АГЕНЦИЯТА ИНФОРМИРА

Кръгла маса „Националната идентичност и патриотичното възпитание в глобализиращия се свят. Проблеми и решения“

25 април 2014

 

Слово на вицепрезидента Маргарита Попова на кръгла маса „Националната идентичност и патриотичното възпитание в глобализиращия се свят. Проблеми и решения“
 
Маргарита Попова, вицепрезидент:

На третия ден на най-съкровения православен празник Великден, с удоволствие, с уважение и с християнско смирение искам още веднъж да кажа на всички вас Христос воскресе! Едва ли бихме могли да си пожелаем в третия ден на Великден да се занимаем с по-подходяща, по-навременна и по-обединителна за нацията и за човешкия род въобще тема от тази, която организаторите са избрали за днешния висок форум – „Национална идентичност и патриотично възпитание в глобализиращия се свят. Проблеми и решения“.

Уважаеми организатори на днешния форум,
Уважаеми гости,
Дами и господа,
Ваше Високопреосвещенство,

    
Бих искала да кажа още в началото, че състоянието на нацията и напредъкът, по мое дълбоко убеждение, са споделена грижа и споделена отговорност. Този форум днес, на фона на третия ден на най-хубавия християнски празник, празнуваме и сме подготвили в контекста и на един друг държавнически празник. Допреди няколко дни с поредица от тържествени форуми и чествания ние отбелязахме 135 години българска конституционна история. По наистина изключително подходящ начин днешната тема, днешният форум, се вписва и в тази наша дълголетна конституционна традиция.

Във връзка с празниците на Търновската и анализа на последващи конституции, включително и на днешната, ние казахме много важни неща, които имат и национална, и международна проекция. Опитахме се да си отговорим на въпроса какво е държавност в днешния ден. Как я пазим и как тя е наша споделена национална грижа, разбира се и в рамките на Европейския съюз. И пак по мое лично, дълбоко вътрешно убеждение, ще кажа, и може би това ще бъде второто послание в началото на днешния форум, освен това, че грижата за нацията е ежедневна и е споделена отговорност и това, че държавността, освен структури и хора, които стоят начело, които са избрани по подходящ начин и би трябвало да носят отговорност, представлява и нещо друго, много важно, което, за съжаление, в последните години ние забравихме. Какво е държавността без сътрудничество, уважение и когато и където е необходимо, в рамките на закона - контрол между институциите. Няма национален напредък, ако всеки ден не си напомняме и с действия не доказваме, че можем да вървим напред само заедно и когато властите се уважават, сътрудничат си и си помагат в рамките на определената от конституцията ни и от законите ни отговорност. Това е то държавността в днешния ден. Наша грижа е да я опазим и да докажем като разумни хора на тази земя, че и държавността, както и нацията, са споделена грижа и споделена отговорност.

В днешния ден всеки от нас, тук на този форум, хора интелигентни, с подходящи професии, с много и добре осмислен опит, си дават сметка, че някак всевечните човешки ценности от доста време останаха назад, остават несподелени. Има висока степен на обществена тревога и обществени вълнения. Народът ни и хората чакат да чуят от институциите, от тези, които представляват държавността, разумна, топла дума, чакат да бъдат приласкани, за да могат да отговорят със същото, за да дадат своя принос и да вървим заедно напред в укрепване на нацията в международен и в световен план.

Казваме, че днес в глобалния свят губим доверие помежду си. Губят доверие институциите. Имаме дефицит на лидери, на отговорни хора, които да помнят, да знаят историята и чрез осмислянето й разумно да водят социалните общности напред. Липсват институции, които да бъдат посочени еднозначно и смело като генериращи единение. Искаме да има наистина институции, които да бъдат притегателна сила, за да работим за единението на нацията, за взаимното ни уважение. За да вървим заедно напред.

Разбира се, по конституция и по закон, президентската институция е призвана да прави точно това, в качеството си на неутрална власт, в качеството си на институция, в която работи селектирана администрация, в качеството си и на институция, която е длъжна без излишен ентусиазъм, без спонтанност, без емоции, без персонификации, да улавя обществените тревоги далеч напред във времето, за да бъде национален лидер в международен, в глобален план.

С тази висока отговорност приех поканата да бъда патрон и да подкрепя днешния форум. За мен Конституцията е като Библията за християнския свят и винаги когато забележа и най-малко отклонение или опасност моята институция в днешния ден да излезе от руслото, реагирам. Реагирам като човек, който е възпитан в дисциплина, в уважение към закона и в правилната ценност за това, че никой сам не може и не бива, а трябва в днешния ден да се обединим заедно с мъдростта на историята и съзнанието заради перспективата.

Бих искала да кажа, че приех да подкрепя този форум, защото си мисля, че от встъпването ми в длъжност като Вицепрезидент на Република България мога да споделя с вас само с няколко изречения толкова много родолюбиви инициативи, които реализирах и които подкрепих от началото на 2012 г. до днешния ден, които за мен са важни. Струва ми се, че чрез тях направихме, макар и малки, но сигурни крачки в укрепване на общите човешки ценности, в жаждата ни, желанието ни да утвърждаваме с всяка стъпка, малка или по-голяма, нашата национална идентичност и да доказваме и да мотивираме нуждата в днешния ден от родолюбиво, патриотично възпитание.

Сигурна съм, че всички около тази маса ще се съгласим, че в днешния глобален свят имаме повече от всякога нужда да си кажем открито и да поговорим задълбочено и в перспектива по въпросите за националната идентичност, за нуждата от патриотично възпитание в този толкова красив, толкова предизвикателен, но и в същото време с толкова много проблеми глобализиращ се свят.

Още през 2012 г. отбелязахме годишнина от честванията на Паисий. В десетки училища в страната, в които присъствах лично, видях с очите си как дечица от първи, втори, четвърти, пети и осми клас с ръчичките си сами, с химикалка и с молив, преписват „Историята“ на Паисий. И ми беше мило, защото знам какво се е случвало в онази наша велика епоха, епохата на Възраждането. Случвало се е същото нещо. След като монахът в расо от Атонския манастир е обобщил великата ни и славна средновековна история и нуждата да продължим така уверено напред, тази малка патриотична книжчица е била подавана от ръка на ръка и преписвана от десетки.

Сега се случва същото и с нашите деца, което е доказателство и е залог за това, че не е нужно да натрапваме нуждата от форуми, в които с клишета познати и до болка известни, но немотивиращи в достатъчна степен, да говорим за патриотичното ни възпитание, за нуждата от истинско родолюбие и да се разграничим от радикалния национализъм, който не е донесъл и няма да донесе на никого полза.

Освен всенародните чествания на Паисиевата история, отбелязахме заедно, с моя подкрепа като вицепрезидент, в национален мащаб годишнини от сътвореното в областта на възрожденската книжнина от Софроний Врачански. Отбелязахме в Българската академия на науките годишнина от написването на Библията на тракийските българи, разорението на тракийските българи, за да помним тази част от нашата славна и поучителна история. Отбелязахме годишнина на Михаил Арнаудов. Предстоят и в тази година хубави чествания, които ще посветим на наши възрожденци, хора учили и събрали опит далеч на Запад, но върнали се тук, у нас, за да творят книжовност и да учат на родолюбие, от които имаме толкова много нужда и в днешния свят.

И така, темата днес, която подкрепям, която ме интересува и която смятам, че е толкова подходяща да бъде подкрепена от президентската институция и от нашите родолюбиви военно-патриотични организации, за което безкрайно ви благодаря, и отново искам да потвърдя, че с огромно удоволствие и отговорност се включих и днес и във всички останали събития, които ще последват с днешния форум, е да отграничим много важните и добре посочени на днешното ни събиране теми – глобалният свят, националната идентичност и патриотичното възпитание. Веднага искам да кажа, че в днешния глобализиран свят има няколко неща, които се набиват на очи, и ние говорим за тях от неотдавна, говорим за тях във връзка с нашето седемгодишно европейско членство.

Още по-миналата година направихме много форуми на различни места в страната и всички те бяха обединени от едно нещо – задавахме си въпроса и направихме задълбочени дискусии за това къде сме и какво донесе на нас, на България, на българите, европейското ни членство. Днес, когато сме тук на този форум, аз се питам, вероятно и вие ще си зададете въпроса и ще помислим заедно, дали е случайно, че в днешния глобален свят ние отново си задаваме въпроса – къде сме, какво ни донесе европейското членство и с какво допринесохме ние, за да бъде Европейският съюз лидер в политиката, в културата и на духовната сцена. Дали не е парадоксален въпросът, който си задаваме: какво ни донесе на нас европейското членство? – Не, въпросът не е парадоксален. Въпросът е абсолютно разумен и логичен и той показва колко навременна и колко точна е днешната тема.

Глобализацията се разгръща от десетилетия и е започнала в рамките на желанието на човешкия род за всеобхватно и за много ускорено икономическо развитие. Силата на нациите обаче, силата на обществата, е в техния дух. Ето това загубихме, наред с всичко, което ни донесе европейското ни членство. Забравихме и като че ли оставихме на заден план онези могъщи духовни устои, които направиха възможно нацията ни не само да оцелее, а да постигне онази велика епоха на Възраждането, която получи силна проекция на националното в исторически времена, когато на Запад вървяха периодите на Хуманизма, Реформацията, на Просвещението.
    
Тук, на тези земи, в Югоизточна Европа, на Балканите и у нас всички тези идеи се сляха в едно и това беше великата национална идея за просвещение, за национално освобождение и след това за национално обединение. Това е и трагизмът, и величието на българите, на нашата история в рамките на световната история, в рамките на европейската история. Това е правото - международното, европейското с неговите регионални и локални особености.

Какво толкова много можем да кажем в днешния ден за националната идентичност и за патриотичното възпитание, когато, заедно с нашата грижа за тези неща, други интелигентни хора говорят с възторг за глобализацията. За това, че в отворения свят след години, десетилетия, може би и още по-рано, ще изградим една глобална европейска общност, в която ще говорим за европейския човек, за европейския гражданин, за европейския закон, за европейския ред и ще забравим завинаги национализма, който не е полезен и който носи беди на човечеството в световен мащаб.

Няма да отрека тези неща, защото глобализацията донесе много позитиви. Тя издърпа човечеството много напред в икономическата, в научната област, но пак, по мое дълбоко убеждение, иска ми се да можем по-задълбочено и стъпили на основата на историята и на поуките от нея да кажем ясно и категорично всъщност какво загуби човешкият свят в глобалния свят, или къде са дефицитите. Смело да ги назовем и да стигнем най-вероятно до извода, че за да има успешен глобален свят, за да може да тържествува силата на духа, няма как и е грях да забравим и да отхвърлим живота в исторически контекст и да отхвърлим онези белези, онези красиви неща на всяка национална идентичност, които при всички положения ще направят глобалния свят по-полезен и по-справедлив.

Нужно е само да отдадем дължимото на знанието и да можем лидерски да гледаме достатъчно напред, за да си дадем сметка за няколко важни неща. Дори днес, в рамките на Европейския съюз, аз се притеснявам, защото много скоро след нашето членство в Европейския съюз ние забелязахме не, а се убедихме, в няколко неща. Отворихме границите, станахме членове на Европейския съюз и се устремихме стремглаво, за да обгърнем икономическото чудо на Запада, което е започнало 60-те и 70-те години. Оказа се обаче много скоро, че този свят, който за нас беше малкия глобален свят, ни показа нещо друго. Освен триумф на духа и справедливост, много скоро заедно със старите демокрации ние започнахме, макар и плахо и свенливо, да говорим за нещо друго. Започнахме да говорим за това, че днешното човешко общество е ориентирано все повече и повече консуматорски. Забравихме духовните си ценности и младото ни поколение хукна на Запад, където с отворени очи черпеше познание, търсеше образование. Но забравихме да го приласкаем, да го приютим и заедно с училището, със семейството да успеем да оставим в сърцето му едно горещо място, което да тупти винаги и да бъде възпитано в дух на уважение към националните традиции, за да можем да бъдем в състояние да допринасяме за лидерството на Европейския съюз, на който сме член.

Много скоро, заедно с нашите партньори и нашите съюзници от Европейския съюз, ние започнахме плахо и не толкова плахо на международни форуми да споделяме и поуките си за това, че понятия като добро и като справедливост започват да изглеждат в глобален мащаб все по-безплътни. Когато днес на хората, на нашето поколение и на децата ни говорим за добро, за зло и за справедливост, те не получават очертания на някакви реални контури и за някакво усещане за действителна перспектива в по-близко или в по-далечно бъдеще. Нещо повече, в рамките на Европейския съюз се откроиха няколко прецедента, които аз разглеждам като негативи за нашата съюзна общност и която касае нас. Това е прецедентът с членството ни в Шенген, това е прецедентът с Паричния и икономически съюз и това е погледът на съюзната ни общност по въпросите на миграцията. Три възлови проблема, по които като че ли се откроява едно съюзно разбиране за групиране на общностите в Европейския съюз, за това, че ние, нациите, общностите и държавите, не вървим заедно напред с една скорост и нещо повече- че в рамките на Европейския съюз вече се изграждат два концентрични кръга. Аз се бунтувам срещу това и не искам това да бъде така, защото европейската идея е нещо друго – тя е солидарност и хуманизъм, но не изграждане толкова скоро на концентрични кръгове и на устрем на нациите в различни скорости.

Ето затова, когато говорим за глобален свят дори в рамките на Европейския съюз, ние трябва да си дадем ясна сметка и за това, че днешният глобален свят вече се променя, преобразува се, преформулира се, конфигурациите стават различни и няма как да се откажем да живеем исторически, т. е. няма как да не говорим за необходимостта от преследване на национална идентичност. Идентичност, която е необходима, за да може да се въдвори повече справедливост в този наистина глобален свят.

Нека да обърнем внимание и на образованието, нека да обърнем внимание на семейството, нека да обърнем внимание на националната, на общата ни, колективна, отбрана. Нека да обърнем внимание на всичко това, което се случва днес дори само в рамките на Европейския съюз, за да видим, че няма как да загърбим националните ценности, от които сега имаме нужда повече от всякога.
    
Знам, че днешният форум поставя едно начало на поредица от инициативи, в които ние ще доказваме нашите тези, без да отричаме, без да се конфронтираме. Струва ми се, че трябва още днес да направим така, че когато поговорим за плюсовете и за дефицитите на глобалния свят и за необходимостта от укрепване на всяка цена на националната ни идентичност, да излезем с едно общо становище, с един призив или апел или една молба към нашия политически елит, за да чуе всичко това, до което ще стигнем ние днес не само като констатация, а и като желание за просперитет, за укрепването и за спасяването на нацията ни.

Уважаеми колеги,

Аз не съм от хората, които приветстват желанието за разговор в името на оцеляването. Ако ще говорим само за оцеляване, както говорят вече някои политици, има опасност да съсредоточим неправилно нашето внимание върху нуждата ни от спасители, за да оцелеем. Спасителите биха могли да бъдат добър феномен. Биха могли обаче да бъдат и не толкова добър феномен. Провъзгласяването за спасители без идеи, без уважаване на историята, без знание на поуките от нея, без убедеността, че ни е нужна повече от всякога национална идентичност и много конкретни действия, за да я утвърдим, за да я преоткрием и за да вървим напред, могат да ни докарат хора самозвани, които, самоопределяйки се като спасители, да донесат много повече вреди, отколкото ползи за просперитета на нашата нация. Нека да не говорим за оцеляване и за спасяване, защото имаме оправдана национална гордост и достатъчен национален капацитет, та дори и да сме закъснели, да влезем в правилния коловоз и да продължим заедно да вървим напред.
    
Струва ми се, че на днешния висок форум с многото подготвени доклади, изказвания и анализи, ние, освен за глобалния свят и в рамките и на глобалния свят, няма да пропуснем да поговорим за толкова важни неща, важни за нацията ни, важни за укрепването на съюзната общност и за допринасянето от наша страна за лидерство на Балканите, за прозрение от страна на Западна Европа на ценностите на историята на Европейския Югоизток. Няма как да не поговорим по важни теми като демографската криза или демографска катастрофа, както тя сполучливо вече се нарича от някои анализатори; няма как да не поговорим и да не дискутираме по въпроси като миграцията; няма как да не обърнем внимание на укрепването на държавността; няма как да не обърнем внимание на силата, разума и мъдростта в исторически и в съвременен аспект на нашите институции – парламент, изпълнителна власт в цялост, администрация на президентската институция, неправителствен сектор.

Няма как, защото днешният форум е щастливо сложен в тези дни, в които отбелязахме 135 години българска конституционна история, и сме длъжни да поговорим за всички тези глобални и национални ценности, за да кажем още веднъж, че силата на европейското единство е и в силата на духа. Да повторим, че историята на Европейския Югоизток, с неговите велики достижения, политически традиции и култура, все още не са прозрени и не са разбрани от Запада. Само че интеграцията и просперитетът и в глобалния свят е движение в много посоки, движение едни към други.

Много разумно и основателно анализатори говорят днес, че еднополюсният или двуполюсният свят се преформулира. Бъдещето, след много десетилетия може би, е на многополюсния свят, което извежда просперитета и важността на днешната ни тема с още по-голяма сила. Затова е важно да си кажем днес и за демографията, и за миграцията, и за семейството, и за училището, и за образованието, и за чистото родолюбие, от което имаме нужда, за да сме сигурни, че имаме национален капитал и можем да го използваме, за да направим Европейския Изток прозрян, уважаван такъв, какъвто е, такава, каквато е нашата история. Да кажем, че не може да има европейска идея на различни скорости и да кажем, че глобалният свят донесе много позитиви, но и загърби толкова много неща, от които имаме нужда не за друго, а за да спасим децата си.

Много ви благодаря за вниманието. Ще участвам през целия ден в дискусията. Ще слушам внимателно докладите. И ще бъда толкова по-доволна, че съм приела подкрепа, ако можем в края на днешния ден да се обединим около един апел - горещ, патриотичен, разумен, интелигентен, с който не само да напомним и да призовем, а да поставим политическия елит във времената, в които той се готви за поредните избори, да мисли повече за нацията, за хората, за децата ни, освен за тясно партийните си политически цели и за личното си облагодетелстване. Защото това чертае и вещае края на духовността на човешкия род, а ние сме тук, за да я защитим и да работим за нея.

Благодаря ви много и желая успех на форума!
Публикува се по:
http://www.president.bg/speeches-and-statements1883/slovo-na-vitseprezidenta-margarita-popova-na-kragla-masa-natsionalnata-identichnost-i-patriotichnoto-vazpitanie-v-globalizirashtiya-se-svyat-problemi-i-resheniya.html