СРЕЩИ

Министър Асен Василев: „Не” на свръхпечалбите в енергетиката

13 май 2013

 

Новият министър на икономиката, енергетиката и туризма в служебното правителство Асен Василеве завършил икономика в Харвард. Специализирал бизнес администрация и право в Harvard Business School и Harvard Law School.
Съосновател е на компанията, която разработи собствена търсачка за самолетни билети (Haystack) Everbread.
Има Бакалавърска степен по икономика от Харвард.Прекъснал обучението си по JD/MBA програма (успоредна програма по право и бизнес администрация, провеждана съвместно от два университета) на Факултета по право на Харвард (Harvard Law School) и Бизнес Факултета на Харвард (Harvard Business School), за да подпомогне развитието на Everbread.

Съосновател и директор е на Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Преподавател е в програмата за икономически растеж и развитие, афилиирана със Софийския университет "Св. Климент Охридски" и с Центъра за стратегии и кoнкуретоспособност в Harvard Business School.
Работил е като консултант в Monitor Group в САЩ, Канада, Европа и Южна Африка.
Ръководи проекти за маркетинг и стратегическо развитие на големи международни компании втелекомуникационната индустрия, енергетиката, минното дело, застрахователната индустрия и в редица големи производители на потребителски стоки…
Освен бизнес консултиране, занимавал се е с преподаване, с икономическа политика, с консултиране на Европейската Комисия за пътническата политика.
Асен Василев е член на Съвета за икономическо развитие и социални политики към Президента на Република България.


С министъра на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев разговаря Марияна Бойкова 
- Г-н Василев, връхлита ли ви въпросът защо приех да съм министър? Ваш предшественик ми беше казал, че който се съгласи за това малко време да влезе на "Славянска", го прави, за да впише в сивито си, че е бил министър. Струва ли си?
- Сивито ми е достатъчно силно, без в него да пише министър. Да, казвам си по някой път защо прие, но се чувствам отговорен, че моята професия, икономическата, не си е свършила добре работата и се е стигнало до тази ситуация. Засега, мисля, че се справяме. Най-трудният период на ориентацията мина, сега сме във времето да вадим резултати и да действаме малко по-смело. А общественият съвет в енергетиката, той е най-доброто, което се е случило. Това е форма, в която всички участници в системата да започнат да си говорят. И няма как да се намери решение, което да не включва всички участници - от миньори, централи, през НЕК и ЕСО, през ЕРП-тата. Миналата седмица излязоха от ДКЕВР резултатите какво би се случило, ако системата остане както е - всеки да си получава парите и да хвърлим всичко върху потребителите.
- Говорите за цените, които поискаха енергийните дружества и които ние публикувахме? Много ли ви ядосаха?
- Да. И ще ви кажа какво ме ядоса - че всички тези хора, които живяха в България в последните четири месеца, си помислиха, че нещата ще останат каквито си бяха, а не да се търси решение, при което всеки да отстъпи и да се постигне разумен резултат. Ядоса ме, че в името на личната печалба, на фирмената печалба всеки играч в
енергетиката поотделно реши - аз да си взема моето, пък да става каквото ще.
- Няма да мине номерът ли?
- Няма да мине. Просто няма да мине номерът.
- Какво ще се случи в с кадровата чистка в енергетиката?
- Няма да кажа нито име на фирма, нито на хора, докато промените не са факт. Въпросът не е да се нарочат един или двама, а че сме започнали да правим преглед на цялото управление на държавните дружества в енергетиката. И на базата на него да се направят необходимите промени, за да може този оздравителен процес да започне и да се повиши контролът и ефективното действие на самите тези дружества.
- Казахте още след заседанието на правителството, че ще имате числата от един преглед на цените, на резервите. Какво показва той?
- Поискал съм преглед, който ще трае малко по-дълго - доколко заявените цени и инвестиции са реални. Но съм поискал и още един - ако махнем всички порочни практики в системата и свръхпечалбите на определени дружества, какви ще са цените. Резултатите трябва да пристигнат след 15 минути.
- Ние ще сме още тук след 15 минути...
- Да, но не мога да ги споделя, тъй като са предварителни. Искам да зная какво би станало, ако имаме един нормално функциониращ пазар - какви биха били исканията за цени, ценовите ставки, надценките и това какво би означавало за крайния потребител - дали увеличение, или намаление.
- Хващам се за думата, която казахте - или намаление.
- Не е ясно дали има достатъчно резерви в системата за намаление на цената на електроенергията. Затова правим анализи и сме поискали от ЕК и от Световната банка не само да погледнат нашата система, но и да ни дадат световните практики какви са. Това, което анализите започват да показват, е, че имаме силни изкривявания и структурно зададени високи цени за някои играчи.
- Хайде да ги кажете тези играчи.
- Не искам да изговарям всички тези централи, защото трябва да имаме крайния анализ, за да хвърлим обвинения. Още на първия обществен съвет се видя каква е структурата на цените и хората могат да си направят изводи. Ситуацията е - или да се преструктурира системата, или да се вдигнат цените. Най-лесно е да се вдигнат цените и да се дадат помощи за бедни. Това е лесният и грешен отговор. Защото оставя системата в порочна взаимозависимост и рано или късно тя ще експлодира. За три месеца можем да залепим системата, за шест месеца можем да я залепим.
- И да си тръгнете по живо по здраво.
- Да, и да си тръгнем по живо, по здраво и догодина по същото време да си имаме абсолютно същите проблеми. По-правилният начин е да започнем да правим структурни промени, те ще са оздравителни.
- Какво ще направите?
- Да се въведе пазарна дисциплина за всичките играчи. Това бързо ще махне неефективности от системата и свръхразходи. Когато се отчиташ на пазара, а не на регулатора, излишните разходи излизат, без да се налага някой да ги дебне, да ги гони, да ги търси.
- Или си на пазара или спираш турбината? Ще станат революции.
- Нека не се страхуваме от революциите. Те могат да бъдат хубаво нещо, ако са в полза на народа. Трябва да се прегледат всички пазарни изкривявания, част от тях са заложени в европейски директиви - субсидии за зелена енергия, за високоефективно производство. Ще видим кои от нашите високоефективни производства санаистина такива.  Да, трябва да ги насърчаваме, но до каква степен и в какви рамки. Тук не е въпросът да се нарушават договори, а да вкараме пазар и разходите, които тези производства нанасят и които НЕК поема, да бъдат за самите производства.
- Добре звучи.
- Да, но ни трябва помощ как да го направим умно и не в разрез с европейското законодателство. Затова питаме ЕК, защото те са го направили на 23 пазара. Още няколко неща ще прегледаме. Едното е свързано с топлофикациите и заводските централи. Ще трябва фирмите, които са отделили тецовете в отделни дружества, да си ползват тока, а каквото остане - да се изкупува. И само когато това производство е високоефективно, да има субсидия. Нека да направим изкривяванията точно в рамките, в които Европа ги е заложила, защото не сме толкова богати, че да плащаме за свръхизкривявания.
- Досега все за енергетика говорим, но няма и как, тя почти взриви държавата.
- Тя направо си я взриви.
- Но да отидем и към икономиката. Министърът на финансите Калин Христов коригира процента на растежа надолу. Съгласен ли сте?
- За мен това е донякъде механична корекция на база на европейската и световната икономика.
- Не сте съгласен?
- Съгласен съм дотолкова, доколкото сме закачени за европейската и световната икономика и като растежът там намалява е естествено и нашият да падне. Частта, в която не съм съгласен, но ще трябва да свършим много работа, за да не съм съгласен, е, че можем да не следваме механично този път, а да се позиционираме по-добре и по-ефективно както на европейския пазар, така и на част от растящите пазари в света.
- Да търсим нови пазари? Въпросът е - можем ли? Има ли с какво да ги търсим?
- Въпросът имаме ли с какво, е донякъде резонен. За мен по-важният обаче е знаем ли как. Това, което аз все повече виждам, е, че имаме добри продукти, но не знаем как да ги продаваме,  как да си изградим партньорските отношения, как да си намерим каналите за износ. Някои индустрии, които са успели да го направят, са изключително успешни. Други са застинали във времето и не знаят как да се ориентират .
- Можете ли по-конкретно?
- Винаги давам за пример е IT сектора, той е изцяло интегриран на световния пазар. Друга индустрия е роботиката, по-инженерните специалности, хардуерните специалности. Там има много фирми, които са намерили ниша, изнасят продукти и плащат добри заплати. При производство на части за автомобили и въобще автомобилната промишленост виждаме едно бързо развитие. Обратният пример е хранително-вкусовата промишленост, с много малки изключения тя не се е закачила за световния пазар. Или пък тази, която е свързана с производството на облекла и обувки, тя продължава да работи на ишлеме. Има опит, произвежда качествен продукт, работи с големи фирми, но не стъпва директно на външни пазари. Ето защо насочваме европейските програми за следващия период в посока секторите ни да се закачат към световната индустрия. Като намериш нишата, пробиваш с по-добър продукт, оттам ще дойде вдигането на заплати, да имаме постоянни доходи. Това е работата на мениджмънта на фирмата , а и на държавата - тя трябва да способства за контакти, за ноу-хау . Не да субсидира, а да способства да станат по-умни нашите фирми и по-умни нашите работници.
- А къде са в картината, която рисувате, малкият и средният бизнес?
- Според мен към малкия и средния бизнес имаше неглижиращо отношение, защото той няма силата да лобира, няма силата да пробие на външни пазари, не е толкова видим. Истината е, че там са голяма част от работните места и се произвежда голяма част от добрите продукти. Нашите най-добри фирми са средните, които са намерили някаква ниша и са успели да растат. За малкия и средния бизнес това, което можеше веднага да се направи, бе да се отпушат европейските пари, където ги има. Най-вече през програмата "Джереми". За последните 4 седмици има подадени запитвания за кредити за около 150 млн. лв. Ако темпът се запази, за 5-6 месеца ние ще минем през тези пари и
в икономиката  ще влязат 360 млн. евро. Бизнесът има идеи, но има нужда и от ресурс. Ако той дойде на правилните ценови нива, фирмите са готови да го усвоят, да произвеждат повече, което значи още работни места. Да се спре това ужасно свиване на икономиката, стресът вследствие на политическата криза, която преживяхме.
- Дайте прогноза за икономическия растеж тази година.
- Рано е. Трябват ми още 3-4 седмици, за да видим какъв ще е ефектът от предприетите мерки.
- Какво още правите?
- Разплащането към Агенция малки и средни предприятия вече е факт и и тя започва да се издължава по програмите. Ускоряваме разплащането по "Конкурентоспособност", пускаме нови програми. Другите мерки са за достъп на малкия и средния бизнес до пазарите - и наши, и външни. Едно от нещата е да срещнем веригите с българските производители.
- Конфликтът между тях тече от доста време.
- Имахме два варианта. Единият бе да обострим конфликта и да вземем страна. Другият - да съберем всички и да си бъдем взаимно полезни, успяхме. Въпросът е да има държавна позиция как да се работи с участниците на пазара, така че да са си полезни, а не да се борят за едно малко квадратче.
- Колежка от "24 часа" се свърза с ваш съдружник и той каза - гениален, но трудно се работи с него. Трудно ли се работи с вас?
- Ако вярвате на първото, вярвайте и на второто.
Публикува се по:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1936600