ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Симеон Гаспаров(Чикаго): Изворът на вдъхновението - невидимите парченца от нашия живот, които винаги ни карат да мечтаем

09 декември 2013

 

Симеон Гаспаров е роден на 24 декември 1965 г. в гр. София. Завършил е Българска филология в СУ “Климент Охридски” през 1991 г. и Мастер програмата в Свободните науки на Чикагския Университет през 2003.  До преместването си в САЩ през 1997 г. е работил като репортер във в. “Новинар”.  Кореспондент е  на в-к “Труд” в Чикаго. Автор е на книгите, “Врати от небеса или когато Джими Хендрикс беше българин”, - роман,изд. “Сиела”, 2010 г. и  сборника със стихове – “Театър на Не абсурда” изд.“Гуторанов и син”, 1992г. – София. Негови стихотворения,разкази и журналистически материали са излизали в редица издания в Европа и Америка.  Коментарите му във вестниците “Дейли Хералд” и “Нортуест Хералд” – САЩ се четат като образци в публицистичния жанр.Симеон Гаспаров е един от основателите на СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА и е негов вицепрезидент. Книгата на Симеон Гаспаров “Бизони Край Дунава” ( ИК “Пергамент”) е творба, в която трагедията и комедията, съпътстват читателите от самото й началото, та до последният й ред. Написана като две, на пръв поглед напълно отделни, независими една от друга книги, “Бизони Край Дунава” е произведение, което ни кара не само да останем винаги млади, да търсим и да намираме доброто в себе си и в света край нас, но ни кара също да не преставаме да мечтаем. ?Бизоните са символ на надежда, надежда, която никога не умира.

- Симеон, ти си един модерен съвременен човек! Къде те намира твоето вдъхновение?
 
- Да си призная честно и аз не знам. Мисля че най-често то ме спохожда, когато се осамотя някъде и започна да се връщам към миналото, спомените, към някоя случка от моя живот, към някой материал който съм писал или за който съм прочел. Но имал съм случаи, ей така докато съм в трамвая или на пазара, нещо да улови погледа ми и да се вдъхновя. По сложното идва обаче след това. Когато дойде мигът да предам формата на това което ме е вдъхновило.
 
 
- Вълнуваш ли се от появата на новата ти книга? Какво е тя за теб?
 
- Вълнувам се много. Както всеки човек, който се опитва да твори, аз също изпитвам не само радост от това, че книгата е завършена, но изпитвам и известно притеснение от това дали ще я харесат читателите, дали ще разберат посланието в нея. Но това е нормално. За мен лично създаването не само на книга, но на песен, филм, картина и т.н. е като раждането на някакво същество. Същество, което ако удържи изпита на времето е осъдено да остане и за следващите поколения.
 
- Какви са бъдещите ти творчески планове?
 
- Аз постоянно имам някакви планове в главата. Не знам само как да ги реализирам. Много ми се иска да напиша една чисто документална книга, за младежките ъндъргаунд движения в София от началото на 80-те години, но честно казано, много се колебая да не би да преекспонирам темата.
 
- Някой или нещо в момента, което диво те вдъхновява?
 
- Музиката. Тя винаги ме вдъхновява. Рок музиката слагам, разбира се на първо място. Вдъхновява ме също не само мелодията, звукът, но и текстът. Често като се заслушам в някояпесен на Джими Хендрикс например, или на Боб Дилън, или Леонард Коен преоткривам все нови и нови неща. Това е толкова вдъхновяващо.
 
- Прозата за теб е…
 
- ...като поезията. Често се улавям, как се опитвам в думите да търся не само смисъла, образът, посланието, но и магията. Магията, която се крие зад всяка една от тях и в която, като че ли е скрит смисълът на това, което прави животът ни толкова интересен и многообразен.
 
- Симен Гаспаров различен ли е от Симеон в Америка?
 
- О, не, не. Мисля, че пак съм си същия отвеян мечтател, само че с по-побелели коси.
 
- С книгата ти какво искаш да провокираш в читателя?
 
- Искам да се размее. Да се разплаче. Да се влюби. Да се разбунтува. Искам да прави всичко, но само и само да не е безразличен.
 
- Трудно ли се пише за България, изправена на пътя на промените в края на 80-те години на ХХ век?
 
- Не знам честно казано. Ние още живеем в този безкраен преход и все още търсим и преоткриваме себе си в него. Навсякъде настанаха трудни времена.
 
 
 
- Какво не успя да кажеш в книгата си  «Бизони край Дунава»?
 
- С помощта на моя редактор, пловдивската писателка Ина Иванова, с оформлението на корицата от поета Иво Рафаилов и с помощта на моя издател Георги Милев, мисля че не останаха неща, които да не успях да кажа. Просто те са най-невероятния екип, с който съм работил някога. Искам да кажа също, че специално благодаря и на писателя Петър Величков, който също ми помогна в правилното структуриане на двете книги събрани в романа «Бизони край Дунава».
 
- Гражданин на света, писател, мечтател, какъв още си ти?
 
- Преди всичко, най-много ми се иска да бъда добър родител на децата ми. Искам да бъда добър и свободен човек.
 
- Последната книга, която прочете е –
 
- Чета в момента няколко книги наведнъж – разказите на Ина Иванова, Силвия Томова и поезията на Иво Рафаилов. Много ми харесват! Бих искал да намеря още творби на съвременни български автори. С нетърпение очаквам да започна и твоята книга„Седмият ден” .
 
- Винаги намираш пътя към Родината. България за теб е…
 
- ...извор на вдъхновението ми. Това е мястото, в което винаги се връщам да търся онези, малки, невидими парченца от нашия живот, които винаги ни карат да мечтаем.
 
 
интервюто проведе: Лили Спасова, ст. експерт, ДАБЧ
 
l.spasova@aba.government.bg