СРЕЩИ

Явор Гърдев: „Лицата от сериалите пълнят театъра“

03 юли 2012

 

Режисьорът Явор Гърдев бе големият печеливш при раздаването на тазгодишните награди „Аскеер“.
В навечерието на 24 май спектаклите на известния у нас и в чужбина творец получиха общо пет отличия. Гърдев взе наградата за режисура за „Нощна пеперуда“ и за „Ръкомахане в Спокан“. Спектакълът „Нощна пеперуда“ беше отличен и за най-добро представление, а „Аскеер“ за изгряваща звезда взе Весела Бабинова за роля в същия спектакъл. Теодора Духовникова пък грабна статуетката за поддържаща женска роля в „Ръкомахане в Спокан“.
Срещаме се с Явор дни след церемонията в кабинета му в Народния театър „Иван Вазов“. На вратата на творческата обител на режисьора стои табелка с името му, изписано на старобългарски. Вътре в стаята на стената е окачено знамето на обединена Европа, а на бюрото до настолния компютър и лаптопа е разположен малък дървен статив, на който стои отворена пиесата на Шекспир „Хамлет“. Томчета на различни езици и с различно съдържание допълват още творческия дух на кабинета. Така с връщане назад в старобългарския език, с потапяне за миг в английския Ренесанс с великата трагедия на Шекспир и с мисълта за общоевропейското ни настояще започва разговорът ни с Явор Гърдев.
 
Господин Гърдев, приемете нашите поздравления за последните ви отличия. Какво са за вас наградите?
Точно тези, последните, са по някакъв начин признание за нашето театрално съсловие. Радвам се, че „Аскеер“ получи „Нощна пеперуда“. Представлението по някакъв начин се занимава с нашата професия. Нещата в него уж са за една казарма, но всъщност са за нашето занятие. Затова и не се учудвам, че колегите го харесаха.
 
Вдъхновяват ли ви наградите?
Не. Вдъхновяват ме хората, с които работя по даден проект. Ако имам усещането, че за тях е важно това, което правят, и те вярват в него, тогава имам вдъхновение. Аз виждам, помня хората и знам кой човек къде може да бъде поставен в даден проект. Много внимавам с това. Другото, което ме вдъхновява, са темите и адекватността на момента. А това, което ме демотивира, е преобладаващото мнение за безсмислие за каквато и да било дейност, философията, че каквото и да правиш, нищо не се променя. За съжаление в България се среща често.
 
Защо правите вашите постановки?
Защото не мога да ни ги правя. В тях има някаква сила, която дава смисъл на живота и съществуването ми.
 
Стойностното изкуство гаранция ли е днес за пълни театрални салони?
Не. Гаранция за пълнен салон е да имаш на разположение няколко звезди, известни от телевизионните сериали, които да участват в пиесата. Все по-малко значение има какво е представлението. Важен е дори не самият актьор, участник в него, а неговата разпознаваемост. Добри актьори станаха известни едва когато минаха през телевизионните сериали, а те като професионални умения не са се променили особено.
 
Това значи ли, че ако дадете на разпознаваеми актьори да рецитират телефонния указател, залата ще бъде пълна?
Ако рецитират малко над телефонния указател, мисля, че местата ще са заети.
 
А вие как пълните залата?
С хубаво представление.
 
Как бихте определили собствения си театрален стил?
Аз правя театър на екстаза. Чрез него искам чрез страх и състрадание да изчистя зрителите от подобни чувства, като ги накарам да съпреживеят всичко това.
 
Наблюдавате ли реакцията на зрителите на вашите представления?
Да. Има моменти, в които те имат висока степен на емоционална ангажираност, в други са с по-висока степен на рационална ангажираност, но така или иначе с някаква задължителна степен на ангажираност.
 
„Грозният“, постановка, режисирана от вас в Русия, с руско-български екип участва на фестивала „Варненско лято“ и се играе в Народния театър в София. Кажете малко повече за тази пиеса?
Това е пиеса на нашумелия немски автор Мариус фон Майенбург, която се занимава с идентичността, един много важен проблем на нашата съвременност. Днес професионализмът започва да отстъпва на един-единствен критерий – това да изглеждаш добре, което се оказва и единственото продаваемо нещо. Главен герой в пиесата е инженер, който прави изобретение, но му забраняват да го представя заради това, че е грозен и никой няма да купи продукта. Изобретателят решава да си направи пластична операция въпреки голямата доза риск. След като тя става факт, той вече е горд притежател на красиво лице, но пък всички искат да го имат и се обръщат към пластичните хирурзи. Така инженерът се размножава в пространството и отново за него има криза на идентичността. Накрая пожелава отново да стане урод, за да бъде себе си. Общо взето това е вътрешната парабола на историята. Въпросът с пазара на красотата и мимолетната й продаваемост е темата на тази пиеса. Това е една остра социална сатира, която според мен е много актуална.
 
Кога ще направите нов филм?
Не знам. Въпросът с финансирането на филмите е толкова сложен, че обикновено процесът трае години и никога не може да се каже кога точно ще стане готов един филм. Със Захари Карабашлиев вече сме направили чернова на сценарий на проекта „Контра“ и той вече е във фаза да бъде представен на продуценти и да търси финансиране. Ако бъде реализиран, филмът ще третира въпроса за преноса на съзнание. За възможността съзнанието на един човек да бъде пренесено в тялото на друг човек и за проблемите на идентичността, които ще възникнат в резултат на такива размени. Това е много интересно за мен, тъй като предлага възможност за изграждане на психологически персонаж през различни актьори. Сменят се телата и един и същи персонаж обитава различни тела. Нещо, което ми се струва много предизвикателно.
 
Вие станахте посланик на проекта Keep Walking в България. Благодарение на него у нас бе представена новаторска инсталация, която превръща стъпките на хората в електричество. Защо приехте да сте лице на този проект?
Харесвам кампаниите, които по някакъв начин произвеждат в обществото дебат, който си струва. А дебатът за алтернативните енергийни източници според мен е много важен. Другата причина да приема е едно социологическо изследване, според което вече има смяна на ценностите в света. Днес видимо се завръща една тенденция, която се беше позагубила в годините на егоизма и индивидуалното забогатяване. Хората вече осъзнават, че не могат да бъдат щастливи сами. За тях са важни и нещата, които се случват в общността. Този проект се опитваше да улови и това настроение.
 
С какво друго освен с театър и филми се занимава Явор Гърдев?
С литература. Чета много. От време на време играя и тенис, но с умерена мотивация и не особено добре.
 
Биляна Богоева
 
Публикува се по:
http://www.anonce.bg/articles/view/yavor_gardev_licata_ot_serialite_pylnqt_teatyra