КАЛЕЙДОСКОП

Излезе очеркът на Лука Велчов и Лучия Керчова „Незабравените”

26 септември 2012

 

 

В петък, 21 септември, пристигнаха в България Лука Франчиск Велчов и Лучия Керчова-Пъцан, видни представители на българската общност в Букурещ. Те са и членове днес на Българския Демократичен Съюз в Румъния.
 
Сънародниците са дългогодишни радетели за изучаването на местата на българската памет в съседната нам приятелска страна, с която заедно вървим по пътя на участието ни в Европейския съюз, като мотивирани и коректни партньори.
Краткото пътуване сега беше свързано с представянето на най-новото издание – научно-популярен очерк за габровските български възрожденци и забележителните места от Българското Възраждане в румънската столица.
Премиерата се състоя в СУ „Св.Кл.Охридски” , пред по-камерна аудитория на по-скоро посветени в изучаването и интерпретацията на разглежданата от авторите на очерка проблематика. Книгата беше представена от доц. Благовест Няголов от БАН, признат специалист в темата, който много премерено отрази осъщественото издание, свършената проучвателска и интерпретаторска работа от страна авторите, посочи интересни моменти и изрази пожелания към тях.
„Незабравените”…е книга с послание, обърната към съвременниците. За това е съобщил в изданието проф.Леонид Георгиев, това може да бъде лесно открито от и друг читател, със специален интерес и вдъхновение изучаващ Българското Възраждане.
Не могат да бъдат забравени и незабравими са българските възрожденци, без чиято благородна, родолюбива, патриотична и революционна дейност не бихме могли да си представим съзряването на българската интелигенция в заключителния етап от национално-освободителното движение за свободата на България през 19 век.
Не могат да бъдат забравени и местата в румънската столица, където патриотите през 19 век са творили, разисквали и реално действали в името на Революцията. Авторите насочват мислите ни и внушават това: местата на гражданска доблест и порив към свобода следва свято да бъдат пазени в сърцата от признателните потомци, да се полагат реални грижи за съхраняването им.
На срещата с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина  Росен Иванов, както и по-късно, при представянето на очерка в Университета, Лука Велчов откровено и вдъхновено разсъждава за значимите места на българската памет от епохата на Възраждането. Интерпретира решения, представи кратко в агенцията свои мисли по взаимодействието на организациите на българите в Румъния помежду им и с администрацията.
В научно-популярния очерк родолюбецът ни развежда из мистериозен и митичен Букурещ, изпълнен с мистиката на тайните от Българското Възраждане и революционните дела в странство.В къщата на Каля Мошилор е създадена печатницата на Любен Каравелов „Свобода”. И пак там са заседанията на БРЦК. В едно от тях за първи път Левски е провъзгласен „Апостол на българската Революция”.
И други обекти от пожелания пътеводител ни карат да се завръщаме отново и отново към местата на Българското Възраждане в Букурещ. На улица Димитрие Ончул и бивша Румеоара е последното жилище на Христо Ботев в Букурещ, преди да потегли с въстаническата чета към Родината си. Къщата е съборена. Издига се нова сграда на РАН. В автентичен вид е запазена стената към улицата.
Запазени са Хан Манук и Хан Солакови с мелницата, в която Ботев и Левски прекарват зимата на 1868 година, но не е запазен домът на Раковски, намиращ се на „Куза вода” 30. При ремонт на подземна инсталация преди много години през 20 век изчезва паметната плоча за Раковски. Но тя не е изгубена, за потомците, и е издирена…от автора на очерка. В частни ръце попаднала, тя е пазена години, за да бъде поставена отново.
И така, в книгата, информацията и представянето, и не по линията запазени/незапазени, и  не на обекти, а на забележителни места на българската памет и родолюбие, сякаш продължава не само в текст, но… и във фотографии.
Понякога фотодокументите реално са по-изразителни или по-силно въздействащи от обяснителния и пространен текст. Виждаме в очерка фотография на канторите на Евлоги и Христо Георгиеви, виждаме и бензиностанция на „Шел”, във фотография от най-ново време, на улица „Каля Каларашилор”(сега „Корнелиу Копосу), построена на мястото, където някога е имало българско училище и църква „Св.Св.Кирил и Методий”.
Мечтата на родолюбеца е да има разходка за съвременния българин по знаковете места от Българското Възраждане в Букурещ, където не само турист от Габрово, следва да посети улица „Габровени” и да се разходи в мислите си за минало и памет.
Тази разходка следва да започва от гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви в гробищата Белу(„Щербан водъ”), разказва увлекателно Лука Велчов в агенцията и на премиерата на изданието. Гробницата на Евлоги и Христо Георгиеви е един от ценните исторически и архитектурни паметници, припомня кратко родолюбецът. Дело е на основоположника на румънската архитектура Йон Пинку и на румънския художник и скулптор Фриц Щорк.
Лука Велчов и Лучия Керчова - Пъцан ни предлагат в изданието също така свои разкрития и бележки по пътя на изследователския и интерпретаторския процес на проследяване живота на интересни личности от колонията на габровските българи в Букурещ, отделят специално място в изданието на дарителската дейност.
Проникновеният разказ на Лука Велчов за открития паметник на Иван Бакалоглу, развит в срещите му в София, и доразвит в мисълта му „за завръщането му” в Габрово, е, може би, израз на едно своеобразно непрекъснато завръщане към корените и историята за всеки един родолюбец.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”