СРЕЩИ

Снежина Мечева: Винаги има изходи, страшно е да не ги виждаш

26 юни 2013

 

Снежина Мечева е съосновател и говорител на Асоциацията на Българските училища в чужбина. От 1991 г. до сега е преподавател по български език и литература и директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон, което е носител на почетен медал „Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина и на Почетен знак на МОН.
Снежина Мечева е „моторът” на много инициативи, които помагат да се запази българщината в далечни краища на света.
Използвани са на въпроси, извадени от дневниците на проф. Иван Шишманов, Макс Фриш, Айн Ранд и в. „Репортер”. 
Журналистката Пепа Витанова разговаря със Снежина Мечева
 
- Коя е според Вас най-ценната добродетел?
- Да бъдеш честен. Първо пред себе си, което не е лесно. Ако на това се научиш (или са те научили, когато е трябвало) – можеш да заразяваш и други. Има смисъл. 
- В какви моменти сте се убеждавали в добродетелността на егоизма?
- Когато трябва да съхраниш своя рожба (нямам предвид само дете, имам предвид и творение – например училище в чужбина). 
- Кой порок мразите най-много? 
- Лъжата. Особено, ако е очи в очи. В това число и когато идва от екрана на телевизора. 
- Кое е според Вас идеалът за земното щастие?
- Здравето + Оптимизмът. Ако имаш първото и можеш второто – си непобедим. И полезен. 
- Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?
- На човека в безизходица. Защото винаги има изходи, но е страшно да не ги виждаш. 
- Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви и кой - най-печалният (най-тежкият)? 
- Най-хубавият – получената обич. Най-печалният – загубата на любими хора. 
- Кога престанахте да мислите, че ставате все по-умна, или продължавате да вярвате, че е така?
- С годините идва момент, в който започваш да се страхуваш от оглупяването…иначе учението си е до смъртта, а с него и мъдреенето. Това ако не го знае един учител – какъв учител е? 
- Приятел ли сте на самия себе си? 
- Най-вече.
- Случвало ли ви се е да останете без никакъв приятел, или в такива случаи просто снижавате изискванията си към приятелството?
- Никога. И да умра – пак ще ги имам. И те мен също. 
- Споделяте ли мисълта, че за да каже човек „Аз те обичам” трябва преди това да може да каже „Аз”?
- Напълно. Обичам да обичам. Което включва „аз”. 
- Какви проблеми разрешава добрият брак?
- Повечето.
- Може ли омразата да породи някаква надежда?
- Ако си Ботев. Това не се нуждае от пояснение. 
- Да приемем, че Вие никога не сте убили човек. Как ще го обясните, на какво се дължи това?
- Че съм човек. Мислено мога да „задрасквам” човеци. Но това не е убийство, а отписване. 
- Случвало ли ви се е да откраднете: пари, предмети (джобно издание от павилион, цветя от чужда градина, забравени химикалки, кърпи за ръце от хотел) или някоя идея?
- Да. 
- Какво не бихте направили за пари?
- За пари единствено бих се трудила.
- Кога човек се насища да има?
- Трудно…Може би, когато му кажат, че е неизлечимо болен. Господ ни е сътворил да сме вечно искащи, но с мисъл за откривателство. Лакомията трябва да е от Дявола. Колцина са сътворените без Дяволък? Отговорът се римува с „колцина”….
- Кое може да понасяте само благодарение на чувството си за хумор? 
- Глупостта. Чувството за хумор е много лековито и за собствената ти глупост. 
- Променя ли се чувството за хумор с възрастта? 
- Намалява. С годините става по-тъжно, може би, защото и знанието е повече и по-трудно се учудваш. Изненадите са по-малко, а с това намаляват и усмивките. Цялото светоусещане се променя с възрастта. Преди години Теди Москов ми каза: „Какъв грозен град е Лондон!” И ме потресе. Повечето се влюбват в този град. Аз също страшно го обичам. Попитах го защо мисли така и той отговори; „Рим, Рим!Това е градът!”. Дотогава не бях ходила в Рим и само 2 дни по-късно заминах за първи път и го видях. Тогава разбрах защо Теди не хареса Лондон. А и знаех, че обожава Фелини (живял е в Италия и се е учил на кино от него). Така всичко си дойде на място. 
- Според Вас Бог притежава ли чувство за хумор?
- Бих искала да го попитам…
- Коя историческа личност Ви е най-симпатична?
- Левски. И това не е нужно да се дообяснява. 
- Кое е най-точното определение за политиката? И в частност - за българската политика? 
- Политиката въобще – необходимо зло. Българската политика – балканщина. 
- Кое е най-точното определение за словото на свободата?
- Ботевско. 
- В коя страна бихте предпочели да живеете?
- Човешката. 
- Сигурна ли сте, че наистина Ви интересува запазването на човешкия вид, когато Вас и Вашите познати вече няма да Ви има?
- Напълно. Това премахва страха от смъртта. Внуците много помагат. Когато знаеш, че си оставил парченце своя кръв, все вярваш, че тя ще оживява. Така и ти няма да си мъртъв. Струва си. 
- Когато дъхът спре и лекарят потвърди смъртта, сигурен ли сте, че в този момент човек няма повече мечти?
- Не. И тогава очаква…
 Публикува се по:
в."Репортер", 27 май 2013