СРЕЩИ

Никола Манев(Франция):”Париж ме направи българин”

02 ноември 2012

 

 
С големия български художник НИКОЛА МАНЕВ разговаря Елена КРЪСТЕВА
 
- Г-н Манев, на 26 октомври откривате изложба в парламента. Какво е посланието ви към депутатите?
- Наскоро закръглих 50 години живот в Париж. Заминах на 18 септември 1962-ра и искам да отбележа този половин век работа там. Ще покажа 25 картини на това място, което е същината на България. Правя изложбата по покана на шефката на комисията по култура в парламента г-жа Даниела Петрова.
 
- След половин век във Франция на какъв език мислите?
- На български. И го говоря без акцент. Откъде съм дошъл? От Чирпан! Когато майка ми и баща ми са чирпанлии, какъв мога да бъда освен българин? Обичам Париж – този град ме направи българин, а не ме превърна във фалшив французин. Позволи ми да бъда това, което съм. Демократичен град – оставя те да бъдеш какъвто си. И ако някои колекционери там ме харесват, то е защото съм именно българин.
 
- Повечето българи страдат от комплекса на малката нация, вие как го преодоляхте?
- Сигурно го имам и аз. Когато заминах за Франция, нямах намерение повече да се връщам в България, а да отида в големия свят. Париж, художниците, кварталът Монмартър - целият този фолклор работеше в главата ми. Но с годините разбрах, че ако ме харесват хората като художник, то е защото идвам от България. Това ми даде още повече кураж. И в Париж се държа като българин.
 
- Имате ли френско гражданство?
- Да. От 35 години съм французин, с всичките задължения и авантажи. Но французин по паспорт. За мен е по-важно кръвните телца какви са. Моите са български. И жилката ми е такава, и от България черпя винаги топлина, сюжети, форми.
 
- Кое е любимото ви място в Париж?
За тия петдесет години съм живял поне в трийсет квартири и не мога да кажа кое ми е любимото място. В момента живея в 20-и квартал, недалеч от известното гробище „Пер Лашез”, където всички големи хора имат паметници. Разбира се, обичам много Монмартър, въпреки че никога не съм живял там. Имам чувството, че по отношение на Париж той е чужбина. Живял съм много и в Латинския квартал, до Пантеона съм живял една година, където са гробовете на най-великите французи. Девет години съм живял в четвърти квартал, десет – на острова Сен Луи, който е най-старата и най-красивата част на Париж. Там се роди синът ми Александър. Дъщеря ми също се роди във Франция, но в Сен Тропе. Всички тези места се бият в главата ми, не мога да избера само едно. Париж не е място, на което човек може да се насити. Когато отидох, беше пълно с улични музиканти – онези с такетата, както ги виждаме във филмите на Рене Клер. Сега този дух се е изгубил, но градът продължава да е прекрасен. Често ходя до „Пер Лашез”. Този гробищен парк е невероятен музей, има фантастични скулптури, архитектурни ансамбли.
 
- Като споменавате „Пер Лашез”, не мога да не ви попитам – там или в чирпанските гробища предпочитате за вечен дом?
- Чирпанските баири! Точно там. Моят корен е тръгнал от България и ще свърши тук. Искам прахът ми да остане в тази тракийска земя, наречена България. Не ми влияе кой е на власт, винаги с любов идвам тук. Свързано е с моя произход, начин на живот и с това, което ми дава сили да работя. Въпреки че съм живял много повече във Франция, отколкото тук.
 
- Как усещате кризата там и тук?
- Като пристигнах през 1962-ра във Франция, ми казаха: „Защо не дойде две-три години по-рано, сега сме в криза.” Тази фраза я чувам периодично и до ден днешен. Но за тези петдесет години, в които сме в криза, аз продължавам да живея от моите картини, от трите пръста, с които рисувам. Кризи винаги е имало и ще има, но светът напредва. Като погледнеш статистиката, ще видиш колко нови милиардери излизат всяка година. В България колкото и да има криза пътищата се увеличават, заведенията – също. Глобално погледнато нещата вървят напред. Така казваше навремето генералният секретар на френската компартия Жорж Марше. Когато идваше в нашите страни, казваше: „Глобално погледнато равносметката е положителна”, защото от Синай отиваше в Евксиноград.
 
- Преди време прочетох, че за да реализирате продажби в чужбина, сте се маскирали като арабски шейх и уж сте откупували собствените си картини. Когато другите виждали, че платната се купуват, купували и те. Вярна ли е тази история?
- Такива глупости и измишльотини може да се пишат само в България! Може ли да допуснеш и за момент, че е вярно? Аз с всичко правя компромиси, но никога не съм правил компромис с професията. Този, който е написал това, не заслужава да му се обръща внимание. Спомням си какво казваше един калугер - „На всяко кихане не се вика „Наздраве”.
Иначе преди години продадох картини на един алжирец, бизнесмен.
 
- Имате ли колекционери между политиците?
- Във Франция имам колекционери между бивши политици. Един от тях беше министър на Дьо Гол. В България също политици са купували мои картини. Помня, когато направих първата си изложба тук през 1973-а. Покани ме Людмила Живкова. Тя помогна да дойда в България, защото ми бяха резнали квитанциите. Изложбата беше голям успех, самият Александър Лилов, който тогава беше най-големият авторитет, купи моя картина. От съвременните политици – Мони Паси, когато беше външен министър купи две творби, които до ден днешен са в кабинета на министъра. Бог да го прости Митко Димитров, който беше министър на образованието, също ми купи две творби. Депутати също са  купували. Отворен съм към всички, независимо кой от коя партия е  – леви, десни, криви, прави. Нямам партийна принадлежност, единствената ми принадлежност е към хората.
 
- Вие сте ценител на женската красота, преди няколко седмици у нас за малко беше Памела Андерсън. Гледахте ли я?
- Какво има да гледам Памела с нейните големи форми? Това са пошли предавания, с какво ще обогатят културата ми? Който иска, да ги гледа!
 
- Кое прави един човек звезда?
- Човек звезда няма. Звездите са по небето. Преди доста години бях във Фамагуста и съзнателно погледнах нагоре и видях колко са близо звездите, както ги е описал Вапцаров. Какво значи звезди? Това са измишльотини. Имало е няколко звезди като Грета Гарбо, Бриджит Бардо и Джон Ленън.
 
- А у нас кой е звезда?
 Оня, дето пее чалга ли? Ако искат да се изживяват като звезди – хубаво, но съзвездията са нещо друго. Голямата мечка е друго, Зорницата е друго. Отидете да ги видите едрите звезди над Фамагуста.
.
Визитка
Роден е на 28 август 1940 г. в Чирпан
Завършва Академията за изящни изкуства в Париж в класа на проф. Морис Брианшон
От 2000 г. насам провежда фестивал на изкуствата в къщата си в Чирпан
На 26 октомври открива изложба в парламента
През 2013-а е поканен да покаже свои картини в Ерусалим и Истанбул
 
Публикува се по:
В.”Монитор”,
http://www.monitor.bg/article?id=357164