КАЛЕЙДОСКОП

Коледно тържество в Париж

28 декември 2012

 

Малко преди края на света и точно
толкова преди началото на новия
свят, на 16 декември 2012 година, в
Париж, Франция, Европа, Земя, Слънчева
система, Млечен път, Вселена, малките и големите
ученици от училището “Кирил и Методий” и
детската градина “Зайченцето бяло” и учителите
им, посрещнаха дядо Коледа. Очароваха сетивата
и изпълниха душите на родители и гости.
В голямата прекрасна зала, предвидена за над
300 зрители, местата не стигнаха.
 
Господин посланик Марин Райков изрече важни за
нас думи:
”Искам само да ви благодаря. На вас, които сте
направили така, че вашите деца да продължат да
учат български език. Искам да ви кажа, че тук, във
Франция, ние българите действително имаме към
своите деца един дълг, а именно, по някакъв начин
да им предадем усещането, че принадлежат към
един народ, който е нашият народ, българският.
Смятам, че това училище действително е една
уникална институция, която ни дава тази
възможност. ...”
 
Децата ни омагьосаха и се оказа, че нито
40 градусовата температура в залата, нито
изгарящо силните прожектори, нито звукът, който
понякога своеволстваше, нито големите паузи при
смяната на певци и актьори, подразниха някого.
Емоцията беше прекалено многолика и
всеобгръщаща, за да мога да я предам в няколко
реда.
 
В забързан кадър, празникът стана възможен
така:
. През последния месец - репетиции в
междучасията, след часовете, в класна стая или
на двора, според заетостта и метеорологичните
условия.
. Листчета със стихчета и песнички по всички
легла, канапета и фотьойли по къщите.
. Трескаво намиране, подготвяне и опаковане на
над 150 задължителни подаръци за нашите деца
и достатъчно допълнителни, за гостите ни.
. В уречения ден, от всички краища на Париж, че
и от по-далеч, се примъкват уредби, музикални
инструменти, микрофони, елха, играчки, носии,
костюми.
. За един час, безличната сцена се превръща
в Коледна. Всеки подранил има привилегията
да помогне с нещо.
. Дядо Коледа се пременя с красивия си костюм.
Влиза в залата, звънят звънчета.
. Прекрасна програма, избрана с вкус и любов
от учителките и изпълнена от децата с трепет и
възторг. Има по нещо за всекиго и по много за
всички.
. Раздаване на подаръците от дядо Коледа. Важната
снимка в скута му.
. Разваляне на елха, разкачване на кабели, навиване
на гирлянди... прибиране на всичко донесено.
. Отнасяне.
. Завеса.
 
Звезди в косите, сълзи в очите. Умиление и
възхита. Красота.
Дядо Коледа вече трудно успява да събере
лакомства (благодарим на магазина “Бай Ганьо”)
и книжчици за толкова много деца. А ние,
големите, с годините все по-малко вярваме,
че реалността е и ще бъде дълга и спокойна река.
Остава ни, със запретнати ръкави да обърнем
света, за да не остане училището отново на улицата
за следващата учебна година. Чудесата, които
сме преживели, сме постигнали сами. Дали вече
училището е заслужило правото си на чудо свише?!
По Коледа, казват, ставали чудеса.
 
Желаем на всички вас и на всички нас добри
чудеса през новата година. Желаем си един
по-добър нов свят!
 
Боряна Евтимова,
Асоциация “Български език - език европейски”- Париж, Франция