ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Многоликият Георги Барбаров

29 октомври 2012

 

 

29 октомври – Ден на бесарабските българи
Георги Барбаров е роден в с. Кортен, Тараклийско, Молдова /5.09. 1955/. Известен е сред своите сънародници като български поет и публицист. Вече от десетилетия живее в столичния Кишинев. Но е от тези поети, които много добре познават живота на село и в своето творчество винаги се връщат към родната стряха и далечното детство. За детството си и за своите родители и предци, за чешмата и за своята изгора е написал най-добрите си стихотворения.

Георги Барбаров е носител на специалната награда на издателство “Жажда” - Сливен за 1998 година. Тя се присъжда на български творци, живеещи извън България, които са със значим принос към българската култура. В Сливен излиза и книгата му “Жива вода”. В нея са поместени стихове, избрани мисли, миниатюри.

В предисловието към “Жива вода” българският поет Петър Лозанов пише: “За мен Георги Барбаров е един модерен поет. Малко странно е да се говори за модернизъм в една възраждаща се или току-що проходила поезия.. Милите селски картинки или модерното светоусещане, че миналото ни е отминало съвсем, че времето е спряло, заключено между две поетични нощи…”. По-нататък П. Лозанов продължава: “В поезията си Георги използва свободен стих. Някои от творбите му са съвсем кратки: “Завръщай се, сине! Тежи самотата - нарисувана с празни бои тишина”, “От кладенеца дълбок закъснели звезди изваждам”, “А орачите разрязват часовете на разкошни черни резени”. Да, наистина, колко познати са всички тези теми. И колко стари!

В стиховете си поетът е добродушен, подобен като че ли на кортенския пейзаж с тихата рекичка Лунгуца, зеления хълм отсреща с името си Подиш, с бащината къща в родното му село Кортен. Човекът живее в Кишинев, но поетът въобще не си тръгнал оттука, защото:
***
Заспах в полето.
Събудих се, затрупан
от студени звезди.
Цитати от същата книга “Жива вода” на Г. Барбаров:
Първата бразда
като спасителна рана
се чернее.
***
Не бърза стадото,
не бърза овчаря -
вечерни, замислени пейзажи.
Тук му е мястото да отбележим, че за творчеството на Г. Барбаров е типично, че стихът му е философски сгъстен. А със своите тристишия той привлича вниманието на читателя, който се интересува от кратките литературни форми. Както вече в посочената “Жива вода”, така и в книгата “В сянката на Мацуо Башо” е представил най-добрите си тристишия.

В стихосбирката “Настроения” поетът от Кортен се представя в нова поетична светлина. Предговорът към нея е на П. Лозанов: “Поетът е написал стихотворения, издал ги в тънка книжка, а ние четем… Какво е искал да ни каже, как го е казал и защо го е казал? Въпроси, въпроси… Който има нагласа - да пише! Който има “ухо за поезия” - да чете без излишно да разсъждава. Иначе стихът се превръща в суха формула, студен силогизъм, мъртва дума”.
.
Георги Барбаров е човекът, който от Кишиневското радиостудио излъчва популярното радиопредаване на български език “Мегдан”. Радва радиослушателите с извадки и от своите хумористични книги “Едва втасали барбаризми”, “Докато има будали”. Пише “барабризми”, защото, както сам си признава, светът е пълен с “магаризми” Както и неговите събратя по перо П. Бурлак-Вълканов, М. Бъчваров - Бондар, Н. Стоянов, Т. Танасова-Тодорова, Т. Стоянов, Георги Барбаров е посветил признателни редове на бащата на българските шаячни момчета Андрей Германов.

Георги Барбаров е Заслужил деятел на Република Молдова. Той е член на писателския съюз на Молдова, както и член на Съюза на българските писатели, София.
Автор: Димитър Боримечков, журналист, поет, фотограф, издава в.”Български глас”, Тараклия, Молдова
Публикува се по:
http://literaturensviat.com/?p=61885