КАЛЕЙДОСКОП

БНТ в Лондон

17 октомври 2013

 

Екатерина Генова от БНТ на гости в Българското училище към Посолството в
Лондон
 
На 26 септември 2013 г. следобед в Българското училище към Посолството на
България в Лондон ни гостува г-жа Екатерина Генова - директор на БНТ "Свят и
региони". В уречения час я посрещам на входа на училището и първите й думи
са: "Още в колата, с която дойдох, шофьорът ми наговори чудесни неща за
Българското училище към Посолството! Има две деца при вас." Хич и не се
учудвам, защото решавам, че някой познат я е докарал. Учудвам се обаче,
когато разбирам, че тя си е повикала такси, че на английски са започнали
разговор с напълно непознат шофьор и когато тя е посочила адреса на
посолството, той се оказва, че е българин и се разбират, че са сънародници.
Тя споделя, че отива при г-жа Мечева и от тук започват дитирамбите на
въпросния наш татко за училището ни.
 
Е, това вече ми се стори като нагласено от съдбата изпълнение в наша полза.
Кълна се - не е нито измислено, нито режисирано. Става ми хубаво (имах си
хас!) и така "потегля" със смях и настроение нашата среща. Децата още ги
няма, ще бъдат в училище след час. Имаме време да поговорим за много неща.
Г-жа Генова от години работи за българските училища в чужбина и е много
добре информирана за всичко, което нашата Асоциация успя да постигне в тези
6 години от създаването ни. Но с Българското училище към в Посолството в
Лондон тя е запозната много, много отдавна. Още от времето, когато поведохме
първите си стъпки за самостоятелно оцеляване. С камерите на БНТ сме били
заедно в редица предавания по повод борбата ни с държавните институции за
признаване. В едно такова сутрешно интервю по БНТ, когато бяхме в студиото с
нашия председател д-р Боян Кулов и с г-жа Боянка Иванова - директор на
училище "Джон Атанасов" в Чикаго си спомням, че тогава "притискахме"
сериозно зам.-министър Кирчо Атанасов с искането да бъдат включени в закона
за средното образование нашите училища зад граница. Тогава за първи път в
ефир се включи като парламентарист сегашният ни посланик в Лондон, г-н
Константин Димитров...
 
Естествено нашият разговор започва с темата за децата и училището, за новия
ремонт, от който стаите ни греят и меракът за работа на всички е удвоен, за
последните ни победи да съхраним статута на училището като посолско, защото
това е гаранция за продължаващия ни подем. Минутите летят, а има много
задачи за изпълнение. Отравяме се към параклиса на отец Симеон, който е в
съседство с училището ни, после посещаваме Културния институт, където
оставям гостенката ни в ръцете на г-жа Светла Дионисиева - директор на
института. След това г-жа Генова има среща с посланик Константин Димитров. А
аз се връщам в клас. Учениците в 7 клас са пристигнали и ме чакат, за да
започнем с Ботев и "На прощаване".
 
Децата вече втора седмица идват на училище и още не са се наговорили за
изминалото лято. Приказва им се, а времето е малко и трябва да "прегърнем"
Ботев , да ги оттегля от мисълта за прекараната в България ваканция (това
трябваше да ми разкажат в домашните си писмено) и да ги потопя в света на
Гения. Говорим, четем, Деян се запрепъва: "Госпожо, забравил съм да чета
лятото на български!" Смеем се, защото и това се случва. Но нали затова е
училището - да сбере, да припомни, да поведе отново. И вече тъкмо сме се
увлекли - през прозореца се подава главата на нашия консул - г-н Димитър
Пампулов, който ми дава знак, че отново води в клас г-жа Генова. Сега вече
започва нейната среща с децата. Първият й въпрос, след като разбира, че сме
в час с Ботев: "Кое е любимото ви стихотворение?" Зойчето отвръща : "Хаджи
Димитър!"
 
После започва разговор за училището - английско и българско, за ваканцията
на село с приятелите, за лудориите, за тежките изпити в английското, които
предстоят на децата, но въпреки това няма да се откажат и от българското
училище. Нищо, че идват вечер и са уморени. Зойчето споделя: "Госпожо,
четвъртък ми е най-тежкият ден, точно преди Българското. Два часа имаме
ръгби, а после ми е допълнителният час по математика, за да се готвя за
изпита си по GCSE". И Мишел, чакат я толкова тежки изпити и ми беше казала,
че няма да може да идва тази година. Майка й ми се обади преди два дни да
сподели: много са разговаряли двете и са решили, че не трябва да се отказва.
После показваме нашия филм на оператора Антон Гутев за училището ни. Гледат
го с интерес и децата, защото имаме и много нови ученици. Г-жа Генова се
притеснява, че отнема от часа ни, но на седмокласниците това хич не им е
тормоз:Най-хубавото в училището е, когато можем да си поговорим в тая Англия
не на английски и за неща, които ни вълнуват и радват.
 
На финала, Екатерина Генова написа в почетната ни книга: "Днес се срещнах
"на живо" с невероятни български деца, които с убеждение и удоволствие учат
български език. Почувствах се горда, че чух техните български слова в
сърцето на Лондон. Голямо "браво" на г-жа Снежина Мечева за постигнатото.
"Браво!" на родителите, които не жалят времето на децата си и ги пращат тук.
Вървете все напред и нагоре!"
 
Ще допълня само едно: Голямото БРАВО е и за всички мои колеги, настоящи и
бивши, за всички посланици и дипломати, които ни бяха и са ни приятели, за
многобройните наши съратници в Лондон - които ни дават "криле", защото ни
вярват. Голямото браво е за всички други български училища в Лондон, във
Великобритания, по целия свят. Добрите думи и доверието са най-големият
ангажимент и в такива случаи пътят наистина трябва да е само "напред и
нагоре".
 
Разделяме се с Катя с обещанието, че ще ни гостува отново, може би в
следващия 24 май. Тогава е Нашият ден, тогава трябва да отчетем
постигнатото. А годината едва сега започва. Ще е дълга, но ще я пълним с
труда и с обичта си.
 
Снежина Мечева
директор, преподавател и приятел на децата в Българското училище към
Посолството в Лондон, говорител на АБУЧ