СРЕЩИ

Вежди Рашидов, министър на културата: „Светът не се върти около нас”

17 октомври 2012

 

Вежди Рашидов, койтооткри няколко ремонтирани театъра, се готви за пореден удар в киното - започва грандиозното преустройство на класиката "Одеон". "Там ще има и европейски фестивал", обещава министърът на културата.
На 18 октомври Вежди Рашидов открива юбилейната си изложба в Париж.
Интервю на Албена АТАНАСОВА с министъра на културата РЕЖДИ РАШИДОВ
 
- Г-н Рашидов, министърът на културата в Турция ви нарече "братко", колегите ви във Франция и Израел се обръщат към вас като към близък човек, а недостъпният шеф на Лувъра Анри Лоарет ви посреща като дългоочакван гост. Това дипломатическо лицемерие ли е?
- Не. Това е реалният вариант да свършиш работата си - да превърнеш хората, с които преговаряш за държавата си, в приятели. Ако си психолог, ако те приемат едно към едно, ако те уважават като личност. Важните решения се взимат очи в очи. Хартията "произвежда" само хартия, а отношенията водят до съвсем други дела и документи. Не се появявам някъде със самочувствието, че светът се върти около мен. Винаги искам да разбера това, което се случва край нас. А от съвременна Турция можем много да вземем - там няма криза, икономиката им работи, културата им е напред. В топ 3 са с Индия и САЩ по производство на филми. Искаме или не, имаме обща история. А между истинските творци винаги има съвместно бъдеще. Затова и подписахме споразумението за копродукциите в киното - а това означава продуцентите да получават субсидия и от двете страни. Неслучайно ще отворим културен център в Истанбул, а Турция ще открие свой в София.

- Видях на бюрото ви един от бестселърите на Инджи Арал. Познавате ли я лично?
- Да, много интересна дама. Говори се, че е следващата кандидатура на Турция за Нобел в литературата. Висока летва. През 1990-та година за първи път попаднах в Турция. Дотогава ми беше забранено, не ме допускаха, службите се опасяваха, че мога да избягам. Та бях поканен в галерия "Горбон" в азиатската част на Истанбул, за да правя изложба. Там срещнах Инджи Арал, по онова време тя беше галеристка в същата галерия. Отдавна я превеждат на десетки езици. Най-накрая излезе и на български - готова е за екран, историята е за вечната тема за любовта, за борбата между доброто и злото.

- Откъде напоследък у вас се появи толкова хъс към родното седмо изкуство?
- Артистите, които правят кино, са мои приятели и колеги. Но някои от тях искат да впечатлят всичко живо със своето сложно мислене, да покажат колко сме необикновени. Понякога, докато гоним тези химери, изпускаме голямата публика. Така че вместо да се величаем или да се жалваме колко големи страдалци сме, по-добре да покажем колко е сложен светът и какви невероятни съдби има в него. Истинският творец забравя себе си, когато създава филм, картина, книга или музика. Иначе остава извън изкуството. Себелюбието е грях. Пикасо никога не изтъква "аз"-а си. Той остава само автор, макар и феноменален.

- Отричате ли се от себе си, когато ваете или рисувате?
- Да. Много рано придобих този рефлекс. Когато излязох по света, първото нещо, което разбрах, беше това - артистът не се занимава със собствената си персона. В Париж всички столове в кафенетата и кръчмите са обърнати към улицата - съдбите, чешитите, персонажите и историите са там, навън. Само трябва да гледаш жадно, да го попиваш и отразиш. Улицата е всичко.
Теди Москов го усети отдавна и шоуто му имаше страхотен успех. Някои колеги обаче предпочитат да служат на собствената си суета и изпускат времето и живота. Реализираният човек не търси единствено себе си в огледалото. В него трябва да има и някой друг.

- Кога започвате ремонта на "Одеон"?
- Надявам се скоро и след 7-8 месеца да опънем първия червен килим срещу Попа. Там ще има и международен фестивал - представителен, европейски. Предишни правителства са продали кината, което е престъпление към българското кино. Бих искал да осигурим за гилдията нов, модерен салон, от какъвто тя отдавна има нужда. Нека се мерим с Европа. Вярно е, че трябва и шанс. Затова поканих директора на фестивала в Кан Тиери Фремо - да му покажем, да го убедим, че можем да бъдем равни. Ние сме не по-малко кадърни. Българинът е талантлив, трябва да успее. Аз, като творец, знам каква е цената на успеха и на неуспеха.

- А като политик?
- Политиката не означава само да говориш. Политиката е онова, което можеш да реализираш. Когато станах министър, обещах няколко неща и ги изпълнявам. Направихме реформа в театъра. Радват ме опашките за билети. Най-после се случи промяната - ако един директор е добър мениджър, знае как да пусне представления, които печелят. Открихме нови музеи, без да закрием нито един от старите. Даваме пари за книги, за фондовете на библиотеките, за ремонти на училищата по изкуствата, в момента имаме милион и половина лева за дейност и ремонти в читалищата. Преди няколко години в България се коментираше само чалгата, сега възродихме дебата за театъра, за киното, за културно-историческото наследство, за археологията. Разбира се, дразня се, че някои хора яхат успеха на други и постоянно са по вестниците. Говорят толкова много по медиите, че публиката губи ясна представа за това, което се върши в действителност.

- Какво стана с идеята за софийски "Пер Лашез"?
- Моралът започва от гробищата. Бях общински съветник, когато почина Николай Хайтов. Тогава бяха предоставени около три декара, върху които да бъде последният дом на творците. Сега там почиват Катя Паскалева, Виктор Пасков, Христо Калчев, Коста Цонев, Гошо Трифонов. Мои приятели, достойни българи. Иска ми се това място в Централните гробища да се превърне в място за поклонение пред паметта им - да има скулптури, вечно зелена трева, жива ограда, чешми и подходящо осветление, а не кал и мръсотия. Как ще оцелеем, ако нямаме морал и памет? Кого не сме обидили, кой не си е отишъл огорчен?

- В кой момент от живота си разбрахте, че нямате избор - или ставате мъжко момче, или отивате в канавката?
- Още като дете. От мига, в който излязох от сиропиталището в Студен кладенец, качих се на влака за София и слязох на централна гара. За първи път видях трамвай на живо. Седем-осеметажните сгради ми се видяха като небостъргачи. Стъпих на тротоара и си казах: "Ще преодолея всеки, който се изправи срещу мен по пътя ми". Господ ме беше създал с много комлекси. Те ме мотивираха да драпам напред, да се боря. Свикнал съм да бъда първи. Когато някой агресивен бездарник ме запита: "Кой си ти и за кого се мислиш?", му отговарям: "Аз съм всичко онова, което ти никога няма да бъдеш". Нито за миг не съм се оправдал с някой друг заради успехи или неуспехи. В един момент си събрах багажа и тръгнах по света. Сам - да търся себе си. Границите отдавна са отворени, но опашките за гении са дълги. Пътят от тротоара до галерията е труден. Ако Господ ти е дал дарба и ако ти е посочил точното място при точния човек, значи си късметлия. Затова на 18 октомври правя изложба в Париж при Жан-Пол Вилен - той ми подаде ръка през 1985-а, беше и остава един от най-големите експерти в "Сотбис", "Кристис" и "Отел де друо". Неотдавна ми даде следната оценка: "Вече си много голям за моята малка галерия".

- Какво ще покажете?
- Стари и нови работи - 17 скулптури, маски, фигури, експерименти. Свобода на духа. Поканих и един талантлив човек - моят приятел Захари Каменов. Той ще подреди десетина свои графики. Дълго време отлагах това събитие, но искам там, откъдето тръгнах, да изпия чаша вино за 60-я си рожден ден. Всъщност по това време ще се срещна и с новата министърка на културата на Франция, с шефовете на Лувъра, на "Пти пале", на Гранд опера, на театър "Шанз Eлизе". Очаквам ги в галерията на Жан-Пол. Ще открия и вернисаж на Иво Хаджимишев в културния ни център.

- Какво ви се иска най-много?
- Да работя по цял ден в ателието си, но е невъзможно. Нямам време дори за внучките си. А жена ми е героиня - винаги и всичко разбира.
Албена АТАНАСОВА
 
Публикува се по:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-09-14&article=423764