ПОСТИЖЕНИЯ

Петя Цанева, носител на приза „Българка на годината”:„Ако не знаеш кой си, няма да знаеш къде си!”

23 март 2012

 

 Петя Цанева, носител на приза „Българка на годината”: За приза „Българка на 2011 г.” са номинирани 15 наши сънароднички, живеещи зад граница. Тазгодишното отличие на Държавната агенция за българите в чужбина, връчвано за заслуги за опазване и популяризиране на културната ни идентичност, завоюва Петя Цанева - председател на Асоциацията на българите в Испания„Балкан”. Другите две българки, номинирани за приза на името на св. Злата Мъгленска и получили най-много гласове, са: Снежана Симеонов – директор на гимназията „Св. св. Кирил и Методи” в Димитровград, Сърбия, и Мария Пинти, директор на Городнемското училище Болградски район, член на ИК на Асоциацията на българите в Украйна.

 
Вицепрезидентът Маргарита Попова връчи наградата на победителката. Плакет и грамота получиха Снежана Симеонов и Мария Пинти.
 
С Петя Цанева се срещнах миналото лято. Най-после, помислих си тогава, ще видя тази жена. Името й бях чувала вече толкова пъти, че имах изграден неин образ впредставите си. На живо се оказа почти същата – много съсредоточена и на „ти” с възможностите за разрешение на всеки проблем, който ще дойде до главата на българина в Испания. Различното, по-точно неочакваното поне за мен, беше спокойствието, което излъчваше. Като че ли цялото й време и внимание(за броените дни на ваканция в България) бяха на мое разположение. Може би това са почувствали и стотиците ни сънародници, на които епомогнала да стъпят на краката си на чуждата земя.
 
С ПЕТЯ ЦАНЕВА разговаря НАДЯ БАРУХ в.”АЗ БУКИ”
- Основател и председател на асоциацията „Балкан”, основател и директор на „Св. Иван Рилски” - първото неделно училище в Мадрид, член на Управителния съвет на Асоциацията на българските училища в чужбина, създател и на детски образователен център - с детска градина и предучилищнагрупа... Какво изпуснах, госпожо Цанева, от ежедневието Ви в Мадрид?
- Много са социалните дейности, организираме и трудова борса за новопристигнали българи в Испания. Явно, за мен кауза се оказа миграцията. Аз казвам: ако не знаеш кой си, няма да знаеш къде си! Какво влагам в тези думи? Ще обясня. Проследих издържани социологически проучвания на тема
Ако не знаеш кой си, няма да знаеш къде си! Как майчиният език може да повлияе на едно дете в процеса на интеграцията му в чужда държава. От резултатите им се извличаше извод, че в обучението по майчин език то паралелно опознава и отстоява корените си.Човек трябва да знае кой е, ако иска да не се загуби, да не бъде асимилиран от обкръжението. Българите, които живеем зад граница, искаме интеграция, но без асимилация. Но за да се интегрираш, трябва много добре да си позициониран.Тази теза уважиха и испанските институции. Защитихме проект, чиято същност бе майчиният език като форма за интегриране в чуждото общество. Може би сме единствените – чрез участие в проект, взели испански държавни пари за преподаване на български език.
 
- Колко са българчетата от Пиренеите, които са записани в неделно училище?
- Преди близо 8 години открихме първото училище в Мадрид. Наречено е „Св.Иван Рилски” - на светеца покровител на България. До миналата година учениците бяха от 1. до 12. клас.Сега са обособени основно училище и гимназия. Започнахме в помещения къмместна църква. Записаха се 27 деца. Втората учебна година станаха 47. Днес само в нашето училище са 150. От 2005 г. даваме сертификати. Общо в цяла Испания училищата ни са над 30. В тях ходят малко повече от 1000 деца. Ще кажете, не е малко в сравнение стова, с което започнахме. Да, така е. Но за мен по-важно е друго число. Близо 22 000 българчета само в Испания пребивават, без да учат родния си език. Не може така. Много български семейства ще се върнат. Какво правим с децата им? Мисля, че реадаптацията не е проблем на отделния човек.
 
- Търсите институциите?
- През 2003 г. „Балкан”беше единствената българска организация в Испания.
Тогава Асоциацията създадеучилището и бързо усетихме, че развитието им върви заедно с по-големи крачки. Сега са 34. До неотдавна българинът, стъпил от западната странана Калотина, за институциите ни ставаше „другият” човек. Вече не е така. Днес държавата ни е в нова реалност. Близо 2 милиона или над 25 процента от населението й живее по друг начин. Наложена е нова политика. Има правителствен документ, разпознаващ т.нар. Неделни училища за част от образователнатасистема на България. Имаме програма „Роден език икултура зад граница”, съществува асоциация на училищата зад граница с близо 200 членове. Забележете – асоциацията е създадена едва преди 4 години.
От 17 години живея зад граница. Зная, че провокираме ли общественото внимание с конкретни инициативи, обикновено заваляват предложения за съвместни проекти. Например на сбирка на асоциацията обсъждахме ефекта от билингвистична радиопрограма. Още на следващия ден журналист от местна радиопрограма покани „Балкан” за партньорство и копродукция.
Направих проучване за практиката на Испания – как организират изучаването на езика си зад граница. Задължението е на испанските министерства на образованието и на труда и на Института Сервантес. Министерствата осигуряват целеви средства, подготвят специални програми, методики за обучение и т.н. Институтът Сервантес е прекият изпълнител – разпространява литература, осигурява преподаватели, зали за обучение извън страната... Курсовете им са сертифицирани.
 
- Какво да вземе от испанската практика феноменът българско неделноучилище?
- Не мисля, че адаптираните програми за обучениена българчета, живеещив чуждоезична среда, саподходящи. Особено програмите по български език. Не е отчетена спецификата на средата – англоговоряща, арабскоговоряща и т.н. Според мен, хора, които имат опит, трябва да се включат в екип за разработване на адаптирани програми. Например специалисти като Ирина Владикова, която от години преподава в неделното училище във Виена. Тя дори е доктор на науките, била е учен в Института за български език към БАН. Зад граница има много, много специалисти. Потенциал, който не би ва да остава в сянка.
НАДЯ БАРУХ
Публикува се по: в.”АЗ БУКИ”, бр.10/2012 г.