ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

2013. Исторически пробив на Григор Димитров. Финал в турнир от сериите на ATP

09 януари 2013

 

Григор Димитров: „Горд съм, че играя за България”
Сигурно за любителите на тениса 2013 започва с приятни спомени от 2012:  успешни изяви на родни млади звезди. И силна надежда, че класата на спортистите непрекъснато расте.
Горе-долу по това време тогава великолепните млади български звезди в тениса Григор Димитров и Цветана Пиронкова имаха възможност да представят България в купа „Хофман” – неофициално световно първенство за смесени състави. И сънародниците ни изиграха много класни срещи в двубоите с представителите от Дания, Чехия и САЩ.
Григор Димитров и тогава постигна блестящ успех срешу тенисист от топ 10 в световната ранглиста – Марди Фиш(САЩ), позициониран №8 в нея.
Все в този контекст, 2013 започва с мисълта за очаквани много стойностни изяви на най-добрите ни спортисти на престижни първенства и турнири.
Първите дни на 2013 година ни донесоха летящ старт в годината дори не само за българския тенис, а за българския спорт.
И това е така, защото български спортист, от топ 10 у нас през 2012,  извоюва много престижен успех в Бризбейн със стойността на значимо изкачване напред в световната ранглиста.
Защото Григор Димитров с класирането си на финал на турнир от серията ATP  влезе в топ 40 на професионалистите в световния тенис.
Защото след три полуфинала при класиранията си в турнири от подобен ранг в кариерата си, сега той игра на финал.
Защото извоюва този успех с няколко победи над тенисисти, класирани преди него в световната ранглиста
Защото спечели по пътя към финала последователно и срещу канадеца Раонич, и срещу австриеца Мелцер, и срещу кипъреца Багдатис, все играчи с позиции в един момент дори не в топ 30, а даже в топ 20 в ранглистата.
Защото с представянето си на турнира в Бризбейн през 2013, Григор Димитров постигна най-големия успех в историята на българския мъжки тенис.
И е някак забавно, че щастливата звезда за 21-годишния хасковлия носи знака на Австралия. Преди година, в изявите за купа „Хофман” – това беше Пърт, сега – Бризбейн.
 
В нашата страна има няколко спорта, в които спортистите ни постигат добри резултати на световно ниво. Смятам, че тенисът се превръща в един от тях” сподели в интервю младата звезда.
„Горд съм, че играя за България, а това ще си остане така и занапред”, каза в същото интервю тенисистът, което силно ни впечатлява и кара с особено настроение да оценим изявите му.
Финалът в Бризбейн Григор изигра срещу класирания в момента…топ 3 в световната ранглиста, срещу олимпийския шампион от „Лондон 2012” Анди Мъри(Великобритания).  Какво по голямо предизвикателство за показване на характер!?
При това, Григор Димитров игра на корта, където именитият шотландец и миналата година беше победител.И много, много малко не му достигна да не триумфира в забележителния за неговата кариера турнир.
Британецът спечели финала в Бризбейн след два сета с 7:6 и 6:4, но българинът беше близо до супер сензацията.
В първата част Григор водеше на Мъри с 5:2, след като стигна до ранен пробив, а при 5:3 сервираше за спечелване на сета. Мъри обаче съумя да стигне до тай-брек и да вземе сета.
Григор Димитров не се отказа от голямата битка с олимпийския шампион и във втория сет. Показа характер и проби Мъри при 4:3. Веднага след това британецът върна пробива, а при 5:4 направи нов пробив в сервиза на българина и спечели мача и турнира.
Но представянето на Григор Димитров както в целия турнир, така и специално на финала, не може да не определим  освен като изумително, изключително.
„Главната ми цел през 2013 година е да стана още по-добър, да изиграя по-голям брой мачове и да се представям по-добре в турнирите” , се зарече Григор.
Някои специалисти и журналисти в иждат в него "младият Федерер", "новият Федерер", признават, че на тази възраст той има по-силни изяви от великия Федерер.
Григор Димитров получава заслужено много суперлативи за играта си. И остава усмихнат, непосредствен, откровен и много директен.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”
 
 
ИНТЕРВЮ
Григор Димитров: Цял живот ще съм благодарен на мама и татко
Отстъпи от №3 в света, но игра за първи път на финал от такъв ранг. Какво е усещането да спориш с олимпийски шампион?
- Тенисът, който играе Анди Мъри, е от най-високо качество. Ще излъжа, ако кажа, че не съм бил притеснен и развълнуван от срещата с него. Опитах се да запазя самообладание, но той просто е способен да пречупи всеки срещу себе си. Реши ли да те прегази, ще го направи. С цялата воля, която имах, се борих. Повтарях си: „Не се предавай, не се предавай.“ В никакъв случай не можех да си позволя да рухна, да му се дам лесно. Стремях се да бъда достоен съперник. Дано не съм разочаровал публиката, която ме аплодира от самото начало тук, в Бризбейн, както и хилядите мои сънародници, които ме засипаха с позитивни послания в интернет. Хората в България са станали призори, за да ме гледат. Заради тях ми е мъчно, че не победих.
- Какво не ти достигна да изненадаш всички и да спечелиш?
- Опит, класа, самочувствие, манталитет, увереност. Няма смисъл да продължавам, защото списъкът е дълъг. Вижте, в момента аз променям себе си, а промяната е огромна. Тя касае мисленето ми и цялостната ми представа не само за тениса, но и за живота. Това не става с магическа пръчица и ще ми отнеме малко повече от един ден или седмица. Трябва да бъда търпелив и да преживея спокойно и без сътресения всичко, което ще съпътства промяната. Зная, че годината едва сега започва и няма само да побеждавам. Сега всички ми се радват, потупват ме дружелюбно по рамото, но когато започна да губя, ще остана сам, с шепа народ около себе си. Липсва ми агресивност, длъжен съм да стана по-нахакан, по-напорист и по-самоуверен на корта, ако щете. Трудно ми е, защото в момента определено не съм такъв. Погледнете Анди Мъри. Той е убийствено хладнокръвен. Той е царят на големите обрати. Няма нещо, което да го извади от равновесие, докато играе. Може да губи с ужасяващ резултат, но лицето му остава каменно, не губи почва под краката си. Ето, това не ми достигна днес, ако трябва да обобщим.
- Новата година започна за теб като приказка, но каква бе за теб изминалата 2012-а?
- За мен 2012 г. бе едновременно страхотна заради всичко, което постигнах, и тежка заради непрекъснатите здравословни проблеми, от които в един момент си мислех, че никога няма да се отърва. Специалистите твърдят, че напредъкът ми е сериозен. Аз знам, че ако не ми се налагаше да тренирам и да играя контузен, ако ги нямаше постоянните болки, със сигурност щях да се справя много по-добре. Човек обаче не бива да бъде алчен. Благодарен съм за всичките изпитания, които преодолях, защото те ме направиха по-силен и по-мъдър. Сега гледам напред и се надявам, че 2013-а ще бъде в пъти по-вълнуваща и щастлива за мен и за моето семейство.
- Кои бяха спортните герои на твоето детство, спомняш ли си?
- Разбира се, че помня. Паметта ми не е чак толкова къса, а и не съм от тези, които забравят откъде са тръгнали. Като дете бях залепен за телевизора, когато даваха тенис. Можех да стоя неподвижен с часове и нищо друго не ме интересуваше. Просто не можех да откъсна очи от Пит Сампрас и Андре Атаси - те бяха първите ми герои. След това се появи Роджър Федерер, който съвсем ме завладя като стил на игра и поведение на корта. Тук трябва да спомена обезателно и Пат Рафтър. Австралиецът бе изключителен боец, невероятен характер. Има и други, от които съм се учил като малък. Възхищавам се на всеки успял спортист, защото ми е пределно ясно, че зад победите, титлите, цялата слава и известност се крият години жесток труд, лишения, тежки психологически моменти.
- Напусна академията „Муратоглу“ в Париж, за да заживееш в Швеция. Защо?
- Чувствах, че започвам да тъпча на едно място и това ме затормозяваше. Във Франция бях четири години. Отидох все още дете, но пораснах. Този период бе много полезен за мен, но идва момент в живота на всеки човек, когато усещаш, че е време да си вървиш, да отидеш някъде другаде. Имах избор - да остана и да продължа по същия начин или да си събера багажа и да отворя нова страница в кариерата си. Времето лети и аз няма да ставам по-млад. Не ми се иска един ден да се събудя с горчив вкус в устата, че съм пропилял възможността да бъда не просто един от многото тенисисти в света, а някой, който си тежи на мястото и е оставил следа след себе си.
- Какво не знаят хората за теб?
- Почти нищо не знаят. Отстрани винаги е лесно. Понякога ми се иска тези, които правят коментари по мой адрес и ме оценяват като човек, да ме видят вечер, когато съм смазан от умора след тренировка. Как едва се довлачвам вкъщи, нямам сили дори да вечерям. Пускам телевизията, колкото да не ми е съвсем тихо, и се просвам на леглото. Готов съм да отстъпя мястото си на всеки желаещ. Да отиде друг вместо мен и да блъска топката по хиляди пъти на ден. Защото в тениса тренировките не са забавни. Удряш топката, докато не ти призлее - едни и същи удари, едни и същи движения, една и съща топка, която е твой враг, но трябва така да се постараеш, че да я превърнеш в твой съюзник, да я укротиш. В Швеция е много тъмно, студено, адски сняг. Като дойдох в Австралия, сякаш се преродих. Видях слънце за пръв път от шест седмици насам, разхождах се по улиците с огромна усмивка. Толкова ми беше хубаво и топло.
- На кого би искал да благодариш от треньорите си през годините?
- Всеки може да говори каквото си иска, но най-важната роля в кариерата ми изиграха и продължават да играят моите родители. Цял живот ще съм благодарен на майка си и баща си за подкрепата. Те никога не се отчаяха, не се усъмниха, че вървя в правилна посока. Запалих се по тениса, защото те двамата ми подариха първата ракета. Пак те ме заведоха за първи път на корта, а за никого не е тайна, че татко е първият ми треньор. Няма да спомена нито едно друго име, надявам се да не бъда разбран погрешно и в момента да не ме изкарат някакъв неблагодарник. Така съм преценил. Оценявам всеки, който е бил или продължава да бъде до мен по някакъв начин. Паметлив съм, въпреки че по свой адрес съм чувал какви ли не неща. Уважавам дълбоко хората, които са се грижили за мен. Това, което ти дава семейството, топлината и разбирането, които намираш у дома, обаче няма да откриеш абсолютно никъде другаде по света. Изпитал съм го на гърба си, от малък съм тръгнал сам по чужбина.
- През последните две години суперлативите по твой адрес зачестиха. Това вдъхва ли ти допълнително самочувствие, когато се изправяш срещу по-изявени от теб тенисисти?
- Честно казано, дразня се от сравненията с големите. Откровено неприятно ми е. Нека да си говорим честно. Какво съм постигнал аз? Все още нищо. Имам зад гърба си няколко добри мача, на 21 години съм, два пъти съм юношески шампион в турнири от Големия шлем, но толкова. Мога много повече, но трябва страшно да работя. Дори ми призлява, като се замисля колко труд ме чака. Успехът не е гарантиран дори когато си талантлив. За какво ти е талант, ако не си здрав, ако контузиите те съсипват по една или друга причина? Затова аз искам и си пожелавам единствено здраве. Наясно съм къде изоставам и полагам усилия да се променя. Говоря за увереността ми в ключови моменти. Понякога рухвам психически за твърде кратко време срещу съперници, които са значително по-напред от мен в ранглистата. Ето, това искам да променя през новата година. Искам да стана железен. Въобще не очаквайте от мен да ви кажа сега, че ще пробия в топ 40, в топ 30 или нещо подобно през 2013 г.. Карам я ден за ден, гледам си подготовката, спазвам режим, слушам треньорите и не спирам да вярвам като всеки нормален човек, че най-доброто пред мен тепърва предстои.
Публикува се по:
http://pressadaily.bg/publication/8321