СРЕЩИ

Световноизвестният виртуоз Людмил Ангелов разказва…

25 септември 2012

 

Вратите на Военния клуб в столицата са отворени 9 вечери за Второто издание на фестивала Пиано Екстраваганца, организиран от пианиста Людмил Ангелов, артистичен директор на фестивала, който от много години живее и работи в Испания, с подкрепата на фондация "Америка за България", Столична община и под патронажа на министъра на отбраната Аню Ангелов.
 
Тези, които обичат класическата музика, имат удоволствието да преживеят незабравими музикални вечери, в които се представят изключителни артисти, като певицата Александрина Пендачанска, цигуларката Елмира Дърварова, пианистите Бруно Канино, Андрей Коробейников, Даниел дел Пино и мн. др.
 
Откриването на Пиано Екстраваганца 2012 е с песенна вечер на 22-ри септември. Александрина Пендачанска и Людмил Ангелов предлагат на публиката пиеси от Моцарт, Годовски, Вагнер, Хан, Дебюси и Пуленк.
 
Интервю, дадено от големия пианист
 
Световноизвестният виртуоз Людмил Ангелов разказа на зрителите на ТВ „Европа” в предаването „Под лупа” за предизвикателствата в живота му на музикант, за уникалното си хоби да събира редки и неизвестни творби, за любовта си към пианото и какъв приятел може да бъде това пиано. Според него най-важното условие да си добър пианист е да работиш ежедневно.
 
 Интервю на Ганиела Ангелова
 
- Какви са отзивите за вашите два концерта в България, които са ви първите за тази година?
 
- Много добри и ласкави са отзивите от страна на публиката. Това всичкото е част от една моя малко по-нова линия в репертоара, която е – оттук нататък да обърна малко повече внимание на произведения, които са малко познати, също на автори, които са може би не дотам известни на широката публика, а в някои случаи и на самите музиканти.
 
- Това случва ли се - музиканти да не познават някои автори?
 
- Много такива случаи има. Музиката е необятна и особено говорейки за пианото, това е инструментът с най-широкия и голям репертоар – писали са всички почти – и големи, и не дотам известни и гениални композитори.
 
- Как ги откривате тези недотам известни творби и автори?
 
- Тук въпросът ви опира до моето хоби – повече от десет години се занимавам с колекциониране на партитури на именно такива рядко изпълнявани произведения, които в някои случаи са труднодостъпни материали, от които има по едно копие в някоя библиотека. Благодарение на мои контакти с подобни хора, колекционери от цял свят, с които поддържам връзка и обменям информация, това ми дава една много широка база данни, което много ми помага, от което се уча и в моята ежедневна работа ми дава импулс за това, да преоткривам в някои случаи неща, които вече са изпълнявани, а и да откривам неща, които не са изпълнявани и да ги включвам в моя репертоар. Директна връзка към това е фестивалът, който по моя инициатива за първи път се проведе миналата година и чието второ издание ще имаме щастието отново да се случи.
 
- Говорите за „Екстраваганца”, нали?
 
- Да.
 
- Той беше много добре възприет от публиката. Миналата година получихте поредното ви отличие от Полша, един много висок приз. А първият ви приз е от 1973 г., така ли е?
 
- През 1972 г. станах лауреат на конкурса „Светослав Обретенов” и оттам вече продължиха и международните конкурси. Имам дипломи, награди от много такива конкурси.
 
- Как се промени музикантът Людмил Ангелов за това време?
 
- Според мен музикантът не може да се повлияе много от тези отличия, той трябва да следва своя път, своето призвание, да се самоусъвършенства, да работи ежедневно, това е най-важното условие. Талантът е необходимост, само с него не е достатъчно. Така че на базата на многогодишен труд, който ще продължава, докато мога да свиря, и това вътрешно самоизяждане на самокритиката на артиста, която е безмилостна... Аз съм най-лошият критик, който има. От другите не съм се плашил никога, но от себе си – винаги.
 
- Константин Станкович ви е дал много. Кой е най-ценният урок, който ви е дал? Някъде четох, че сте искали да се откажете от музиката и той е човекът, който ви е дал стимул да продължите напред.
 
- Вярно е, бях вече навършил 16 години и един кризисен период, в който просто нещата никак не вървяха, имах страшно много проблеми от всякакво естество в свиренето и всъщност неговата поява беше това, което някак си пречупи нещата, за да тръгнат в една друга посока и с много упоритост, с много труд, с много всеотдайност от негова страна и много труд от моя страна, нещата полека-лека започнаха да се променят, тъй като вече на 16 години е малко трудно човек да се пребори с придобитите навици. Ние започваме много рано, аз започнах да свиря на 6 години, т.е. вече 10 години имах натрупване на някакви неща, които се случваха в моите ръце, които не са били съвсем правилни и когато това се повтаря многократно в продължение на 10 години, след това е много трудно да изкорениш тези навици.
 
- А любовта към музиката е нещо, което ви е крепяло…
 
- Любовта никога не ми е липсвала в музиката, от малък много обичам музиката.
 
- Явно сте били много критичен, за да искате да се откажете.
 
- Освен критичността, нещата просто не вървяха… едно е, когато виждаш, че върви и казваш, е, това мога да го направя и по-добре и продължаваш да работиш, но кризата дойде от факта, че нещата бяха тръгнали в такава посока, че аз реших, че не струвам за тази професия, за да бъда пианист. Сигурно щях да реша да се занимавам пак с нещо, свързано с музиката, очевидно музиката беше една доминанта.
 
- И все пак какъв урок ви даде Станкович? Какъв съвет вие можете да дадете на своите ученици?
 
- Трудно мога да отделя един конкретен съвет. За много неща той ми е бил страшно полезен. Може би една мисъл, която ми се е запечатала в съзнанието, която той обичаше да повтаря – запомни, пианото ще ти бъде най-добрият и най-верният приятел. И се убеждавам, че е така. В човека има приоритети, които могат да се променят, животът му се променя, срещаш различни хора, попадаш в най-различни ситуации, в най-разнообразни житейски моменти, но пианото винаги е там, то е твоят верен приятел, при който можеш да отидеш и то да е отдушник, душеприказчик и каквото пожелаете. Можеш да му се довериш във всяко едно отношение и то никога не изневерява. Когато ти му изневериш, дори един ден, то си отмъщава. Има физиологичен момент, когато не се поддържат ръцете във форма, на следващия ден не е същото. Усеща се.
 
- Най-дългата ви репетиция колко време е продължила? Имало ли е момент, в който часове сте свирили на пианото, без да ставате?
 
- Има много такива моменти. Колкото човек е по-млад, повече часове свири, защото е по-трудоспособен. Така че съм стигал до 12 часа понякога.
 
- Без да ставате?
 
- Не, не без да ставам, но 12 часа на ден занимания с пианото съм постигал и не го казвам, защото е някакво постижение, а защото се е налагало, когато трябваше да свикна с някои навици. А и тогава се трупа най-големият репертоар.
 
Публикува се по:
http://www.ekipnews.com/news/mnenia/intervjuta/ljudmil_angelov_pianist_naj_mnogo_se_plasha_ot_sobstvenata_si_kritika/127517/