КАЛЕЙДОСКОП

Референдум 2013. Резултати, процедура, вотът на българите в чужбина

04 февруари 2013

 

На 27 януари 2013 г. в България се състоя първият национален референдум, проведен след демократичните промени и реформи в страната. Гражданите на Република България трябваше да гласуват с „Да“ или „Не“ в отговор на следния въпрос: Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?”
Референдумите са изключително важно право на гражданите в демократичното общество пряко да се произнасят по значими проблеми в развитието на страната.
Два бяха основните моменти, съгласно процедурата и свързани с идването до урните от страна на гражданите: доколко активно сънародниците ще се включат в референдума и как ще се произнесат?
При окончателните резултати, оповестени от ЦИК, стана ясно, че в референдума са участвали 20,22% от имащите право на глас или общо над 1,4 мил.българи.
За да бъде валиден референдумът, при съществуващия закон, следваше в него да са се произнесли с „да” над 50% от включилите се, а тяхното число да се съизмерва с участвалите на последните парламентарни избори т.е. 4 345 450 от включените в избирателните списъци 6 950 900 гласоподаватели.
За да има следващи възможни действия по резултатите, внасяне за разглеждане темата в парламента, следваше в референдума да са участвали над 20% от имащите право на глас, съгласно избирателните списъци. В същото време следваше и над 50% от гражданите да са изразили мнението си на зададения въпрос с ”да”.
Второто условие се случи, защото общо за страната, отишлите до урните, в изнесени от комисията по провеждането на референдума цифри на гласувалите, са, с по-малко от 1%, но над необходимия праг за разглеждане на втория казус.
На „Референдум 2013” действителните бюлетини, както оповести ЦИК,  са 1 385 203. 851 757 или  60.60% са гласували с "да", а 533 526 или 37.96% - с "не". Недействителните гласове са 20 180 или 1.44%.
Съгласно резултатите, публикувани от ЦИК, в столицата са гласували по следния начин: 23 ИР София 57 986 или 54,4% „да” и 47 528 или 44,6% „не”, в 24 ИР София 42 903 или 52%  „да” и 39 221 или 47,3% „не” и 25 ИР София 46 079 или 55,4% „да” и 36 325 или 43,7% ” не”.
В страната някои от резултатите изглеждат така: Пловдив 34 285 или 52,8% „да” и 29 982 или 46,2%; „не”, Русе 26 403 или 57,9% „да” и 18 553 или 40,7% „не”; Плевен 49 373 или 72% „да” и 17 672 или 26% „не”; Монтана 19 423 или 66% „да” и 9 333 или 32% „не” и т.н.
4350 българи са гласували на националния референдум в разкрити 44 избирателни секции в дипломатическите и консулските ни представителства зад граница.
2210 или 50,8% българи са изразили своето мнение за развитието на ядрената енергетика чрез построяване на нова ядрена централа с „не”, а 2055 или 47,24% са казали „да”.
В Лондон и Брюксел до урните са отишли да дадат мнението си 424 души, във Виена 327, в Берлин 248, в Париж 231, в Мадрид 224. В Торонто своя вот са дали 94 души, в Ню Йорк - 82, във Вашингтон – 50.
Отчитаме много слаба активност при произнеслите се по темата сънародници в чужбина, ако съпоставим общото число гласували с числото на участвалите в парламентарни избори. Мнението е поделено в приблизително равни пропорции между произнеслите се с „не” и тези, които са казали „да”.
Наблюдава се известна разлика в изказаното мнение на участвалите, ако съпоставим гласувалите в България и в чужбина. Извън страната, сънародниците с отрицателен отговор, в абсолютни цифри, макар и с малко, преобладават.
В медиите излезе информация за съществуващо известно разминаване между данните на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване", на базата на които се съставят списъците, и резултатите от последното актуално преброяване през 2011 година.
В същото време, проблемът с разминаването в цифрите, не излиза на дневен ред за първи път, а е познат при всяко гласуване на избори в годините на демокрацията.
В медии, заради предизвикани разсъждения по процедурата, се посочва, как от националната статистика припомняли по темата, че „преброяването” представлява „снимка” на населението, намиращо се на територията на страната.
В преброяването не се включват българите, които отдавна живеят в чужбина. Ако обаче те не са променили постоянния си адрес, те ще бъдат включени в избирателните списъци.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”