КАЛЕЙДОСКОП

Българка изкачи базовия лагер на Еверест на глетчера Кхумбу

05 юли 2012

 

На 20 години съм и следвам в Университета в Лондон. В продължение на години се занимавам с дарителска и социална дейност в България и други страни по света. В рамките на британски социален проект, който подкрепя деца от развиващи се страни, събрах 2450 паунда (6000 лв), които дарих на деца в Непал. Със събраните средства помагам за осигуряването на образование и здравно осигуряване на децата. Част от сумата е предназначена и за построяване на допълнителна училищна сграда. Преди броени дни посетих лично децата в училището им до Катманду. Имах възможност да общувам и играя с учениците, да присъствам на учебно занятие. Същевременно с това работих при построяването на новата им училищна сграда.
Впоследствие, с група студенти, предприехме изкачване на Еверест базов лагер от непалска страна. Дни наред, при трудни метеорологични условия, катерихме нагоре. Бяхме придружавани от местни шерпи. Те, както и тибетски якове, носеха багажа и провизиите ни. Въпреки аклиматизационните дни, разреденият въздух влияеше на състоянието ни. На 15.06.2012 г. групата ни достигна базовия лагер на Еверест на глетчера Кхумбу в Хималаите. Този ден ще остане завинаги в моето съзнание. На хиляди километри от България и Европа бях на мястото, привличащо стотици смели алпинисти от цял свят! През цялото ми пътуване и изкачването на базовия лагер носех в раницата си българския трибагреник. С гордост го развях на 5400 метра височина.
Като българка за мен бе истинска радост да видя и се поклоня пред паметната плоча на Христо Проданов, първия българин, покорил Еверест на 20.04.1984 г.
За да може туристи и алпинисти от цял свят да знаят за българите и България, окачих българския флаг на стената в хижата на Горак Шеп. Искрено бих се радвала българските флагове, поставени в тази хижа, да се множат!
По време на пребиваването ми в Катманду, изкачването на базовия лагер, пътуванията из страната, разказвах на дружелюбните непалци за България, чертаех картата на света, показвах местоположение на България. Дори някои от придружаващите ни непалски приятели научиха от мен български поздрави. Разбира се непалският поздрав „Намасте!” бе първата дума, която чухме, слизайки от самолета на летището в Катманду.
Непал е малка страна, хората мили, приятни и усмихнати. В това приказно кътче на света небето е свежосиньо, будистките манастири – изпълнени с тайнственост, а осемхилядниците Еверест, Лотце, Макалу напомнят за величието на природата и нашата планета Земя.
Бих искала някога да се върна в Непал, отново да нося огърлица от жълти цветя, да бъда закичена с копринен тибетски бял шал, дълго да играя с децата и изкачвам хималайски висоти. Защото небето, земята, въздухът са за всички. Светът е един и той е прекрасен.
Илиана Велкова, Берлин