СРЕЩИ

Димитър Бечев, Oxford Analytica: „…За да функционира Съюзът по-хармонично, е необходимо пребалансиране на правомощия…”

04 април 2012

 

 
На преден план излезе вечният въпрос на евро-интеграцията – балансът между страните членки и наднационалните институции
 
С Димитър Бечев РАЗГОВАРЯ СВЕТОСЛАВ СТЕФАНОВ
 
- Г-н Бечев, ЕС мина през много сериозна дългова криза, която изглежда, че започва да стихва. Как се отрази тя според вас на съюза през последната година?
- Следихме развоя на финансовия аспект на кризата, но тя има и по-дълбоки измерения. Сега на преден план отново излезе вечният въпрос на европейската интеграция – балансът на компетенциите между държавите членки от една страна и наднационалните институции. Корените на проблема са заложени още в началото на 90-те години на 20 век, когато със създаването на единната валута е въведена единна монетарна, но не и фискална политика. Преразпределянето на 1% от БВП на всяка държава членка към бюджета на ЕС е една симетрична, но несъвършена архитектура, която може да съществува и да се развива добре само когато пазарната среда е благоприятна. Когато влезем в кризисен период в глобален план, тя показва дефекти със сериозни последици. В момента върви пребалансиране с краткосрочни решения и отдаване на повече правомощия на наднационалните институции. Най-добрият пример е общият спасителен фонд, Европейският стабилизационен механизъм, който скоро ще стане постоянен. Това е преразглеждане на договорите и предаване на ресурси „нагоре”.
 
- В тази връзка според вас ще изиграе ли фискалният пакт ролята, за която беше създаден?
- Според мен той е насочен предимно към пазарите, за да смекчи техните притеснения. Ако погледнем по същество мерките, които са залегнали в него, те присъстват и в много от досегашните мерки, особено в шестте директиви за по-добро управление, известни като six-pack. Новото донякъде е идеята за т. нар. златно правило, което трябва да залегне в конституциите на страните, подписали пакта, но и това беше разводнено с допълнението, че може да се приеме и само на законово ниво. Това обаче е мярка на ниво страна членка. Липсва следващата стъпка ­ какво следва на ниво солидарност. Именно затова южните страни приемат цената, която трябва да платят, но чакат отстъпки и от останалите, най-вече от Германия. Очевидно е, че за да функционира съюзът по-хармонично, е необходимо пребалансиране на правомощия по посока нагоре, т. е. към Брюксел.
 
- Значи става дума за отказ от още суверенитет?
- Да, става дума за отказ от още суверенитет, зад който обаче няма политически консенсус. А и няма усещане за солидарност, чрез което да се обясни на гражданите, че това, което те правят, е в името на общия просперитет. Те виждат краткосрочната жертва, но не виждат дългосрочния общ интерес. Налице е и тотална липса на доверие от страна на елитите в Германия и другите северни страни по отношение на колегите им на юг. Марио Монти е изключение, но малцина вярват, че гърците например ще осъществят обещаните болезнени и непопулярни мерки.
 
- В тази връзка заплашен ли е съюзът от разцепление на Север и Юг, от реализация на тезата за движение на две скорости?
- Тези две скорости всъщност са факт. Ние в България добре разбираме за какво става дума с отложеното ни влизане в Еврозоната и забавянето на приемането ни в Шенген. Двете скорости станаха ясни след приемането на общата валута и отражението є върху конвергенцията. Докато еврото донесе реален икономически растеж и повишаване на производителността на север, на юг последва изкуствено повишаване на растежа, съпроводено със загуба на конкурентоспособност.
 
- При подобно развитие има ли опасност Гърция да напусне или да бъде изгонена от еврозоната?
- Опасността намаля след споразумението с кредиторите за преструктурирането на гръцкия дълг. Трябва обаче да се види какво ще направи Гърция през следващите месеци. Опасността не е отминала, но по-важно е да се види как би се отразило евентуалното є напускане върху други страни, които за разлика от нея имат проблеми с ликвидността, но нямат проблеми с платежоспособността. Става дума за Испания и Италия, които освен това са много по-големи като дългов пазар. Критичната точка обаче изглежда отмина, а и бяха взети сериозни мерки за укрепване на банковия сектор в ЕС. С други думи бяха взети сериозни мерки в случай на фалит или излизане на Гърция от еврозоната ефектът да е минимизиран.
 
- Как повлия кризата на външната политика на ЕС? Дали пък ЕС не пропусна донякъде Арабската пролет заради дълговите си проблеми?
- Когато имаш толкова сериозен вътрешен проблем, губиш престиж на международната сцена. По отношение на Арабската пролет проблемите са по-комплексни и не са свързани само с дълговата криза. Най-големият проблем е загубата на т. нар. мека сила, на привлекателност от страна на ЕС, на внушението, че този експеримент е бъдещето на световната политическа сцена. Вътрешните проблеми не само костват престижа на ЕС, но и заради дълговата криза страни като Китай вече са играчи вътре в Европа. Или грубо казано, ЕС се превърна от субект в обект на международната политика. Що се отнася до Арабската пролет, проблемът там е не само липсата на ресурси, но и историческото наследство. Достатъчно е да видим само два примера – Хосни Мубарак и Башар Асад. Ако се върнем малко назад, в предизборната си кампания през 2007 г. бъдещият френски президент Никола Саркози лансира идеята за създаването на Средиземноморски съюз, който да бъде новата рамка на отношенията в региона. През 2008 г. се проведе учредителната му срещу в Марсилия, като главните действащи лица бяха именно Мубарак и Асад. При подобно наследство за Европа беше трудно бързо да смени позицията си и да подкрепи промените. Нещата все пак се промениха, но Европа страда от липса на инструменти за влияние.
 
- Как тогава ЕС може да реши проблемите във външната си политика и да стане глобален играч, както желае?
- Трудно е да се дават рецепти. Най-сериозният инструмент отново е по линия на интеграцията, на пазарния достъп. ЕС все пак е икономически гигант, пазар с глобално значение. При по-нататъшна търговска либерализация, ако Европа загърби протекционизма в интерес на дългосрочното развитие, може да стане отново притегателен център, може да формира процесите. Налице са вече и конкретни стъпки. Европейската фондация за демокрация, създадена по модела на Америка, е сериозен фонд, който може да подкрепя гражданското общество в страни в нужда.
 
- Как ще работи ЕС с новия стар президент на Русия?
- Мисля, че Путин никога не си е тръгвал, че винаги е имал решаващата дума по ключовите въпроси, като например енергетиката. По време на Медведев основният лайтмотив беше модернизация на отношенията с Европа и рестарт на връзките със САЩ. Ако Путин заеме по-твърда позиция, не на последно място заради вътрешната му слабост, размахвайки образа на врага, това ще бъде едно негативно развитие. Путин беше умел в използването на двустранните отношения с Берлин, Париж и Рим например, като така Брюксел беше изолиран и не беше фактор. Можем да очакваме засилването на тази тенденция, макар че е видно, че руската позиция е еволюирала и на Брюксел вече се поставя по-голям акцент. Колкото и да са важни връзките на двустранно ниво, ако на ниво 27 няма разбирателство, важни политически въпроси могат да бъдат блокирани от малки страни като например Литва или Естония. ЕС от своя страна е малко по-силен в сравнение с последната газова криза от 2009 г. например, тъй като е направил някакви стъпки по реализацията на третия енергиен пакет. Козовете изглеждат донякъде изравнени. Нека да видим по каква линия ще тръгне Путин.
 
- Какво е по-добро за ЕС – Обама да спечели мандат или републиканец да влезе в Белия дом?
- Ако изборите бяха в Европа, Обама е без конкуренция. Личностите обаче са едно, а структурните тенденции съвсем друго. И при Обама, и при негов евентуален републикански наследник Европа все повече ще губи значение за САЩ. При Обама беше изключително ясно казано, че американската външна политика измества фокуса си към Източна Азия. Това няма да се промени през следващите години, който и да влезе в Белия дом, заради чисто икономическите предизвикателства на съвремието. Популярен президент влияе добре на отношенията Брюксел-Вашингтон, но в дългосрочен план личностите нямат чак такова значение. Освен това за пръв път от десетилетия ще се избира американски президент, който по презумпция няма да е най-силният лидер на планетата. Преди 12 години, когато беше избран Джордж Буш, знаехме, че тези избори формират световната политика, сега обаче вече не е така. Светът с не по-малък интерес гледа към наследника на китайския президент Ху. И там има доста неизвестни, но е ясно, че главната арена на световната политика е изместена на изток и Европа изпада под чертата при формата Г-2.
 
- Очаквате ли война в Иран в близката година?
- Мисля, че ако има военен конфликт, той ще се състои до изборите в САЩ. Очевидно е, че сегашната администрация в Белия дом не иска война. Израел обаче по различни причини, някои чисто вътрешнополитически, натиска за военен удар. Докато тече предизборната кампания е много трудно за американската външна политика да излезе с ясно становище. Ако Обама бъде преизбран, той ще бъде в много по-силна позиция да каже „не”. Според мен има много голяма разлика в оценките на израелските и американските стратези спрямо иранската ядрена програма. Израелските лидери смятат, че Иран е на прага на първия си опит с несъвършена атомна бомба. Премиерът Бенямин Нетаняху едва ли би искал да остане в историята като човекът, поставил на карта съществуването на Израел въпреки всички военни победи през втората половина на 20 век. За САЩ обаче този момент е по-далеч в бъдещето.
 
- Къде според вас са Западните Балкани на европейската карта в момента? През последните месеци именно от този регион дойдоха някои добри новини ­ Хърватия подписа договор за членство, а Сърбия получи покана. Какви са перспективите?
- Западните Балкани предизвикват смесени чувства. Хърватия е успешен пример, но нейната изходна точка е съвсем различна от тази на останалите страни. Сърбия и Черна гора изглеждат в добра кондиция, като втората до 8-10 години може да стане член на ЕС. Сърбия има капацитет, върви уверено, но без да реши Косовския проблем, няма как да довърши процеса. Интересното в случая е, че кризата подсили ЕС, като изтика Германия на преден план, а тя принуди Сърбия да приеме компромиси. Дотук с положителната страна на баланса, всички останали са от другата страна. Босна и Херцеговина остава на опашката. Доскоро тя нямаше централно правителство, а тепърва ще бъде успех, ако изобщо успее да подаде молба за членство. Македония е трайно забуксувала, а и сегашното є ръководство сякаш позагуби интерес към евроинтеграцията. За съжаление ЕС до голяма степен загуби способност да влияе на процесите в страната. Албания не е по-различен случай, а Косово тепърва трябва да се изяснява. Въпреки кризата обаче виждаме, че Балканите нямат друга алтернатива освен членство в ЕС.
 
- Ще бъдат ли най-накрая приети наесен България и Румъния в Шенген?
- Трудно ми е вече да гадая. Очевидно топката е в полето на холандската вътрешна политика и коалиционни отношения. Но пък Холандия не е поставена под какъвто и да е натиск от страна на други държави членки, на които може би е изгодно да се крият зад твърдата холандска позиция.
 
 
Визитка
Димитър Бечев е директор на българския офис на Европейския център по външна политика от септември 2010 г. Има докторат по международни отношения от Оксфордския университет (2005 г.) и магистратури по Международни отношения и право от Софийския университет. През 2006-2010 г. преподава международни отношения в Уорчестър колидж, Оксфорд, работи по изследователска програма на Центъра за европейски проучвания в Оксфорд и чете лекции като гост професор в университета Хитоцубаши в Токио. Шеф е за Централна и Източна Европа в Oxford Analytica, водещ анализаторски център за политика и икономика. Публикувал е по въпросите на разширяването на ЕС, както и по политиката и модерната история на Балканите.
 
Публикува се по:
http://www.politika.bg/article?id=26356
Заб. Заглавието е на информационния портал „Родина”