ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Заминаване и завръщане

01 октомври 2013

 

В края на м.септември  в столицата, а и в други големи български градове, се провеждат по традиция форуми, на които се представят оферти на чужди висши училища за обучение на българи там. 7 000 - 9 000 паунда e годишната такса, която следва да заплатят решилите да участват в бакалавърски или магистърски програми във Великобритания. В същото време, при наличие на стипендия, следване в Нидерландия може да излезе и под 1000 евро вложени пари, се съобщава в медии.
Накъде предпочитат да поемат българските студенти? Най-вероятно, ако се съхранят тенденциите, забелязани с поглед година назад, към Великобритания, Нидерландия, Германия, Дания.  
Хиляди млади българи всяка календарна година заминават нанякъде. Качественото образование, погледнато откъм избора на университет, за българския студент може би и не толкова е въпрос на светоусещане и самочувствие, а по-скоро - на предизвикателство и риск.
При това, като говорим за предизвикателство, се сещаме, че става дума за обучение в чужбина, попадане в непозната културна среда и бързо навлизане в следване, което не е специализация, а магистърска програма.
Като говорим за риск, мислим и за индивидуалните особености на младия човек, бързата адаптация и интеграция, търсенето на престижно висше училище и някаква среда за развитие и изява.
В  годините на демокрацията  младите хора имат свободен избор къде и как извън България да продължат обучението си, отнесено към висшето образование.
За радост на еврооптимистите в много европейски висши училища има български студенти. Някъде това са десетки млади българи и нагоре, някъде - единици.
Младите хора в чужбина  се срещат, намират начините и формите да общуват. Правят го и заради българската културна идентичност и българските празници, съхранени на свидно място в душите, заради мислите за родния квартал или родния град.
За съжаление на евроскептиците  младите хора днес мислят с повече категоричност, решават по-бързо и се впускат по-решително в предизвикателства.
Следването в чужбина няма как да не е предизвикателство, ако цената , разглеждана като вложени кеш пари, е доста висока. Възможно е тя да е пряко свързана с връщане на изтеглени/вложени пари за обучение впоследствие.
И младите хора решават, намират пари, влагат значими суми пари, отнесени към нашия стандарт на живот, заради образованието си в чужбина. В медии излезе информация, че миналата година 1800 млади българи са поели път към британски висши училища.
От друга страна, дестинации като Дания или Швеция са предпочитани, ако под внимание се вземат особеностите на конкретната оферта – липсата на високи или каквито и да е такси за обучение.
След заминаването и преди завръщането, естествено, идва моментът пребиваване: следване, студентски сдружения, кариерен  център, стажове…. Така  пребиваването може да е и много пряко свързано и със завръщането, видяно откъм реализацията и хоризонта на личностно развитие.
Младите хора попадат в чужбина във висше училище и град, където има организация на младите българи. Това е сдружение, създадено от техни колеги и заради тях, заради интеграцията и общуването.
Подобно предимство имат стотиците и хилядите млади хора, които от години се насочват към висши училища най-вече в Германия, Великобритания, Франция.
Създадените структури от младите българи в чужбина са независими сдружения. Те разчитат много на самоинициативата на новите студенти. По-скоро и преди всичко  предлагат дейности и инициативи, отколкото да изискват от членовете си или да ги задължават с каквото и да било.
Сдруженията работят  както по посрещането, така и по обгрижването, на иначе много самостоятелния български студент,  и най-вече с информация и консултации: къде и как? Съществуването и развитието им аргументира непрекъснатата връзка с България.
Сдруженията, подкрепени от партньори,  организират български празници, популяризират българската култура, представяна на празниците на културите, провеждани по света от местната администрация.
Организациите работят във взаимодействие по определени теми и въпроси с местната и българската  администрации. Те са реални партньори, освен това,  при срещи зад граница, ако политици и бизнесмени от България си пожелаят да разговарят с младите хора извън България по една или друга тема.
Своите въпроси за реализацията им младите хора задават както на срещи и форуми в чужбина, така и в България.  Наскоро се състоя поредното издание на кариерния форум за български студенти в чужбина с представители на фирми, които развиват определен бизнес.
Младите българи в чужбина, според анкети, желаят да се реализират най-вече като мениджъри и консултанти, в маркетинга и рекламата. Те имат предимството по-бързо и лесно да се адаптират към промените.
Завръщането на младите хора след обучение в чужбина е в контекста на мотивирания избор и перспективата пред тях. България е страната за стойностна изява за тези млади хора, които желаят да създадат своя фирма или развият собствен проект.  
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”

снимка: млади хора