СРЕЩИ

Галин Стоев, театрален режисьор: „Най-голямото предимство на Европа е в достъпа до различни културни контексти и светове”

27 март 2013

 

27 март: Световен ден на театъра (World Theatre Day). Новини. Интервю с театралния режисьор Галин Стоев, който работи в чужбина и в България
Младежки театър Николай Бинев и Фондация Арт Офис представят проекта Открити театрални класове, който има за цел да среща и запознава изявени български артисти с млади професионалисти от сферата на театъра.
 
Следващият гост на инициативата е българският режисьор и актьор Галин Стоев. Стоев е носител на множество отличия, сред които и Аскеер за режисурата на Приятнострашно.  
 
Режисьорът е представял пред публика и заглавия като Госпожица Юлия от Аугуст Стриндберг, Мяра за мяра от Уилям Шекспир, Леонс и Лена от Георг Бюхнер, Монолози за вагината от Ева Енслър, Малка пиеса за детска стая от Яна Борисова и още много други заглавия.
 
Галин Стоев е работил както в България, така и Англия, Германия, Чехия, Русия, Белгия, Аржентина и Франция. И сега се връща за отворения си клас в София.
 
Той ще се проведе на 18 март от 19 часа в камерната зала на Младежкия театър.
 
Публикува се по:

 

 

 
С ГАЛИН СТОЕВ разговаря Ирина ГИГОВА
Пиесата „Комическа илюзия” от бащата на класицизма Пиер Корней отскоро е възстановена в афиша на „Комеди Франсез” с нова млада актриса в главната роля. Режисьор на спектакъла е Галин Стоев. В момента българинът обсъжда параметрите на бъдещото си сътрудничество с парижката артинституция, чиято основна сцена идната година ще излезе в ремонт и театърът ще „гастролира” в огромно шапито в продължение на цял сезон. През май (2010 бел.ред)Галин започва репетиции на „Животът е сън” от Калдерон де ла Барка – копродукция на Белгия, Франция, Италия и Швейцария. Премиерата ще е през есента в Лиеж. После следва турне в Рен, Женева, Модена, Париж... През 2010 година получава наградата „Икар”, присъдена му от САБ за режисурата на спектакъла „Приятнострашно” в Театър 199. (2010)

- Г-н Стоев, с „Приятнострашно” и Яна Борисова повторихте на тазгодишните Икари дубъла от Аскеери на „Малка пиеса за детска стая” отпреди два сезона. Значи ли, че двамата с нея сте открили формулата на успеха? Как звучи тя във вашия вариант?
- Когато започнахме работа, не мислехме за никакъв успех. По-скоро искахме да продължим онова усещане за радост и неангажираност, което толкова ни вдъхновяваше в репетициите на „Малка пиеса...”. Ето защо запазихме почти същия актьорски състав, същия сценограф, същия театър. Всичко това ни даваше чувство за свобода и едновременно – съзнанието, че вървим по път, който вече сме поели и си струва да се изследва. Не бяхме сигурни дали подобно приключение ще привлече публиката. Всъщност не мислехме за това изобщо.
 
- С какво ви „хванаха” текстовете на Яна – какво у тях говори на вашия език и е близко до вашия вътрешен свят?
- Не ги разглеждам толкова като драматургични текстове, а по-скоро като разговори с близки хора и приятели. Яна превръща взаимоотношенията ми със собствената ми интимност в изкуство. Тя ни възпитава да разбираме не само своите чувства, но и тези на хората около нас. Нейните текстове ни еманципират и вдъхновяват, учат ни на самоуважение и ни карат да се усмихваме там, където обикновено сме склонни да съдим.
 
- Бихте ли се върнали да работите в София заради друг автор и други актьори?
- Бих се върнал на драго сърце. И го правя винаги когато имам възможност. Всяка работа има своите дълбоки, скрити, вътрешни мотиви. Те много често изобщо не зависят от география, политика или икономика. Мотивите винаги са човешки, всичко останало са подробности от пейзажа.
 
- Сигурно не е случайно, че и двата ви последни български спектакъла се появяват в Театър 199 „В. Стойчев”. Как оценявате работата на този малък механизъм от гледна точка на европейския си опит?
- Ценното на този театър е, че предлага относителна свобода в избора на екип. Понеже няма щатни актьори, можеш да сформираш трупа за съответния проект. В голяма част от света се работи точно така. Това позволява да запазите свежа енергията и да се обедините около обща кауза не защото сте задължени, а защото ви е интересно заедно. По отношение на финансирането обаче този малък театър е поставен на колене. Той няма достъп до средствата, които печели, и те потъват в общата каса. За мен е истинска загадка как все още продължава да функционира.
 
- Имате ли поглед върху случващото се по родните сцени? Как се вписва то в модерната световната практика?
- В много бивши социалистически страни поколението, на което принадлежа, успя да извоюва своя територия. Има много театри, поверени на силни режисьорски индивидуалности. Да се ръководи театър не е лесна работа, но пък позволява на работещия в него режисьор да развие своя естетика и да изгради трупа с общи творчески интереси. Това създава разнообразие на пазара и развива у зрителите различни вкусове. Има булевардни театри, има театри за сноби, театри за алтернативния вкус и театри, които държат на класическата драматургия. Има разнообразие или, с други думи, плурализъм, а това е една от характеристиките на истинското гражданско общество (…)
 
- Какво в момента е най-важно за вас извън театъра?
- Вътрешната тишина и способността да си в покой със себе си независимо от заобикалящия те декор. Мисля, че това е най-важното. То е нещото, което ми позволява да се свържа истински с хората и света около мен. То е вид присъствие, което ти осигурява пълноценно участие в живота и радост от споделянето му с другите.
 
- Как минава делникът ви – все така между Париж и Брюксел, или сте се установили за по-дълго време на едно място?
- Когато не пътувам и не репетирам, обичам да прекарвам часове с хубава книга в някое кафене. Когато открия нов и интересен текст, искам да му предоставя време сам да ми се разкрие и да не го насилвам с режисьорски хрумки. Шляя се покрай Сена или в Латинския квартал – Париж е вдъхновяващ град, ако не си стресиран и не трябва да покриваш нормативи от какъвто и да било характер. Брюксел пък е много по-малък и в този смисъл по-хуманен, по-интимен, по-релаксиращ. Харесвам градове, в които няма напрежение и никой не се занимава с това да ти гледа в чинията. Тогава можеш да си сам и в същото време да не си самотен. Това стимулира въображението и ти помага да работиш.
 
- Липсва ли ви нещо от българския живот и има ли друго, от което се радвате, че сте се отървали?
- Липсват ми приятелите, затова се и връщам толкова често. А ако говорим за отърваване, то това е усещането да не зависиш изцяло само от един контекст, бил той български, френски или някакъв друг. Най-голямото предимство на Европа е в достъпа до различни културни контексти и светове. Това е капитал, който все още не сме се научили да усвояваме.
 
Публикува се по:
http://novinar.bg/news/galin-stoev-u-nas-teatrite-prilichat-na-shirpotreba_MzIzNzsxNg==.html
незначителни съкращения
Заб. Заглавието е на инфопортала „Родина”