ПОСТИЖЕНИЯ

2012. Антоанета Стефанова световна вицешампионка по шахмат

19 декември 2012

 

Антоанета Стефанова: „Никога не си поставям конкретна цел, но винаги играя за първо място.
Антоанета Стефанова през 2012 година извоюва титлата „световна шампионка по ускорен шах”.
 
През ноември/декември 2012 година България беше на крачка от честване на феноменално постижение: две световни титли в една календарна година и/или златен дубъл в най-интелектуалния спорт.
Най-добрата българска шахматистка Антоанета Стефанова протегна много устремно ръка към звезден дубъл, за да извоюва втора световна титла по шахмат. И беше много, много близо до целта.
Изключителната българска шахматистка се класира на финал, който завърши наравно 2:2. Спечели четвъртата партия във финала, след загуба в третата, при две равни партии преди това, за да играе „тай-брек”/допълнителни партии в битката за титлата. 
Антоанета Стефанова много драматично отстъпи в спора за короната в мача срещу Анна Ушенина(Украйна), тъй като това се случи едва след „тай-брек”…
Звездата ни в шахмата не успя да материализира предимство в първата допълнителна партия, завърши я наравно на 89-а ход. Загуби втората партия от изиграните в един ден две (кратки) срещи, при контрола от по 25 минути.
Постижението й обаче е изключително. В бляскавата й спортна кариера, след извоювана титла, тя пак участва във финал за короната на „шахматната кралица”.
…Антоанета Стефанова не е само и единствено световна вицешампионка. Тя е световна шампионка по шахмат. Има това престижно отличие в кариерата си още от… 2004 г.
И нещо друго. Изключителната българка става световна шампионка, и през 2012 година, но… по ускорен шах!
На турнира за званието в Батуми, Грузия, през юни, Стефанова спечелва шест победи и записва пет ремита, като не губи нито една среща. Турнирът се играе по швейцарската система - при 11 кръга и с ускорена контрола от 25 минути плюс 10 секунди на ход.

Световната шампионка от 2004 г. започва състезанието в Батуми, като осма по рейтинг….И стига до титла. Изключителният успех е извоюван в остра конкуренция с Александра Костенюк, Хумпи Конеру и Катерина Лахно, останали след нея в класирането.
Коя е Антоанета Стефанова, толкова впечатлила ни през 2012-а? На 9 години тя е майстор на спорта, най-младият в историята на българския шахмат и спорт изобщо. През 1989 година в Пуерто Рико печели световната титла за момичета до 10 години.
През 1994 година българското дете-чудо е европейска шампионка до 14 години. През 1994 година – вече е гросмайстор, обявена е за най-бързо прогресиращата млада шахматистка в света.
През 2002 година българската голяма звезда в спорта достига до коефициент ЕЛО 2560, утвърдена е за международен гросмайстор при мъжете.
През 2004 година в Елиста Антоанета Стефанова става световна шампионка за жени, след като на финала извоюва короната срещу Екатерина Ковалевская(Русия).
От медиите разбираме и друго, че и през 2004-а, и през 2012-а, тя е подкрепяна от Владимир Георгиев, който и дава ценни съвети по пътя й към успеха…Според Антоанета, той има голям принос за резултатите й.
Приключва изключителна година за българската звезда в този спорт, изпълнена с постижения, които дълго ще се помнят.  А тя е…дори някак разочарована, ако съдим от нейни интервюта.
Неудовлетворението е по-скоро мимолетна емоция. Идва с горчивината от загубения финал. Други спортисти казват, че предпочитат бронзовия медал пред сребърния. Приключвали с победа.
Седмица по-късно, обаче, мисля, постижението блести с пълна сила! Колко шахматистки имат в актива си две титли или два финала на световно първенство през последните двадесет години?
„Забравяме” за някои звезди в този спорт, като Сиун Дзюн(Китай), Хоу Ифан(Китай) или Александра Костенюк(Русия). Много трудно на практика се удържа званието, много, много трудно се печели и класиране на финал.
Българският шахмат е записал със златни букви присъствието си на световната спортна сцена през последните години. Направили са го с постиженията си, с титли и участие във финали, и Веселин Топалов, и Антоанета Стефанова.
2012 изглежда като годината на Антоанета Стефанова. Вярно, през 2012-а и Ивет Лалова стана най-бързата жена на континента в Хелзинки, малко преди „Олимпиада 2012” в Лондон.
На Олимпийските игри голямата българска звезда в борбата Станка Златева за втори път триумфира като олимпийска вицешампионка…Но да си световен вицешампион в шахмата, при тази изострена конкуренция и регламент „нокаут”, си е не много сериозно, а наистина изключително/невероятно постижение.
Д.К.(„Родина”)
 
Антони Йорданов интервюира Антоанета Стефанова буквално дни след финала на Световното първенство по шахмат.
Антоанета Стефанова: „Никога не си поставям конкретна цел, но винаги играя за първо място.
 
А.Т.: Част от емоциите след световното отминаха, тази загуба ли е най-разочароваща в кариерата?
- Да, това е най-разочароващата. Другите финали ги спечелих. Сега си мислех, че това е най-лошото нещо, което ми се е случвало в цялата кариера. Но от друга страна си казах - нима да си втори в света е най-лошото нещо? Значи не е чак такава трагедия. Много се ядосвах, но не мога да променя нищо. Гледам да не го мисля постоянно.
- Но такава голяма загуба отшумява трудно...
- Да, ще отнеме време. Но се радвам, че след няколко дни заминавам за Китай и ще имам веднага друго състезание, което ще отвлече мислите ми. Но, естествено, нищо не може да се сравни със световното.
- За другите хора второ място в света е много, но за вас изглежда нищо...
- Няма как да се зарадваш, като си загубил финал. Но съм додволна, че новите неща, които работим с треньора Владимир Георгиев, се получават.
Последните години смених няколко треньори и начини на работа и имах чувство, че резултатите ми падат. Но световното донякъде ми дава увереност, че сме на прав път. От тази гледна точка има и положителни неща.
- Какво е това “ново”?
- Нови дебюти, ендшпили, мителшпили, разработки. Всеки треньор си има негови подходи и най-успешните ми пътувания се оказаха с Владко. С него станах световна шампионка през 2004-а в Елиста.
С него сме и приятели от много години, познава най-добре моя стил на игра. Най-важното - непоправим оптимист е. Дава ми позитивна нагласа на състезания. А там е много дълго и тежко.
- Така е само на световни първенства, но не и на турнири...
- Да, и е така най-вече по финансови причини. Наградните фондове не са като при мъжете. Въпреки че нашата федерация ми помага, бюджетът не стига за треньор навсякъде с мен.
Надявам се от догодина Владко да идва с мен и на турнирите Гран при. Те са важни, а в последните години пътувах сама на тях и резултатите ми бяха лоши.
- Кой от двамата има тежката дума как да се играе?
- Обсъждаме и уточняваме всичко преди партията. Понякога сме на различно мнение, но като цяло с него се разбираме дори и тогава.
- Вече поуспокоена, къде виждате причината за загубата на финала?
- От прекаленото ми желание за победа не можах да се концентрирам 100 процента в тайбрека на бързия шах. Минах през тежък момент след загубата в третата партия и спечелих четвъртата. Сякаш имах малко прекалена увереност и малко по-несериозно подходих в избора на дебют с черните фигури във втората партия.
Може би трябваше да избера друг дебют, но имаше 10-ина минути между партиите и не винаги човек може да отреагира. Владко бе на мнение за друг вариант, а аз мислех, че с този дебют няма проблем да стигна поне до реми. Но...
- Всеки спортист отива на състезание да спечели, но реално очаквахте ли да играете финал?
- Никога не си поставям конкретна цел, но винаги играя за първо място. Иначе по-добре да не ходя. Не мислех за световната титла като за конкретна цел, но Владко каза още в София: “На финал сме, там ще видим какво ще стане.” Гледам да се концентрирам и да играя добър шах. Ако стане, идват резултатите.
- А играхте ли добър шах през цялото време?
- Никой не може да го каже, защото на световно по системата нокаут напрежението е голямо. И при мъжете на Световна купа е така, всяка грешка може да е последна. Но като цяло в някои мачове играх доста добре. Радвам се, че издържах психически в мача с французойката Себак, когато изоставах. Това бе първият критичен момент, вторият бе четвъртата партия от финала, а третият -втората от тайбрека.
Имаше и хубави моменти, имаше и напрегнати... За съжаление на финала не можах да покажа най-доброто. Защото още в първата партия с черните изпуснах спечелена позиция.
- Този формат на световното добър ли е според вас, защото при мъжете отпадна като неподходящ?
- Според мен е добър. Предишната система помагаше на шампиона да си седи така дълги години, докато другите играят някакво мачове. Когато бях в първата петица на света преди години нямах шанс да стигна до борбата за световната титла, защото се точеше такъв дълъг цикъл. Едната била бременна, после няма спонсор, после липса на разбирателство и така всичко се проточи няколко години. И не беше ясно дали тези две шахматистки са най-добрите и дали те трябва да играят за световната титла.
Сегашната система е добра, защото всичко е ясно и ако играеш добре, няма как някой да мине покрай теб и да те прескочи заради резултати на други шахматисти. Всичко си зависи от теб.
- В интервю за “Труд” Гари Каспаров нарече мача за световната титла Вишванатан Ананд - Борис Гелфанд “смешен”, защото не бил между най-добрите шахматисти. Какво мислите за женската част на този въпрос?
- С изключение на Юдит Полгар всички останали силни шахматистки при жените участват на световните. Да, при мъжете ситуацията е различна, там има разделение и от години големи спорове дали Международната федерация прави най-доброто. Но при нас нещата се развиват позитивно. Има, разбира се, какво да се желае, особено за наградните фондове.
- Тук има огромна разлика - шампионката при жените взе 60 000 долара, а при мъжете премията е милиони евро. Не е ли това подценяване на женския шахмат?
- За това има много обяснения - и исторически, и други. А и женският шахмат от скоро е по-популярен. Боби Фишер е казвал, че жените не могат да дадат мат с кон и офицер и значи няма какво да говорим за женски шах. Но отдавна нещата не стоят така. Сега вече има 20 жени гросмайстори при мъжете.
 
- Имате възможност да живеете в друга държава, както правят не малко успели спортисти. Защо останахте тук?
- Тук е семейството ми, тук са приятелите ми, тук се чувствам добре. Аз съм гражданин на света заради честите ми пътувания и преди време живях известно време в Испания, защото имах ангажименти в турнири. Но пак казвам - тук се чувствам добре.
- “Барса” или “Реал”?
- Когато бях там, Христо Стоичков играеше в “Барселона” и аз бях за “Барса”. Но когато той напусна, някак прехвърлих симпатиите си за “Реал”.
- Според някои хора шахът не е спорт. Вие какво мислите?
- И умственото усилие е тежко и дори сваляме килограми, въпреки че седим на едно място. Най-важното е, има победители и победени. И ако не беше спорт, нямаше да страдам толкова.
- Като спортист как ще оцените представянето ни на олимпиадата?
- Боли ме, че всеки път имаме все по-малко медали и надежди за медали. И също, че хората, на които разчитаме, са от по-старото поколение. Искрено се надявам нещата да се променят. Да, държавата ни малка, но и преди бе така, а имахме успехи във всякакви спортове.
 
Публикува се по в.Труд,
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1663462
Заб.Заглавието е на инфопортала „Родина”.