КАЛЕЙДОСКОП

Интервю на Еврочикаго с Данчо Мусев (Унгария)

16 октомври 2012

EUROCHICAGO разговаря с г-н Данчо Мусев, председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария и ръководител на фолклорния състав "Янтра"-Унгария

 

- Кой ви покани да участвате във Фолклориада ‘2012?

- Бяхме поканени от световната организация на CIOFF за Фолклориадата, която тази година е в Южна Корея. Този фестивал се прави на четири години веднъж, дори и по-рядко, и е нещо като фолклорна олимпиада. По принцип всяка държава се представлява от една група на Фолклориадата, дори има държави, които не могат да си позволят да пратят ансамбъл.
- Защо не всички могат да си позволят да изпратят представител?
- Защото все пак разноските се делят между организаторите и самите участници. Организаторите поемат разноските по настаняване, прехранване и транспорт в държавата-домакин, а пътуването до нея си поемат самите ансамбли или техните спонсори. Заради разстоянията това често не са малко пари. Например само самолетните ни билети от Будапеща дотук струват над 20 хиляди евро.
Ние сме българи, живеещи в Унгария. Нашият ансамбъл стана преди две години представителен ансамбъл на CIOFF в България. Все пак случайно не може да се стигне на това ниво. Взехме участие в прегледа на CIOFF в България; минахме първия кръг, а на втория кръг получихме от журито това признание, което ни дава правото да участваме в подобни фестивали.
Около 30 ансамбъла има в България, освен нашия, които отговарят на тези изисквания. Условието е да не сме професионалисти – т.е. това са аматьорски или любителски ансамбли, но те трябва да представляват ниво, което отговаря за подобни мероприятия, и да е добро отражение на дадената култура, която представят. Слава Богу, ние успяхме да съберем финансите за пътуването – и за нас е голяма чест да представяме България на Фолклориадата в Южна Корея.
- Средствата ваши лични ли са или държавни?  България или Унгария отпускат ли ви някакви пари?
- И едното, и другото. Ние например, като изнасяме концерти, събираме приходите от тях именно за подобни фестивали. Не сме професионалисти, но имаме доста концерти в Унгария, около пет пъти месечно – и това е едното ни перо. То е важно, макар и недостатъчно. Някаква част от разноските си ги плащат и самите танцьори. А по-голямата част са пари, дадени от унгарското правителство.
По принцип не конкретно за този фестивал, но целогодишната дейност на ансамбъл „Янтра“ се финансира от унгарското правителство, именно заради нивото, което представляваме. Ние получихме миналата година награда от министър-председателя на Унгария за културната дейност, която от 15 години развиваме в страната.
-  Какви са танцьорите от “Янтра”, какви професии имат?
- Имаме студенти, имаме и гимназисти. Имаме адвокат, инженер, градинар, търговец на зеленчуци, автомонтьор, собственик на туристическа фирма. Хората от оркестъра ни са професионалисти – те са музиканти в Унгарския държавен ансамбъл, но владеят много добре и българската музика. На тях им издадохме миналата година един компакт диск. Аз съм и председател на Българското републиканско самоуправление в Унгария.
- Вие имате такова самоуправление?
- Да. Това е една структура, съвсем уникална, като общински съвет бих я нарекъл; вероятно няма друга такава в Европейския съюз. И тя дава право на всеки четири години българите в Унгария да избират своеобразен малък български парламент. Важното е, че чрез него унгарското правителство комуникира с нас за задачите, свързани с българското образование, култура и културна автономия.
И нашият бюджет на самоуправлението е залегнал в унгарския централен бюджет. Т.е. това са нормативни пари, не са само по проекти. За осигуряване на нашата детска градина, например, тя е българо-унгарска, и е под наше управление. След като българската държава я закри преди пет години, ние отново я открихме.
Тези дейности се финансират от унгарското правителство чрез българското самоуправление. Както и издателската ни дейност, културните мероприятия, българския театър, ансамблите, българското читалище, библиотеката. Т.е. много силна база имаме. Тя е създадена благодарение на градинарите, които навремето построяват с дарения Българския културен дом и читалище в Будапеща.
Тази база ние изцяло я подновихме в последните години. Нашето читалище побира 300-350 души; към него имаме механа и хотел, който е даден под наем. Така си осигуряваме и собствени средства за издръжката на базата. Давани сме като пример от унгарска страна за тяхната малцинствена политика.
- Как точно е организирано българското самоуправление в Унгария?
- Ние имаме в Унгария една организация, която е неправителствена. Това е Дружеството на българите в Унгария, основано от градинарите още през 1914 г. И от 15 години имаме и това самоуправление. При което на четири години два пъти се избират местни органи на властта – и където има повече от 30 българи, според преброяването, в даденото населено място – те имат право да излъчат инициатива за избор на местно българско самоуправление. И всички български самоуправления, избрани по места, излъчват т.нар. лидери, и техни представители гласуват за републиканско самоуправление, и за председател на това самоуправление (който съм аз в момента).
Двете организации, правителствената и обществената, действат заедно. И се стремим именно да въздействаме на унгарското правителство, което е много важно. Контактуваме и с българското, но българското пари няма. В Унгария, впрочем, законодателството е добре уредено не само по отношение на хора като нас. С новия избирателен закон, който бе приет сега, се дават места в унгарският парламент и за депутати, избирани от унгарците зад граница. Унгарската диаспора ще има свои депутати в националния парламент.
- Колко са българите в Унгария и къде живеят?
- Около 4-5 хиляди. Те са най-вече в Будапеща, Печ, Мишкооц и Дебрецен. В по-големите градове има българи, те са най-вече потомци на българските градинари. Разбира се има и нова емиграция, което си е нормално. Не такава голяма, каквато е в Чикаго, Мадрид или Лондон, но и при нас има нови емигранти.
Публикува се по:
http://www.eurochicago.com/2012/10/bulgaria-folkloriada-2012/