласували 3 млн. избиратели, 1/17 от това число са приблизително 176 хил. Ако са гласували 2,9 млн., което е и по-вероятно като избирателна активност, то тогава за един мандат ще са необходими 171 хил. гласа”. Нещата придобиват по-различен вид, след като стане ясно колко партии преминават прага от 5,88%.
 
„След като се разбере кои партии изпращат евродепутати, тогава вече така да се каже „цената” на един мандат пада. Ако например за първия са необходими 176 хил. гласа, но съответната партия получи 230 хил. гласа, това може да се окаже достатъчно за два мандата”, посочи проф. Константинов. Причината е, че гласовете на изпадналите под бариерата партии вече не се зачитат и местата се преразпределят между формациите, които са преминали прага.
 
По думите на професора, опитът показва, че 85 на 100 от гласовете отиват за партии, които успяват да излъчат свой представител в ЕП. Това означава, че 15% от гласовете изпадат. В този смисъл след като вече са влезли в парламента, „цената” на един мандат реално ще е 176 хил. умножено по 0,85 и тогава необходимите гласове стават 150 хил., а при преразпределението между прескочилите бариерата партии 220-230 хил. гласа могат да стигнат и за два мандата.
 
На предстоящия вот отново ще гласуваме с интегрална бюлетина, но заради преференцията листът ще е по-специфичен, отколкото на предни избори. На вота на 25 май бюлетината ще е разделена на две части. В лявата част са отбелязани политическите субекти – партии, коалиции и независими кандидати. Избирателят трябва да отбележи със знак „X” или „V” само едно от квадратчетата в лявата част на бюлетината – това, което е отляво на партията, за която иска да гласува.
 
Ако избирателят отбележи повече от едно квадратче, гласът му ще бъде считан за недействителен. Ако излезе извън рамката на квадратчето, но не влиза в следващото квадратче, вотът се счита за действителен.
 
След като е свършил тази основна работа – да отбележи формацията, която иска да подкрепи, избирателят има възможност да посочи дали иска някой от листата й да премине на челно място в бюлетината. За целта вдясно на всяка от партиите има общо 17 кръгчета с поредни номера. Така ако например искате да изтикате петия или седемнадесетия поред кандидат на предна позиция, тогава зачертавате кръгчето с неговия номер. За целта отново трябва да отбележите избора си със знак „X” или „V”. Важно е да се знае, че само ако човек е избрал партия или коалиция, може да избере преференция и то само в нейната листа. Ако е посочил независим кандидат, няма как да се даде преференция.
 
Самите преференции пък ще са валидни и ще се задействат в случай, че за съответния кандидат от листата са гласували поне 5% от всички, които са подкрепили партията или коалицията. „Например ако цялата листа е получила 200 000 гласа, то тогава за да има валидни преференции даден кандидат, той трябва да е получил поне 10 000 гласа. Ако някой кандидат е получил 10 000 преференции, тогава той ще бъде придвижен напред в подредбата на листата”, обясни математикът. По думите му за първи път избирателят получава що-годе реален шанс да размести листата.
 
Проф. Константинов припомни, че досега сме гласували с преференции на два избора – европейския вот през 2007 г. и 2009 г., тогава обаче е имало разлика.
 
„И при двата избора бюлетините бяха различни, за всяка партия или коалиция имаше отделна бюлетина, вътре в която бяха написани имената на кандидатите, не само номерата им. Сега за първи път бюлетината е интегрална, една бюлетина. Това е едната разлика, друга съществена разлика е, че през 2007 година така нареченият преференциален праг беше цели 15%.
 
Ако използваме същия пример, при 200 000 гласа, през 2007 г., за да се изкачи в листата, кандидатът трябваше да получи цели 30 000 преференции. Висок беше прагът и през 2009 г., тогава беше 10% и затова през 2007 г. и през 2009 г. разместване в листите нямаше. На тези евроизбори има реални възможности за размествания”, обясни още проф. Михаил Константинов. Уловката е, че реално кандидатът, получил въпросните 5% преференции, може да бъде изтикан максимум до второ място.
 
Всяка бюлетина, в която не е подчертан конкретен кандидат от съответната листа, се счита за преференция за водача на партийния списък.
Зорница Полеганова
.
http://www.politika.bg/article?id=36983
част 1
Материалът е публикуван и в портала за информация и консултация „РодинаКонсулт”