ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Мария Василева разказва за университета в Ланкастър, инфраструктурата, преподавателите и младите българи

06 декември 2012

 

С Мария Василева, която учи право в университета Ланкастър във Великобритания, участвала в летния стаж в Държавната агенция за българите в чужбина, разговаря Димитър Карарусинов, координатор на инициативата
През последните години все повече и повече млади българи се насочват към висши училища във Великобритания. Защо именно университетът в Ланкастър беше вашият избор?
Изборът ми беше труден, тъй като в Англия има голям брой университети, които предлагат качествено образование. Поради тази причина се наложи да отделя много време, за да разгледам различните класации за английски университети в сайтове, като тези на Guardian или Times например. Спрях се на университета в Ланкастър, не само защото е в първата десятка, но и поради факта, че постоянно се издига в класациите, което го прави привлекателен за много студенти.
С какво ви изненада приятно университетът?
Първото нещо, което ми хареса веднага, беше това, че студентите живеят в така наречения campus, където има буквално всичко, от което могат да се нуждаят. На територията му са ситуирани всички университетски постройки и общежития, както и библиотека. В campusa намирате голямо разнообразие от магазини за хранителни стоки, дори и фризьорски салон…
…И това ви улеснява при разпределянето на времето и заради общуването. Не се „отклонявате” настрана от campus анито преди обяд, нито привечер…нали така?
…В campusa и за забавления е помислено. Има девет бара, в които често се организират събития, а когато това не е случаят, студентите просто се събират там, за да разпуснат. Иначе Ланкастър е малък. Не предлага много възможности за култура и развлечение, но ми харесва.
…Обръщате внимание на условията, при които живеят, изучават науки и се развличат младите хора…
Приятна изненада за мен беше инфраструктурата. Впечатлена бях от сградите на университета, както и от общежитията. Те са модерни и нови, а това е важно за студентите, защото по този начин се осигурява едно по-приятно протичане на живота им в университета и на учебния процес.
Силно бях впечатлена и от факта колко зелено беше навсякъде около университета, а и в самия campus.  
Натоварена ли е програма ви?
През седмицата имам лекции и семинари. Програмата по никакъв начин не мога да нарека натоварена, когато я сравнявам с българската система. За съжаление, нямам възможност сама да я съставя, както е в някои университети в САЩ, например, но винаги имам опцията да разместя определени ангажименти, за да я направя по-удобна за изпълнение.  
Умеят ли преподавателите да скъсят дистанцията със студентите или това не ги интересува особено? Как се развива общуването ви?
Дори само след една година, прекарана в университета, с всеки един от преподавателите си се чувствам много близка. Подходът им към студентите е по мое мнение такъв, какъвто трябва да е във всяко едно учебно заведение. Преподавателите  насърчават да им задаваме въпроси и са готови винаги да дават отговори и да се отзоват. За целта всеки от тях има така наречените „officehours“, в които студентите са свободни да отскочат до кабинетите им и да се възползват от предоставената възможност. За да се балансира с малкото часове лекции и семинари на седмица, от всеки един студент се очаква да отделя значително време за самоподготовка, тъй като за преподавателите това е най-важно.
Винаги е интересно, когато се срещат млади хора от различни държави. Разговорите им са и предизвикателство, понякога, но и тест - за толерантност, интелигентност, изразяват умението да представиш идеи, своя хоризонт, да изслушваш и партнираш на събеседника. Много ли са чуждестранните студенти във вашия университет?
Моят университет, както и всички университети в Англия, а и не само там, провежда политика на интеграция на чуждестранни студенти. В момента в университета има над 2,000 чуждестранни студенти от повече от 120 държави. От лични наблюдения мога да кажа, че най-многобройни са студентите от Азия, най-вече виждам китайци и индийци, но също и студенти от скандинавските народи, испанци и, разбира се, българи…
…Кой организира събитията? 
Организирането на разнообразни събития става от по-възрастните студенти. Тези прояви винаги имат голям успех, защото са много посетени, привличат много студенти, с които човек да общува и да опознава.
Какви са възможностите за включване в програми, пътуване и дейности по програми в други университети по света?
Има много такива програми и възможността на студентите да се обучават и в други университети по света е уникална.
Една от тези програми е Еразъм. С помощта на програмата множество студенти прекарват една или две, в зависимост от специалността си, години в европейски университети, в държави като Германия, Холандия, Италия, Испания,Франция, Белгия.
Ако все пак студентите не искат да се ограничат само в Европа, Ланкастър предлага и разнообразие от опции за обучение в САЩ, Канада, а дори и в далечната Австралия.
Лесно ли се интегрират българските студенти в инициативи на университета?
Българските студенти в университета са сравнително много, към момента сме над 120. Познавам се с никак немалко от тях. Смея да твърдя, че интеграцията ни в различните инициативи още от самото начало беше факт.
Имаме си собствено общество на българите, регистрирано към университета. Имаме българи, които са записани в разнообразни спортни дисциплини, както и българи, които активно се занимават с участие в други общества и по този начин лесно се интегрират в дейностите, които университетът провежда.
Има ли събития/празници, които вие, българите в университета, да отбелязвате заедно?
Да, и събитията са не едно и две.. С българите в университета сме отбелязали всеки един от големите, а и не толкова големи български празници. Събирания сме имали и на Осми декември, и на националния празник Трети март.
Най-мащабно обаче беше отбелязването на Първи март или Баба Марта. Българското общество организира масово раздаване на мартеници на територията на университета. Популяризирахме българската култура сред чуждестранните студенти. Запознахме ги с нашите обичаи. Всички бяха очаровани и намериха България за страна с прекрасни традиции.
Вашата любима мисъл е ...
   ’Ако не се отклоняваш от целта си, всеки миг от живота ти се превръща във възможност да се приближиш до нея.' - Артър Голдън
 
               Благодаря ви, Мария.