КАЛЕЙДОСКОП

Тържествен ден в Лондон

07 май 2012

 

На 30 април 2012 г. нашето Българско училище към Посолството на България в Лондон имаше тържествен ден. В последните две седмици тук се изливат такива проливни дъждове, каквито от години не сме виждали. И точно в този ден – от сутринта пекна свежо и силно слънце, сякаш знаеше, че ние имаме голям празник.
Понеделникът при нас е ден за учениците от 1 и 2 клас. Всички идваха засмени да си учим, но знаехме, че половината от заниманията ни ще преминат на тържествена церемония в посолството. Не искахме да се бавим дълго там, защото трябваше денят ни да си бъде и работен. Родителите и децата идват от далечни краища, пътуват часове, не можем да изпускаме уроците си. Днес с 1 клас си учехме за луничките на Пипи и за разликата между „и” и „й”. Бях планирала за тържеството само Бистра да каже едно стихотворение, обаче децата напълно объркаха плановете ми. Когато репетирахме с Бистра пред тях, всички взеха да вдигат ръчички и да си казват и техните стихчета, които сме учили през годината - искаха да се включат. Смея ли да откажа! А изобщо не сме се готвили за това, дойде напълно спонтанно.
И така, в 17.45ч. с децата, облечени в униформите на училището, под строй двама по двама тръгнахме към салоните на посолството. Отпред върви Ванчо – знаменосецът, с нашето знаме, след него две момиченца носят табелата „Българско училище към Посолството в Лондон” – съвсем истинска церемония. В салоните вече са насядали родителите и гостите, много ни е тържествено.
Открива посланик Константин Димитров с благодарствени думи към колектива на нашето училище, а след него и нашият гостенин от България – г-на Росен Иванов, председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Много е драго след десетилетия усилен труд да получиш подобно признание – награждават ни по случай 25-годишнината на училището с почетния медал на ДАБЧ на името на големия народен поет „Иван Вазов”. Отчитат заслугите ни, почитат труда ни.
Благодарим за оказаната чест, която твърдо вярваме, че е заслужена. С подобен медал вече е наградено училище „Джон Атанасов” в Чикаго, а се надявам , че и други големи и отдавнашни български училища скоро ще бъдат удостоени с подобна чест. В благодарствените си думи споменах, че големите неща се случват, когато има хармония в действията и се работи в приятелски екип. Години наред отношенията ни с държавните институции не бяха такива и дори г-н Иванов в речта си спомена, че преди съм му се поскарвала, но важното е, че сега, след толкова големи усилия, положени от десетки училища, учители, настоятели – правителствата осъзнаха, че ние сме силата, която пази България да я има и отвъд Дунава. И вече се знае за големия принос на нашата Асоциация на българските училища в чужбина, която тази година навършва 5 години. Подместихме много планини, но си струваше.
Медалът, който г-н Иванов ни връчи заедно с почетен диплом, е наистина изящен (вижте в приложението). Радостните очи на всички в салона го правят да искри. Запяваме деца и учители химна на нашето училище и ни е гордо. После ученичетата ни едно по едно всички си казаха стихчетата. А за финал – гостите изгледаха нашия чудесен филм за Българското училище към посолството в Лондон, създаден през миналата година с помощта на оператора Антон Гутев. Този филм винаги повдига настроението, защото там се разказва за пътя , по който сме минали, показани са децата и в клас, и на празник.
Имаме история, имаме постижения, имаме закрила, имаме обич. Така се работи десетилетия и твърдо вярваме, че училището ни ще пребъде. В него е вложена безкрайна любов и ни личи.
А след това – втори клас се отправиха към класната ни стая, защото там ги чакаше стихчето на Джани Родари за надеждата + трудните правила при писане. Нали ви казвам – не може денят да мине само с веселие, трябва и да си се потрудим. Затова сме медалисти – заради труда си!
Ето и линк към видеото от това значително за всички ни в Лондон събитие:
http://www.youtube.com/watch?v=RgvHVUqE0MA

 

 

 Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон
говорител на АБУЧ