СРЕЩИ

Д-р Боян Кулов: Горд съм от толкова успели пловдивчани във Вашингтон

20 ноември 2012

 

Д-р Боян КУЛОВ, учен в БАН, председател на УС на Асоциацията на българските училища в чужбина

Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА
 Боян Кулов е доктор по география. Пловдивчанин, завършил е Английската гимназия в града. Председател на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина със седалище София. Основател и председател на Борда на настоятелите на Българския образователен център във Вашингтон, САЩ. 
Между 1990 и 2007 година живее в САЩ и преподава в Университета Джордж Уошингтон, Университета Джордж Мейсън и Американския университет във Вашингтон. 
Между 1993 и 1999 г. е директор и председател на Борда на директорите на специализираната група за Европа в Асоциацията на американските географи. 
Между 1994 и 2000 г. изнася лекции в Институт по международни отношения на Държавния департамент на САЩ. Понастоящем д-р Кулов работи като старши научен сътрудник в Географския институт на Българската академия на науките.
 - Кои са най-сериозните проблеми на българските училища в чужбина?
- Като начало се налагат някои уточнения. Според Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) “българско училище в чужбина” е всяка организация, в която се преподава български език и култура на България. Това определение включва български държавни училища, училища на чужди държави, в които се преподава български език, неправителствени организации с идеална цел и търговски дружества, които са създали училища, училища към посолства и църкви. Всички те си приличат единствено по своята дейност.
Броят на българските училища в чужбина надхвърля 200, а географски - те обхващат всички населени континенти на света. Българското училище е далеч най-разпространената институция зад граница на България. На равнището на обикновения гражданин в много голям брой страни тази институция формира в най-голяма степен облика на българина и България. Още по-важно е това, че през последните 15 години броят на българските училища в чужбина се увеличава непрекъснато и много бързо. Това е сравнително ново явление в географията и историята на българите, чието многостранно значение едва започва да се осъзнава.
От тази гледна точка е почти невъзможно да се обобщят най-сериозните проблеми пред българските училища в чужбина. Някой от тях са свързани с липсата на квалифицирани кадри - учителски и административни. Други изпитват трудности с липсата на подходящи помещения или достатъчно съвременни учебници. За трети например тези на американския континент и в Нова Зеландия основен проблем е ежегодното транспортиране на достатъчно по количество учебници. А има все още и такива държави, близки и далечни, които създават почти непреодолими пречки пред самото създаване на чужди училища или такива, които преподават чужди езици на тяхна територия...
- Какво най-важно постигна Асоциацията на българските училища в чужбина за 5 години? Колко училища са нейни членове?
- Най-важното, което асоциацията успя да постигне, е институциализирането на обучението по български език, география, история и култура на България в чужбина. Изолираността на българските училища в чужбина вече е история. Голяма част от тях са обединени в собствена “мрежа”, която включва България, осигурява им непрекъснат контакт с българската държава и институции, дава им възможност да организират съвместни дейности, включително обмен на опит. От юли 2007 г. насам една неправителствена организация без никакво финансиране създаде мрежа, която обхваща всички населени континенти. Броят на училищата, които са нейни членове в момента, е 62, с тенденция към много бързо увеличение. С прякото съдействие на асоциацията бяха създадени изключително успешната държавна програма Роден език и култура зад граница на Министерството на образованието и науката (2009 година), която продължава и до този момент и 334 ПМС/08.12.2011 година, чрез което се финансират допълнително над 100 училища зад граница. Държавната политика за обучението по български език, история, география и култура на България е кодифицирана в Проектозакона за предучилищното и училищното образование, който предстои да бъде приет на второ четене до края на годината.
- Доколко сериозна е опасността от асимилация на българчетата в САЩ, а и изобщо в чужбина?
- Всички българи, които имат роднини, приятели или дори познати зад граница, т.е. мнозинството от българския народ, са свидетели на този естествен, а в някои страни и изкуствено ускоряван процес.
- Защо според вас образованието на българските деца по света трябва да залегне в националната ни стратегия за национална сигурност?
- Стратегиите чертаят бъдещето, националните стратегии - бъдещето на нацията, а бъдещето на нацията са нейните деца. Голяма част от нашите деца в този момент пребивават в чужбина, но продължават да бъдат част от нацията ни. Поне дотогава, докато се чувстват част от нея. Майчиният език е най-силният културен белег, който обективно допринася за запазването и задълбочаването на това чувство.
- Какви инициативи осъществяват българските училища зад граница за запазване на националното самосъзнание? Къде българите са най-активни в тази насока?
- Българските училища зад граница действат като образователни и културни центрове. Най-активни са в страните, в които има най-много българи, а също и там, където се изявят лидери на тези общности. Мога да изброя десетки страни, но не бих желал да изпусна някого.
- Защо решихте да се върнете в България след години успешна кариера в САЩ?
- Интересно ми е дали и в България ще мога да имам успешна кариера. Наричат САЩ страна на неограничените възможности. Така че там не би трябвало да е толкова трудно да успееш.
- Има ли значима разлика между нивото, интересите, потенциала на студентите в САЩ и у нас?
- Точно поради факта, че имам дългогодишни наблюдения в това отношение, не бих желал да правя подобни обобщения. Имал съм прекрасни студенти и в САЩ, и в България. Познавам прекрасни български студенти със завиден потенциал в САЩ и с много от тях още поддържам връзка.
- Кое е най-трудното за един български учен в САЩ?
- Най-трудно за мен беше бързото приспособяване към друг мащаб на мислене.
- Кога в САЩ се почувствахте горд, че сте българин? И пловдивчанин?
- Казват, че гордостта не е непременно положителна емоция. Въпреки това съм се чувствал горд като българин - най-вече чрез присъствието на толкова много успешни българи в столицата на САЩ. Още повече пък пловдивчани. В това отношение много от моите съграждани ще се почувстват там почти като у дома си.
- Какъв съвет давате на хора, решени да осъществят американската си мечта?
- Да направят първата крачка.
- Какво показва личният ви опит - може ли човек да разчита на помощта на сънародници или съграждани в САЩ?
- Диаспората нараства много бързо, така че едва ли би могла да бъде по-обединена. Но обединението е факт там, където има общи интереси. А такива съществуват и смятам, че тепърва ще усетим обединеното влияние на “българите от всички страни” в България.
Много българи в чужбина си помагат. И на мен много са ми помагали, и на други са помагали, но не трябва да се разчита на това.
- Тръпката Пловдив за вас? Кое е любимото ви място в града под тепетата?
- Пловдив е градът, в който съм живял най-дълго ­ първите 19 години от живота си. Той винаги ще остане първата ми любов. Любимите ми места - Сахаттепе и Бунарджика - с които съм израсъл. Естествено и Старият град.
 Публикува се по:
http://www.marica.bg/show.php/show.php?id=90653
  Снимка:
Д-р Боян Кулов и управителния съвет на АБУЧ