КАЛЕЙДОСКОП

Конференция в Германия, посветена на "Св.Св.Кирил и Методий”

08 юли 2013

 

Научна конференция на тема „Делото на Кирил и Методий – национални и европейски перспективи” (Das Werk der Slawenapostel Kyrill und Method – Nationale und europäische Perspektiven, Institut für Slawistik, Fridrich-Schiller-Universität Jena)
 
Таня Димитрова, Институт по славистика, университет „Фридрих Шилер”, Йена, Германия
 
На 17 и 18 май 2013 г. Институтът по славистика към университета „Фридрих Шилер“ в Йена беше домакин на интердисциплинарна конференция на тема „Делото на Кирил и Методий – национални и европейски перспективи“. Форумът беше осъществен с финансовата и морална подкрепа на „SüdosteuropaGesellschaft“ и „Deutsch-BulgarischesForumBerline. V.“ По традиция катедрата по Южна славистика отбелязва 24 май, Деня на славянската писменост и култура, с различни културни и научни събития. Тъй като през 2013 г. се навършват 1150 г. от Великоморавската мисия на двамата славянски първоучители, тазгодишното честване беше посветено именно на тяхното дело и на измеренията, които към днешна дата кирило-методиевото културно наследство има в различните славянски страни. Чрез така поставента тема, организаторите искаха да насочат вниманието на участниците и на гостите на конференцията към значението на делото на Кирил и Методий за националното изграждане на славянските народи. Същевременно, трябваше да се потърсят и неговите по-широки, общо-европейски и дори общо-човешки измерения, особено в контекста на „обединяваща се Европа“. Повод да се проблематизират именно тези аспекти в кирило-методиевото дело стана и пускането в употреба на нова евро-монета с номинал от 2 евро с образа на Кирил и Методий, която словашката Национална банка емитира по повод на годишнината от Великоморавската мисия. Пускането й в обръщение обаче предизвика оживена полемика на тема „наднационалната европейска идентичност“. Първоначално Европейският съюз отказа да приеме емитирането на подобна монета с аргумента, че тя съдържа явна религиозна символика, а Европейският съюз трябва да остане религиозно и ценностно неутрален. Съществуващото противоречие във вижданията на европейските и националните институции относно базата, върху която може да се гради общата европейска идентичност подтикна организаторите на конференцията да потърсят отговор на някои от следните въпроси: как се разглежда делото на Кирил и Методий в днешния контекст на прокламиран „мултикултурализъм“ и „обединена Европа“, до каква степен днешните национални държави се възползват от него и от изграденото на негова база културно наследство и как славянските първоапостоли са възприемани в национална, пан-славянска и пан-европейска перспектива.
Така на 17 май в живописната обстановка на замъка Дорнбург близо до Йена учени и изследователи, изкушени от по-горе очертаната проблематика се събраха, за да търсят заедно отговорите на тези въпроси. След регистрацията на участниците, конференцията бе открита от директора на Института по славистика проф. д-р Теде Кал. В кратката си, но инспирираща реч, проф. Кал изрази задоволство си от възможността млади и утвърдени вече учени да се срещнат на един подобен форум и заедно не само да дискутират въпросите, свързани с националните и пан-европейски измерения в делото на Кирил и Методий, но и да търсят нови и неизследвани досега аспекти в него и да преоткриват стойностите му за бъдещите поколения. Проф. Кал поднесе поздравителен адрес към участниците, изпратен от посланика на Република Словакия в Германия Игор Слободник, а след него поздравления от името на сръбския посланик Иво Вискович поднесе г-жа Кристина Йованович, трети секретар в посолството.
Първата сесия на конференцията беше отделена за два ключови, въвеждащи доклада, изнесени съответно от проф. д-р Габриела Шуберт (професор емеритус към университета „Фридрих Шилер“ в Йена) на тема „Кирило-Методиевото наследство при славяните - обединяващо и разделящо“ („Kyrillomethodianisches Erbe bei den Slawen. Gemeinsames und Trennendes“) и от проф. д-р Светлина Николова (Кирило-Методиевски научен център към БАН). на тема „Европейските измерения в делото на Св. Св. Кирил и Методий в български контекст“ („EuropeandimensionsoftheworkofSt. CyrilandMethodiusinBulgariancontext”).
В следобедните заседания бяха представени и подложени на дискусия следните доклади: „В сянката на славянските апостоли: Функциите на Наум в (транс)националния дискурс на паметта“ („ImSchattenderSlawenapostelFunktionenNaumsim (trans)nationalenErinnerungsdiskurs“), изнесен от Евелин Ройтер, студентка в магистърската програма по Югоизточно-европейски изследвания на Института по славистика към университета „Фридрих Шилер“ в Йена; „Ћирилица из нот дед: към актуалния статус на кирилицата в Сърбия“ („Ћирилица из нот дед: ZumaktuellenStatusderkyrillischenSchriftinSerbien“), представен от д-р Александра Саламурович, асистент в Института по славистика на университета „Фридрих Шилер“, Йена); „Кирил и Методий като средство за национална идентификация и международно признание в Бившата Югославска република Македония (1960-2007)“ („KyrillundMethodalsMediennationalerIdentifikationundinternationalerAnerkennunginder (Teil)RepublikMakedonien (1960-2007)“), представен от проф. Щефан Родевалд от университета „Юстус Либиг“ в Гизен и „Празникът на славянската писменост и култра като идентификационен фактор за българските мигрантски общности“ (“ThefeastofSlavoniccultureandliteratureasidentificationfactorfortheBulgarianmigrantcommunities”), представен от д-р Таня Димитрова, асистент в Института по славистика в университета домакин.
След представянето на докладите, беше напаравена кратка презентация от страна на проф. д-р Хелмут Шалер и д-р Сигрун Комати от Deutsch-BulgarischeGesellschaft, които представиха съвременното състояние на българистиката в Германия, както и първият том на новата поредица „ForumBulgarien“ на издателство „Франк и Тиме“, излизаща под редакцията на Хелмут Шалер, Теде Кал и Сигрун Комати. Денят завърши с откриване на фото-изложбата „Светлината на буквите“, (изработена по поръчка на Културния институт към Министерство на външните работи и любезно предоставена от посолството на Република България в Берлин), състояща се от 24 табла, представящи някои от най-ярките образци на български средновековни ръкописи от Х в. до XVIIIв. 
Вторият ден на конференцията продължи с доклада на Патриция Павелек, студентка в магистърската програма на Института по етнология към университета „Лудвиг Максимилиан“ в Мюнхен на тема „Кирил и Методий като европейски фигури на паметта“ (KyrillundMethodalseuropäischerErinnerungsort), последван от доклада на доц. Борис Минков от университета „Хумболт“ в Берлин на тема „Дискусията за латинския шрифт в българската литература“ (DieAuseinandersetzungmitderlateinischenSchriftinderBulgarischenLiteratur“). След кратка пауза бяха представени и последните два доклада в конференцията: „Развитие на кирилицата от старобългарски към новобългарски вариант през 19 и 20 в.“ („DieEntwicklungdeskyrillischenAlphabetsvomaltkirchenslawischenzumneubulgarischenim 19. Und 20. Jh.“), изнесен от Гергана Бьоргер, лектор по български език в Института по славистика на университета „Фридрих Шилер“ в Йена и „Промяната на азбуката в румъно-говорящото пространство: не просто смяна на букви“ („DerAlphabetwechselimrumänischenSprachraum: NichtnureinAustauschvonBuchstaben“), изнесен от Константин Берендс, студент в бакалаварската програма по Югоизточно-европейски изследвания на университета „Фридрих Шилер“.
С този доклад завърши и конференцията, която беше закрита от проф. Теде Кал с няколко заключителни думи и с основни насоки във връзка с публикацията на текстовете. Сборникът се очаква да излезе до края на 2013 г. под редакцията на проф. Кал и младата му сътрудничка д-р Александра Саламурович.