СРЕЩИ

Акад. Георги Марков: Балканските страни ще отбележат по европейски Балканските войни

03 октомври 2012

 

За изготвения календар на честванията и за някои от ключовите събития от двете Балкански войни разговаряме с историка академик Георги Марков - член на националния инициативен комитет за отбелязване на 100-годишнината от Балканските войни.

Защо на Балканските войни, акад. Марков? Втората я изучавахме в училище като Междусъюзническа...
- Тя започва като война между съюзниците, но с намесата на Румъния и Османската империя се превръща във Втора балканска война, тъй че това е коректното име. За първи път ще бъде отбелязана и тя. Въпреки че е изгубена война за България, тя е изпълнена с горчиви поуки.

Какво ще представляват честванията?
- Според националната програма и календара, който инициативният комитет изготви, кулминацията ще бъде на 5 октомври, датата, която слага началото на Балканската война. И ще продължи до 17 май 2013. Втората кулминация ще бъде на 13 март 2013, когато е отбелязан върхът на бойната слава на българската войска с превземането на Одринската крепост.

През октомври ще има най-много събития. Тогава ще се проведе и международната научна конференция на Българската академия на науките и Военната академия. Конференцията ще бъде във Военната академия, защото оттам са тръгнали всички наши генерали и старши офицери в трите войни за национално обединение.

Конференцията ще има лъчове в Благоевград, Велинград, Смолян, Кърджали, Велико Търново, Стара Загора.
В Стара Загора се е намирала първата главна квартира на армията, втората главна квартира е в Лозенград. В Стара Загора, в църквата "Света Богородица" на 5 октомври 1912 цар Фердинанд е прочел манифеста за обявяване на войната. Сега на 5 октомври актьор ще прочете отново текста. В София и в областните центрове ще има заря.

Подготвя се конкурс за есе сред учениците. Има идея и за компютърна игра, възпроизвеждаща атаката и превземането на Одрин...

Другата основна насока на честванията е обновяването на паметниците на загиналите във войните, страната е осеяна с паметници, някои са държавни, повечето са общински, много от тях са занемарени и се нуждаят от поддържане.

Имаме и издателска програма. Ще се публикуват сборници от научните конференции, аз подготвям и второ допълнено издание на моята книга "България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913". За да се разбере, че Балканската война е народноосвободителна война, продължение от страна на България на Руско-турската война. В манифеста, който, разбира се, е и дипломация, а не само обявяване на войната, се казва, че "святото дело на Царя Освободител трябва да бъде доведено до край". И ние, българите, започваме всъщност една нова освободителна война, чиято цел е да събере всички българи под една обща държавна стряха – става дума за милион и половина българи от Македониия и Одринска Тракия. Одринска Тракия означава и Западна, и Източна Тракия. Това е бившият Одрински вилает.

Появиха се спорове за парите, които са отделени за събитието. За какво ще се използват те освен за ремонт на паметниците?
-
Един пример: В Пазарджик беше продадена казармата, а паметникът на 27-и Чепински полк – внушителен и стойностен паметник по мнението на специалистите, е вътре в казармения двор.

Трябвало е при приватизацията да се сложи една клауза, че за сметка на купувача или и на двете страни паметникът ще се изнесе от казармата и ще се сложи в центъра на Пазарджик. Примера го давам да се види доколко отговорни към историята, към дедите си са били хората, които са вземали решенията. Ето такъв е само един от проблемите, които трябва да се решават.

В областните центрове проявите са съобразени с развитието на бойните действия в съответната област. Например прочутата Седма Рилска дивизия действа на голяма територия – долините на Вардар и Струма, Перник, Кюстендил, Дупница, Благоевград. Затова в тези центрове ще се отбележи историята на Седма Рилска. Родопският отряд, който е от Втора Тракийска дивизия, е бил с щаб в Пловдив, затова там ще отбележат неговата история. Осма Тунджанска дивизия е с щаб в Стара Загора. Трета Балканска дивизия е с щаб в Сливен. Досега честванията се правеха само в новоосвободените български територии – Благоевградска, Смолянска, Кърджалийска област. Но в онези времена във всеки околийски град е имало полк – и Ломският, и Видинският полк и десетки други са участвали във войните. Затова сега целта е годишнината да се отбележи навсякъде.

Моят дядо, на чието име съм кръстен, се е върнал от Унгария, за да участва във войната, и е намерил смъртта си при Демир Хисар, а пет месеца по-късно в Елена се е родил баща ми. И с такива неща са белязани всяко българско село и град.

Казахте, че и в другите балкански страни се готвят за юбилея и че ще имаме дори съвместни прояви – много любопитно как?
- Не само се готвят, но дори ни изпреварват. Например Турция, която по повод една изгубена за Османската империя война, подготвя от 4 до 8 октомври голям международен конгрес в Истанбул. С разходка до Одрин, да се разгледа Айваз баба (един от най-важните фортове на Одринската крепост – бел. ред.), който е възстановен, с изложба и паметник на Шукри паша. Гърция, която днес я водим за почти фалирала държава, организира в Солун на 27 и 28 октомври международна конференция и военен парад за освобождаването на Солун.

Но Солун нали е освободен от българската войска?

- Така е. Приемаме, че ние заедно с гърците влизаме в Солун. Само че те без оръжие, за да проведат преговорите с началника на гарнизона Таксим паша. Умело са проведени преговорите – обещават на Таксим паша, че ще му запазят част от чифлиците, че гарнизонът ще бъде прехвърлен в Мала Азия с кораби. Тъй че българската войска освобождава Солун, но протоколът е подписан от Таксим паша и гръцката страна.
И в Белград ще има международна конференция, и в Черна гора. Това трябва да ни стимулира, тъй като България е основната сила на Балканския съюз и на практика българската армия изнася войната.

А какви са съвместните прояви?
- Правим общи научни конференции и взаимно се каним. Това е европейският поглед към трагичните събития на Балканите и на ХХ век въобще. Аз съм поканен на всяка от споменатите конференции – и за Цариград, и за Солун, и за Белград. Няма да мога да отида в Цариград, тогава е кулминацията на тържествата в България. На тези конференции търсим сближаване на гледните точки. Е, с някои интерпретации на обективни факти ние, българските историци, разбира се, никога няма да се съгласим.

Не можеше ли да бъде избегнато българското нападение срещу Сърбия и Гърция през 1913, акад. Марков?
- Има известно разминаване между трите основни български фактора тогава – Министерския съвет, двореца и главното командване. Правителството е склонно на отстъпки, тъй като на 19 май 1913 Сърбия и Гърция вече са сключили договор срещу България. Докато царят и генералите са за военно решение – те са убедени, че с ресурса, който имат, ще се справят със светкавичен военен удар срещу "съюзниците-разбойници", без да имат предвид обаче намесата на Румъния в тила.

Всъщност онова, което предрешава българското поражение, е нападението на Румъния. Българското правителство е смятало, че Русия въз основа на военната конвенция от 1902 г. ще възпре Румъния. Това не става. А след като Румъния нахлува на 28 юни 1913 г., два дни по-късно Османската империя също настъпва в Източна Тракия и вече не спира на линията Мидия – Енос, както е определено от Лондонския договор, а преминава и започва изтребление на българите в Тракия. От 300 хиляди 60 хиляди са избити. Военният министър Енвер паша казва, че българското население в Одринска Тракия трябва да бъде ликвидирано, за да няма основание българската армия да настъпи отново към Цариград.

Правителството на д-р Стоян Данев е за участие на преговорите в Санкт Петербург с посредничеството на императора. Но точно тогава Сърбия и Гърция предизвикват злополучното нападение от страна на България от 16 юни 1913 г., което слага началото на Междусъюзническата война, прераснала във Втора Балканска. Те са искали това нападение. На река Злетовска, приток на река Брегалница - близо до Вардар сърбите подпалват пет български села и жителите бягат към одринското опълчение - там става първият сблъсък. Те не случайно избират опълченците, които са родом от Македония. Гърците пък завземат град Нигрита, близо до Сяр (Серес), където има серска бригада от македонски българи. Нарочно нападат серската бригада. Тоест те са искали тази война. Защото България е в обкръжение. Дава се повод с тези атаки. И България е обявена за агресор. А руският император вдига ръце - трябва да я накажем. И я наказаха. Не победите, както показва историята, други фактори решаваха съдбата на Балканите.

Петя Владимирова
фотограф: Надежда Чипева
Публикува се по:
http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/07/22/1858437_prochit_na_istoriiata_balkanskite_strani_shte/
незначителни съкращения