ПОСТИЖЕНИЯ

Проф. Димитър Чернев - световноизвестен учен, гениален инженер, творил в България и САЩ

26 ноември 2012

 

Повече от 60 патента са регистрирани в САЩ, Европа, Япония и Австралия на името на проф. Димитър Чернев.  Броят на патентованите от НАСА и други секретни институти негови изобретения все още не е известен.
Научните среди оценяват приноса на проф. Димитър Чернев за развитието на човечеството като по-значим дори и от този на Джон Атанасов.
Д-р Чернев е учен и изобретател със забележителни постижения в областта на космическите технологии, магнитните носители, лазерната техника, новите енергийни източници, създал е първият в света ”слънчев” хладилник без механични и електрически компоненти. Негово изобретение в дигиталните технологии на миналия век повече от 30 години е водещо в света по своята висока резолюция.
 “Дотогава шпионските спътници  спускаха касетите със заснетите фотофилми с парашути над океана и хеликоптери ги прихващаха или изпускаха във водата. Информацията достигаше до Земята веднъж седмично Ние измислихме способ и създадохме технология заснетият образ в реално време, пренесен върху лазерен лъч и кодиран, да достига замята”. Друго изобретение на проф. Чернев замества така наречената фотографска “шпионска точка” с точка-електронен микрочип с хиляди по-голям обем и надежден код.
Дипломата си на електроинженер д-р Чернев е защитил през 1952 г в МЕИ -София, представяйки първият  в България и извън Германия електромагнитен запис върху целулоиден носител. Дотогава само в AGFA и BASF са осъществили  тази технология, а в САЩ са използвали още жичен носител. За младия инженер Чернев следва разпределение на работа като отговорник за радиоточките в  телефонната централа на Стара Загора. След година заминава като техник в Радио София, където въвежда немски принцип на профилактика и поддържа в продължение на две години остарялата звукозаписната техника. А по-късно и спечелва конкурс за  младши сътрудник  в БАН сред 300 кандидати, като до финала стига той и синът на тогавашния председател на Народното събрание. Комисията от 6 академици е била шокирана от  представянето на инж. Чернев и практическите  му достижения до момента и решава да отпусне допълнително място за класиралият се като втори кандидат. След година в БАН, Чернев е изпратен в Академията на науките на Германската Демократична Република.
През 1957 г. в университета Стампфорд, Кънектикът,в лабораторията за изследване и внедряване на технологии в звукозаписа, радиовълните и видеоизображението, Чернев печели конкурс за асистент на д-р Дениц Габор - бъдещия необелов лауреат за откриване на холографията и триизмерното изображение. В Стамфорд българският учен изобретява компактната магнетофонна касета, катодна тръба (кинескоп), система с 3/10 от микрона дължина на вълната за пренос и запис на оптичен носител и възпроизвеждане на картина. В далечната 1958 г. това са революционни открития, които днес се използват във всеки мобилен телефон.
От 1965 година в Калифорнийския технологичен институт (Калтек) – в експериментален център на НАСА, проф. Чернев участва в подготовката на полети до Луната, Марс и Венера. В JET Proporshion Laboratories в Калтек  работи по проекта за безпилотно изследване на Марс.
През 1974 г., в разгара на петролната криза, проф.Чернев прави друго революционно откритие. Дръзкият българин създава първия в света хладилник, който работи без електричество и компресор, без газ и механични части. Той изстудява и произвежда лед от 20 килограмовия си контейнер с минерала Зеолит, загряван директно от слънчев панел. Екипът на младия учен изработва повече от 1500 хладилника-чудо. Над 1000 от тях доказват своята изключителна надеждност в тропическите жеги на Африка – в тях се съхраняват ваксини по програми на ООН за профилактика на тежки заболявания. Това успешно внедрено изобретение само за една година допринася за намаляването на смъртността сред африканските деца. С тази „слънчевата” технология се оборудват промишлени хладилни халета в Бахрейн и Саудитска Арабия, строят се слънчеви хладилници в Мароко, фирмата „Томпсън” от Франция реализира проекти за милиард долара.
От 1976 година  проф. Чернев, заедно с американския проф. Мъмптън и японския проф. Минато работят по създаването на световната Асоциация за естествени зеолити (INZA) – където са привлечени светила на науката от САЩ, Япония, Италия, Съветския Съюз/Русия, Сърбия, България, Мексико, Белгия, Гърция Австралия, Хърватска и др. Асоциацията има международна координираща и водеща функция в научни разработки и практическото приложение на нови материали и технологии в селското стопанство, енергетиката и промишлеността. Дейността на Асоциацията се спонсорира и от Американското геоложко общество, Министерството на земеделието на  САЩ и още 23 индустриални структури от цял свят.
Приносът на проф. Чернев за подпомагане развитието на българската наука и приложни знания в областта на минералите, слънчевата енергия и нано-технологиите е огромен. Независимо от превратностите  и трудностите в своя живот, никога като учен , не е прекъсвал връзката с българските колеги които се занимават със стойностни научни изследвания. Пример за това е проведената през юли 2010 в София Световна конференция на Зеолитната асоциация.  Той е почетен член на борда и зам.-председател, участва и в научни проекти на Института по приложна минерология към БАН, работи със Софийския университет „Св. Кл. Охридски”.
 
По материали на:е-vestnik(Христо Петров) и  в. 24 часа(Енчо Господинов)