КАЛЕЙДОСКОП

Българското училище "Кирил и Методий" в Париж отбеляза патронния си празник

11 юни 2012

 

 
 
Българското училище ”Кирил и Методий” и детската градина
”Зайченцето бяло” в Париж, отпразнуваха на 27 май патронния
си празник в залите и градините на посолството ни.
 
Училището ни вече има 150 питомци и всеки празник става
изпитание. Не толкова организирането му, защото музикал-
ните ни педагози работят с децата целогодишно. Изпитание
е намирането на мястото, което да събере всички наши деца
заедно, със сцена, от която да могат да бъдат видяни и със
зала, която да може да побере семействата и гостите.
 
Посолството се пука по шефовете и в красивите салони няма
сцена, но се връщаме в него поне веднъж годишно, защото
искаме да поддържаме тази връзка с България, не само чрез
писменост и култура, но и чрез институциите й.
 
С немалкия опит през годините, програмата се организира според
мястото, което я приютява. Този празник видя поотделно раз-
личните класове, всеки със съвсем самостоятелна изява.
 
Смях до сълзи и сълзи на умиление… сълзи при сълзи отидоха,
всичко чуто и видяно отново преобърна душите ни. Тези
празници са докосвания до чистото щастие, до онова
състояние, при което не се стъпва по земята, няма материя,
а само дух. А духът е чист, лек и безгрижен. Духът е любов.
Това е празник и на учителите ни, тези, които градят учили-
щето. Които събота след събота, неуморно и всеотдайно
даряват на децата ни, фрагмент по фрагмент, възможността
и шанса да възпроизведат и опознаят големия (голям в сърцата
ни) пъзел България.
 
Чест беше на този празник да посрещнем и гости от родината.
Представители на Регионалния инспекторат по образова-
нието, гр. Добрич., водени от Рина Иванова, бяха с нас на празника,
а предишния ден изнесоха урок за Васил Левски в часа по история
и за Павел Вежинов в часа по литература. Благодарим им за
големите сърца и за отделеното скъпоценно време.
 
И този празник завършихме с почерпка, приготвена от всички
и организирана от родители от детската градина. Детска
глъч огласи кроткия и изискан квартал. Родители и учители
поговорихме и се посмяхме.
 
Знаем, че това, което правим може би не е много, но е добро,
необходимо и оценено. Това ни дава силата, за да продължаваме,
независимо от условията, които не винаги са били леки,
независимо от откраднатите часове от съня ни, независимо
от битките, които често сме водили и водим с вятърни
мелници. Знанието е пътят към познанието. Познанието е
пътят към свободата…
 
Боряна Евтимова, секретар на Асоциацията „Български език – език европейски”, Париж, Франция