ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

„Там, където е погребан Орфей”- съвместна творба на писател и фотограф

07 май 2014

 

„Там, където е погребан Орфей”, съвместна творба на Илия Троянов(писател) и Кристиан Мурбек(фотограф)
Немец вдъхнови Илия Троянов. Фотосите на Кристиан Мурбек родиха словата на българина в книгата "Там, където е погребан Орфей"
"Там, където е погребан Орфей", съвместната творба на Илия Троянов и Кристиан Мурбек, чудесно преведена на български от Федя Филкова, имаше необичайна премиера в София. В Гьоте институт текстовете и фотографиите, издадени от "Сиела", бяха представени чрез мултимедийно литературно четене и изложба. Писателят, роден в България, но гражданин на света, прочете откъси на немски, а роденият в Берлин фотограф показа свои снимки от страната ни.
 
Троянов и Мурбек пътуват години наред из България. Така са създадени фотографии, които улавят всекидневието в периферията на Европа, отвъд клишетата и туристически гидове.

Кристиан, някогашен гражданин на ГДР, идва за първи път у нас през 1988-а. Не със самолет, не и с трабант. Преминава разстоянието от Берлин до Черноморието на велосипед. По-късно завършва фотография в Бремен. Запознава се със съпругата си Алина. Нейното семейство поддържа приятелски отношения с българско семейство. Тези връзки имат вече 25-годишна история. Фотографът дори говори малко езика ни. Той решава да направи книга. Българска журналистка го свързва с автора на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", който се въодушевява и приема да напише текста към тях. Така се получава синтез между текст и фотографии, при който и двете изразни средства са равнопоставени - твърде рядко постижение.

"Нашата книга е повече история за хората. От години обикалям България. Особено в Родопите вече ме посрещат като приятел. Запознах се с Илия покрай творчеството му. Много харесах книгата му "Кучешки времена". Когато ми дойде идея да правя книга за България, реших, че и той трябва да участва. Различните гледни точки са най-главното. Илия напуска страната, когато е на 6. Аз идвам отдавна тук и изпитвам необичайна любов към вашата страна. Познавам България чрез топлотата и обичта на хората. Изложбата е моят жест на благодарност и признателност. С присъщата си критическа позиция Илия дава друга гледна точка. Надявам се да усещате емоциите и емпатията в снимките. Хората навсякъде са усмихнати, без значение от фона зад тях, бедността и мизерията. Те са щастливи. В България можеш да снимаш красиви манастири и пейзажи, но за да трогнеш хората от Запада, е важно да им разкажеш лична история и да създадеш у тях съчувствие", обяснява немецът.

В есетата си Илия Троянов разказва за манталитета и традициите на помаците в Родопите, за съсипващия делник на миньор, който се преквалифицира в говедар, за тъжната съдба на рибар, който почти е обречен на глад заради замърсяването на водата,  за живота на ромите между бараките и сметището. На пръв поглед това безкромпромисно описание на постсоциалистическото ни днес звучи мрачно. Някои дори биха могли да определят книгата като скандална и провокативна, но Троянов далеч не е съгласен с тези характеристики.

"Действителността е мрачна, не книгата. Първата крачка, от политическа гледна точка, е да осъзнаем проблемите - да имаме информация, да видим перспектива и да направим анализ. И после - да се вземе решение как да се променят нещата. Разглеждането на многото ужаси на съвременния свят не е нещо песимистично, тъмно, а е необходимост от осветляване на истината. Като изучим конфликтите и проблемите, ще решим какви стъпки да поемем. Страшно би било, ако като осъзнаваме катастрофите на света, реагираме с пасивност. Това е мотивът ми при писането на разказите в "Там, където е погребан Орфей".
 
 Моята цел не е да трогвам, а да информирам. Това наистина са невидими хора, неосветени, не че са изхвърлени - но са останали извън интереса на настоящата система. Ние им дадохме разкази в думи и снимки - интимни и чувствителни. Същевременно заглавието на книгата е твърде емблематично. От мита за Орфей се знае, че главата и лирата му били отнесени от водите на тракийската река Хебър (Марица) до Лемнос, острова на сладкогласната Сафо. Но той продължавал да пее. Това е силна метафора, защото в тази страна едни от най-големите поети са убити. Излиза, че митологията преди повече от 2 хиляди години е предсказала убийственото отношение тук към големите таланти", разказва Троянов.

Когато двамата автори се запознават, българинът открива, че немецът притежава изключително богат снимков архив от България. Ходил е дори на места, които Троянов никога не е виждал. Кристиан не разбира всичко, което му говорят, а Илия му превежда и така картината става цялостна. За да се отворят сърцата на местните обаче, е необходимо повече време.

"Оставахме в някои села по два-три дни. Никъде не срещнахме съпротива и неприязън. Повечето от тези хора и до днес имат чувството, че са безгласни и никой не проявява интерес към тях. Така че когато човек остане по-дълго при тях, те с голяма радост се отварят и с охота почват да разказват. Донякъде очакват авторът да коментира тяхната съдба. Аз открих истории и традиции, които не ми бяха познати", признава писателят.

Искра Крапачева
 
Публикува се по:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2014-04-18&article=489425