СРЕЩИ

Йълдъз Ибрахимова: "Само джазът ми дава свобода"

18 май 2012

 

Когато Йълдъз излезе на сцената, времето сякаш спира и те поема нейната безкрайна игра със звуците. Пеенето без абсолютно никакъв акомпанимент на фестивалите по света и уникалният й глас в четири октави събират вече 36 години аплодисменти от Европа през Америка до Мексико и Австралия. За примата няма граници в жанровете от класиката до фолклора. Грандамата пристигна от Анкара в София, за да отпразнува юбилей в зала 1 на НДК на 21 май сред близки приятели. Нейните импровизации ще бъдат следвани от кларинета на Иво Папазов-Ибряма, цигулката на Венци Такев, ударните на Христо Йоцов, пианото на Живко Петров и контрабаса на Веселин Веселинов-Еко. Йълдъз ще получи голямата награда на Салона на изкуствата.
С ЙЕЛДЪЗ ИБРАХИМОВА разговаря Искра КРАПАЧЕВА
 
- Госпожо Ибрахимова, преживяхте тежко смъртта на съпруга си, дори известно време изчезнахте от сцената. Как се чувствате днес?
- Музиката и дъщеря ни Суна ми помагат полека-лека да се възстановя от болката. Преподавам джаз пеене в два университета в Анкара - в Близкоизточния технически и в Баснет, най-старата консерватория в Турция. През зимата обаче пак ми се случи нещастие - паднах на леда и счупих рамото си. Два месеца бях в гипс. Стоях си у дома и работих със Суна, която вече е на 15. На 8 започна да свири на пиано и сега е част от младежкия симфоничен оркестър на консерваторията, чийто диригент 5 години беше Емил Табаков. Участва и в камерен състав. Контрабасът е голямата страст на дъщеря ми.

- А пеенето?
- Още е в пубертета и гласът й не е установен. Но има 3 октави и я хванах, че се опитва да ме имитира на височините, при това без да загрее. Скарах й се. Но през 2003-а, когато бе на 5, издадохме албум с детски песни на български и на турски. В него пеем аз, тя, майка ми и племенничката ми. Доста добре се продаде. Спечели две престижни награди в Турция. Издадохме го и тук, но само на български. Сега правя аранжиментите за втори подобен диск, в който пак ще участва цялата женска рода. В Турция през декември издадох "Балканатолия" със стари румелийски мелодии. Знам ги от майка ми, която и на 87 има удивителна памет и глас. В първата от тях пак пеем трите поколения, а музикантите са български и турски.

- Суна говори ли български?
- Доста добре и има много приятели тук. Всяко лято идва при баба си в София. Сега остана в Анкара, за да си приключи годината.

- Как избрахте името й?
- Така се нарича вид водна птица. Същевременно Суна Кан е известна турска цигуларка, която с мъжа ми много харесвахме.

- Завършила сте оперно пеене в консерваторията, защо не останахте в храма на белкантото?
- На 10 ми купиха първото пиано, после тръгнах на уроци по пеене за музикалното училище "Любомир Пипков" и на 15 вече бях установен колоратурен сопран. Но диапазонът ми от 4 октави ми позволяваше да стигам до алтови низини. "Няма арии за такъв глас", ми казваха преподавателите.  А аз вече бях чула Ела Фицджералд. Баща ми много я обичаше и имахме нейни плочи. Операта ме научи на необходимата култура и дисциплина, но разбрах, че само джазът ще ми даде свобода. Не само в импровизациите, но и на личността. Дебютът ми на сцената бе през 1975-а с джаз квартета на пианиста Марио Станчев. По-късно той създаде Джазовата консерватория в Лион и е дългогодишен преподавател в нея. Търсех контакти с разкрепостени музиканти, изповядващи моето творческо верую.

- Откъде е родът ви?
- Майка ми е от Силистра, а баща ми - от Плевен. Но са живели в София, в малко и тясно апартаментче. Затова мама отива да ме роди в Силистра - там къщата на баба ми е голяма, с хубав двор. Детството ми беше просторнои може би оттогава у мен е избуяла тази жажда за независимост.

- А сега в Анкара къде живеете?
- Този петмилионен град е много добре устроен и в него се живее лесно. Няма задръствания, за разлика от Инстанбул. Жилището ми е в затворен комплекс от 4 блока с охрана и всички екстри, за които може да се сетите. Мястото е едно от най-хубавите - на 1300 м височина, с 20 хил. кв. метра парк и прекрасен хълм с борова гора. Имам страхотен изглед към Анкара, въздухът е много чист, няма никакъв шум. Всеки ден гледам залезаи непрекъснато го снимам
Имам го на десетки фотоси и на всеки е различен. През зимата майка ми живее при нас, но лятото се връща в София - приятелки, гости, за които тя много обича да готви, да е жива и здрава.

- Как се усеща кризата в Турция?
- Животът доста поскъпна. Но икономиката върви, развива се. Много се строи. Не спират. Сега в Истанбул щели да вдигат един от най-високите небостъргачи в света. Заради земетресенията пък ще рушат старите, недобре направени къщи. В Турция сме 75 милиона и всяка година се увеличаваме с по милион.

- Къде обичате да почивате?
- Първо в София, когато ние, летните българи, които живеем по света, се връщаме, за да се видим с близките и приятелите си. Брат ми, който от 16 години е в Щатите, също си пристига. Имаме и вила край Анкара. Турция е изключително интересна страна - и като история, и като природа. В Анталия през зимата можеш да се къпеш в морето и на 20 минути път - да караш ски. Харесва ми и Австралия. Преди няколко години бях там на турне - най-спокойната и безметежна страна. Но не бих могла да живея там. А в Южна Америка е изумително.
Концертите ми в Мексико са като футболен мач
Гореща публика, луди от самото начало. Когато съм у дома, релаксирам с барокова или ренесансова музика. Слушам я и в колата, действа ми много успокояващо. Често ходя на театър. Има чудесни постановки, а залите са пълни с млади хора. Много ми се иска и тук да видя нещо, но за съжаление на 22 май летя обратно. А тези дни съм все по репетиции. Искам да прослушам и записите, които направих за албум с музика на Джон Кейдж. Той е от най-нестандартните композитори на ХХ век и 2012-а е обявена от ЮНЕСКО за негова по случай вековния му юбилей. През есента ще правя концерт, с който ще промотирам диска. А през юни пак съм тук, на джаз фестивала в Стара Загора. Така че - не знам кога ще почивам.

Снимка:
През 2009-а певицата издаде албума си "Back To My Love" в памет на съпруга си.
Министърът на културата Вежди Рашидов бе сред гостите на промоцията му в София
Булфото
 
Публикува се по:
В.”Стандарт”, 18.05.2012 г.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-05-18&article=410175