СРЕЩИ

20 въпроса: Галин Стоев(Париж)

27 март 2014

 

27 март – Международен ден на Театъра
?: Кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Галин Стоев: Нетърпението и една почти ирационална радикалност, която се проявява в най-неподходящи моменти.
?: Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че зад всичко случващо се се крие причина, която произвежда смисъл, дори и той да ни убягва в момента на случването.

Театралният режисьор Галин Стоев не живее в България от почти десет години. Творческия и житейския си глад утолява в Париж. Там оставя представления в Comédie-Française, Национален театър la Colline за модерна и съвременна драматургия.
Преподава на актьори. Стоев подготвя и два големи проекта - по френския класически автор Мариво и Liliom, модерен текст от 1909 г.

Стреми се да се връща в София редовно и да работи с приятели. Галин Стоев създава в България заедно с Яна Борисова „Малка пиеса за детска стая", "Приятнострашно" и „Хората от Оз”.
Най-новият спектакъл на театралния режисьор на родна сцена "Хората от Оз" в Театър 199  е с участието на Цветана Манева, Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Атанас Атанасов и Вежен Велчовски.


Като какъв човек се определяте?
Скоро гледах запис от моя репетиция, там имах вид на абсолютно луд човек. Често имам вид и на човек, объркал вратите...

Нещото, в което вярвате абсолютно?
Че зад всичко случващо се се крие причина, която произвежда смисъл, дори и той да ни убягва в момента на случването.

Любимият ви момент от деня?
За него няма определен час, но това обикновено е моментът, когато различни реалности се приплъзват една в друга и границите помежду им се размиват.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?
Да запазя до премиерата онзи първоначален импулс, заради който е започнало всичко. А също така да не избягам позорно от първа репетиция - това винаги стои като опция...

Как бихте обяснили това, което правите, на едно 5-нгодишно дете?

Ами, играя си!

Как си почивате?
Насърчавайки вътрешната си тишина.

Какво ви зарежда?
Една ливада в Родопите, неочаквано пуст плаж, гробището Père Lachaise, друидски лес... Много се зареждам, когато се натъкна на хора, които знаят какво вършат – в професионален и метафизичен план - това респектира и вдъхновява...

Какво ви разсмива?
Напоследък започна да ме разсмива това, което преди ме съсипваше. Мисля, че пораствам.

Какво ви натъжава?

Преди е имало хора, живееши в бедност, на които достъпът до култура е бил отказан. Днес пък има огромни прослойки, до които културата вече не може да достигне. Това създава нова, неподозирана мизерия, а това е тъжно.

Какво ви вбесява?
Гореописаното, когато се превърне в държавна политика.

Личност, на която се възхищавате?
Личността е личност именно заради потенциала си да те възхити или разочарова. Затова избягвам да отнемам възможността на някого да ми причини едното или другото. Много харесвам идеята на Нелсън Мандела, че истинският диалог е възможен "когато успея да видя себе си в кожата на опонента си".

Кое свое качество харесвате най-много?

Мисля, че способността да се учудвам.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?
Нетърпението и една почти ирационална радикалност, която се проявява в най-неподходящи моменти.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Не знам дали способността да летиш е талант, но много ми се иска да го мога. Тогава бих сменял галактики и измерения.

Последният подарък, който получихте?
Мои приятели ми подариха за рождения ден петдесет и първия принт на илюстрация на Ясен Гюзелев към "Алиса в Страната на чудесата", подписана от автора. Мисля, че никога не съм се чувствал толкова специален.

Три места в интернет, които посещавате най-често?
Електронната си поща... Всичко останало започна напоследък доста да ме притеснява. А, имах и фейсбук профил, но поддържането му се оказа много трудоемко и недоходоносно занятие, така че преди година се самоубих/самоизтрих.

Къде бихте искали да живеете?
Във Вила Вилекула естествено...

Любимите ви имена?

Томи, Тоби, Аника, Пипилота, Гертруде, Швепс, Ервин, Фавън, Незнайко, Каламбур, Юли, Август, Августин, Скарамуш и Карамба...

Най-интересното място, на което сте били?
Един набързо скован бар в палмова горичка на плаж в Гваделупа. Там ядох най-вкусното пиле с чесън и банани и разбрах, че най-интересните неща стават, когато най-малко допускаме възможността за тяхното случване.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

Мисля, че Дънов е казал: "Ако човек видеше величието на душата си, щеше да падне на колене и да се поклони сам на себе си." Да виждаш и да коленичиш се оказаха таланти, които, колкото и да е трудно, е наложително да развиваме.
Публикува се по:
http://www.capital.bg/light/lica/2013/04/19/2044285_20_vuprosa_galin_stoev/