КАЛЕЙДОСКОП

„Едно цвете от вечността” на Живка Шамлиева(Франция) в РКИЦ – София

22 октомври 2013

 

Излезе на руски език последната книга на г-жа Живка Шамлиева "Едно цвете от вечността". Състоя се представянето й в Руския културно-информационен център - София.
Книгите й се ползват с признание и уважение. Някои са превеждани на френски и руски език.
На премиерата г-жа Шамлиева бе представена лично от и.д.председателя на Съюза на българските журналисти г-жа Снежана Тодорова. В срещата с твореца участва и известният български писател г-н Никола Инджов.
Сюжетът на повестта „Едно цвете от вечността” е класически любовен триъгълник, скрит зад срещи и раздяли на млади хора, изпепеляваща любов от пръв поглед и щрих на немислимото - да си почтен и коректен, когато любовта пулсира във вените ти.
Мигът на насладата от любовната близост идва …в дни на Блокадата(обсаденият Ленинград през Втората световна война), когато всеки Миг е зловеща амалгама от ужас, гняв, писък, разкъсани тела, трупове из улиците и пожарища в Града-Герой.
От любовната история накрая …остава цвете. Двамата млади загиват. Цветето, отгледано от тях, остава като символ на протегната ръка за красота и мир, в порив за хуманизъм и нов живот, за свят без турбулентно нарастващо насилие. Може би това е препратка към Паметта и нейния смисъл в живота ни - нищо (да) не се забравя.  
Любовната история от реална и земна е отнесена лесно по-скоро към мистичния сън и не-мислимата реалност – порив към спокойствие, уют и мечтание…в дни на война. Идва мигът на Концерта, в който протяжно, мъчително минаващите дни ще намерят контрапункт: симфоничният концерт е израз на упование за нов живот.
Повестта „Eдно цвете от вечността” е посветена на велик народ, велик град и велика симфония, казва самата г-жа Шамлиева.
Никола Инджов специално се спря върху събитията, в контекста на които се разгръща повествованието, наситени с героизъм, жертвоготовност и патриотизъм.
Блокадата на Ленинград е едно от най-силно въздействащите върху психиката и човешкия разум събития по времето на Втората световна война, която за съветските граждани е Великата Отечествена. Шамлиева пише за Ленинград от тези дни „…Градът – многовековна сплав от духовна и материална красота, героизъм и порив към свобода, кален в пламъците на вечната битка, се топи в безпощадния огън на мракобесието и жаждата за унищожение”.
Хиляди, стотици хиляди са свързани с героичната отбрана на града и живот в него, чиято блокада(1941), осъществена от нацистките армии, е разкъсана едва през януари 1943 г. Хиляди са тоновете бомби, хвърлени от нацистите над града, стотици хиляди са жертвите.
През август 1942 г., когато трагедията на блокирания град е ужасяваща и вцепеняваща реалност, звучи прекрасната музика на композитора Дмитрий Шостакович. В обсадения  Ленинград  симфонията е изпълнена от Симфоничния оркестър на Ленинградския радиокомитет с диригент Карл Элиасберг.
В Ленинград звучи силно вълнуваща и мощно въздействаща музика, за да убеди, че градът е жив, а не мъртъв. Оркестранти пристигат, за да участват в концерта, направо от фронта.
Впрочем, симфонията е започната от Шостакович в мирно време. Написването й продължава в обсадения  Ленинград. След създаването й, още в средата на 1942 г., симфонията е била чута и в Ню Йорк…и преди да прозвучи в Ленинград.
Шамлиева е прекарала дълги години в София, Берлин и Париж. Натам я води връзката с Никола Муховски. Лекарите имат сложна и интересна съдба, десетилетия са извън България.
Във Франция Шамлиева среща руснак, който споделя с нея истории за и от Ленинград от дните на блокадата. Това засилва интереса й към темата. И тя създава художествено произведение.
Класическата музика в живота на Живка Шамлиева също заема по-особено място. Синът е музикант, който свири във Франция. Все в този смисъл и  привързаността й към музиката е още по-плътна, по-реална, по-интимна, и генерираща много духовност.  
Първоначално повестта е била замислена като част от нейна нова книга „Жени на кръстопът”. Впоследствие идеята се променя и литературното произведеине има нов самостоятелен живот.
Впрочем, за нов живот са мечтали хилядите граждани, които са…търсили изход от блокирания от агресора град в „Пътя на живота”, прокаран за излизане извън Ленинград по замръзналото Ладожко езеро.
По „Пътя на живота”, като със странни натискания на клавиши на пиано Съдбата …спуска към Смъртта и под леда немалко камиони, пълни с живи хора, потърсили Спасението извън града. И пак тя оставя шанс за Живот на хиляди… Нацистки самолети сипят бомби. Стотици хиляди ленинградчани са спасените, стотици хиляди - са загиналите в годините 1941-1944. И тази Реалност смълчава всеки един посетител на Пискаревското гробище в Града-Герой. Стана дума и за това в изказването на писателя Никола Инджов пред присъстващите.
…На премиерата на книгата в РКИЦ звуча прекрасна музика, поднесена с проникновение и вкус от изтъкнати майстори, като проф.Ангел Станков, цигулка и Снежана Барова, пиано. Прозвучаха произведения на великите композитори Фредерик Шопен и Модест Мусоргски.
Закупуването на представяни от нея книги за г-жа Шамлиева е изразено отношение към благотворителността. С получените пари се правят дарения.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”