ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Доц. д-р Леандър Литов за новите знания, откритията във физиката и адронния колайдер

29 ноември 2013

 

Доц. д-р Леандър Литов завършва фзическия факултет на СУ „Св.л.Охридски”  през 1980 г. , специалност Физика на ядрото и елементарните частици. Работи в продължение на 10 години в ОИЯИ в гр. Дубна.
От 1990 г. преподава в СУ „Св. Кл. Охридски”. Чете лекции в областта на квантовата физика и физиката на елементарните частици. Ръководител е на магистърската програма по „Физика на ядрото и елементарните частици” и е координатор на бакалавърската програма по „Медицинска физика”.
Ръководител е на катедра Атомна физика през периода 2007 – 2012 г. Научните му интереси са в областта на теоретична и експериментална физика на елементарните частици, разработване на детектори на йонизиращи лъчения, високопроизводителни компютърни изчисления и биофизика.
 Провежда изследвания на Серпуховския ускорител и от 1992 г. на ускорителния комплекс в ЦЕРН. Член е на колаборацията CMS от основаването й и е ръководител на колектива от СУ, участващ в изследванията, провеждани на Големия Адронен Колайдер.
Автор и съавтор е на над 400 научни публикации. Носител е на ред международни и национални награди. Член е на различни научни съвети и бордове, в това число е председател на борда на Институтите на RPC, CMS колаборацията, член на Европейската комисия за бъдещи ускоретели ECFA и на Съвета на ЦЕРН.
Информация в медии
- Доц. Литов, какво означава за науката откриването на бозона на Хигс или както я наричат - частицата от Бога?
- Нарича се некоректно частицата на Бога, защото няма нищо общо с религия, бог и т.н. Ние познаваме някаква част от Вселената и се опитваме да разберем кои са фундаменталните съставящи материята частици и как те взаимодействат помежду си. Има Стандартен модел, който достатъчно точно и прецизно описва това, което на нас ни е познато. В рамките обаче на този модел не беше ясно досега какъв е механизмът, по който елементарните частици получават маса.
През 1964 г. английският учен Питър Хигс изказва хипотеза, че в пространството съществува едно поле, което сега наричаме Хигсово поле. Всички частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него, в резултат на което се появява тяхната маса. Ако тази хипотеза е вярна, от нея следва, че трябва да съществува една частица, която ние наричаме Хигс бозон. Ако ние виждаме Хигс бозон, то хипотезата за това поле е вярна. Това е от абсолютно критично значение за този модел. Това, което беше обявено и ние наблюдаваме, е нова частица и в рамките на точността, с която правим нашите измервания, тя прилича много на Хигс бозона, предсказан от стандартния модел. С това откритие комплектуваме Стандартния модел докрай.
- Ще промени ли физиката по някакъв начин?
- И да, и не. Става дума за следното. Този Стандартен модел описва някъде около 4% от съдържимото на Вселената. При изследване на движението на галактиките хората са забелязали, че тяхното поведение е сякаш те имат много по-голяма маса. Следователно в тях има материя, която не излъчва и не поглъща светлина. Нейната маса съставлява около 23% от пълната маса на Вселената. Поради това, че е невидима за нас, тя се нарича тъмна материя.
Нито една от частиците в рамките на Стандартния модел няма подобни свойства и не може да отговаря за съществуването на тази тъмна материя. Следователно има някакви други частици, различни от тези, които се предполагат в Стандартния модел и отговарят за тази тъмна материя. Вторият проблем е още по-интересен. Това, което установихме през последните години, е, че Вселената се разширява ускоряващо.
Изчисленията показват, че 73% от енергията на Вселената отива за това разширение. Като съберем 73 плюс 23 процента, прави 96. За това, което описва Стандартният модел, остават едни 4%. Тях ги знаем, има модел, който ги описва. Оттук нататък остава да разберем от какво са направени останалите 96%.
- Кога?
- Никой не може да отговори на този въпрос. Първият въпрос, на който трябва да дадем отговор и трябва да решим, е дали тази нова частица наистина е Хигс бозонът, предсказан от Стандартния модел, или е нещо, което много прилича на него, но не притежава точно същите свойства. Ако е вторият случай, това означава, че ние за първи път наблюдаваме някакви явления, които не се описват от Стандартния модел. Това може вече да ни даде указания накъде да се движим, за да разберем как да решим и останалите проблеми с тъмната материя.
- Ще се подобри ли животът на хората?
- Не, просто получаваме едно фундаментално ново знание, което не знам кога и как ще получи пряко приложение. Но това, което аз мога със сигурност да кажа, е, че през последните 20 години, откакто беше разработвана програмата на ускорителя LHC (адронния колайдер), за целите на тези експерименти бяха развити множество нови технологии, които вече намериха пряко приложение във всекидневието на хората. Мога да дам няколко примера. Буквално преди месец на женевското летище бяха инсталирани слънчеви колектори, които използват материал, позволяващ поддържане на висок вакуум. Този материал беше разработен за нуждите на новия ускорителен комплекс в ЦЕРН. Тези покрития в момента са абсолютен хит и се използват за слънчевите батерии, защото гарантират висок вакуум и задържат топлината. Друго, което веднага ми идва наум, е медицината. Цялата образна диагностика е базирана на детектори, които се разработват за целите на физиката на елементарните частици. И още един пример. В момента с технологиите, които бяха използвани за ускорителя LHC, се разработва нов циклотрон. Той ще произвежда изотопи за позитронна емисионна томография. www също е създадено за нуждите на ЦЕРН.
- Какво е българското участие в откритието?
- Българското участие е изключително сериозно. Ние сме сред основателите на колаборацията CMS (Компактен мюонен соленоид). Това е един от двата експеримента, които сега огласиха резултатите си. Вече 20 години участваме в разработването на програмата, в разработването на дизайна на детекторите, в самото им производство. От български учени е изцяло направен дизайнът на един от съществените компоненти на детектора CMS, нарича се адронен калориметър. Половината от него е произведена в София. Тази половинка тежи 700 тона. Заедно с италиански колеги сме разработили мюонни камери с площ 2000 квадратни метра. Освен това, разбира се, участваме в набора и анализа на данни. От България участват 2 екипа - от Софийския университет и от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. В момента на експеримента CMS работят около 30 души.
- Има ли сега българи в ЦЕРН?
- Не сме спирали да работим.
- Как ще коментирате израза "всичко е в пълен ред и безпорядък"?
- Във физиката през последните години, от около 50 години насам, господства т.нар.
принцип на симетрията.
Твърдението е, че ако ние познаваме симетрията на една система, можем да изградим модел, който описва нейното поведение. Симетрията предполага подреденост. Ако ние знаем степента на подреденост на една система, това ни позволява да я опознаем и да я опишем.
- Като че ли с работата си се бъркате в Божиите дела?
- Твърденията "има Бог" и "няма Бог" са еднакво недоказуеми. Те са въпрос на вяра. Оттам нататък човек или вярва, или не вярва, но нас ни заобикаля някакъв материален свят. Това, което ние, физиците, правим, е да се опитаме да разберем как този свят е устроен, как той функционира и на това ниво ние имаме един общ език. В ЦЕРН работят хора, които са представители на всички възможни религии. Това, че те имат различни виждания дали има Бог, дали няма, как изглежда той, какви принципи трябва да се следват и т.н., няма абсолютно никакво значение.
Когато ние си говорим за физика, просто си говорим за физика и имаме общ език, дори когато става дума за една стохилядна от милиардната от секундата след раждането на Вселената.
Автор: Ярослава Прохазкова
По в-к 24 часа
Публикува се по:
http://bolgari.net/doc__leandyr_litov:_700_tona_ot_kapana_za_chasticata_na_bog_e_ot_sofiia-el-1619.html