СРЕЩИ

Райна Кабаиванска: Изкуството е много жестоко – или можеш, или загиваш…

16 март 2012

 

Когато Райна Кабаиванска се появи на сцената, всичко останало губи своето значение - декори, хореография, музика. Тя е олицетворението на самата опера.” Това е цитат от Мария Калас за голямата българска оперна звезда.
Брилянтната й кариера започва с дебют в La Scala през 1961 г. Тя е пяла в лондонския “Ковънт гардън”, в “Гранд опера” в Париж, в оперите в Тулуза, Марсилия, Екс ан Прованс, “Театро реал” в Мадрид, в “Метрополитън” и "Карнеги хол" в Ню Йорк, "Дойче опер" в Берлин, виенската Щаатсопер, Болшой в Москва, Токийската опера - невъзможно е да се изброят всички сцени, на които е пяла дивата. Най-много са изявите й на италианска сцена. Едни от най-знаковите й роли са "Травиата", "Мадам Бътерфлай", "Тоска".
Когато в Модена говорят за Райна Кабаиванска, на жителите мед им капе от устата. Не само защото тя е гордост за града. Там са свикнали със звезди - в Модена живя и почина Лучано Павароти, все още е там Мирела Френи, съпругата на покойния Гяуров, чийто гроб също е в Модена. Да не говорим за Енцо Ферари, Ламборгини - все местни типове.
Кабаиванска с елегантната си осанка, скромно поведение и сдържани обноски е с ранг на полубогиня в града, в който живее. Моденци не са забравили как около смъртта на Павароти Кабаиванска, която беше първа приятелка с него, единствена не се е присъединила към всеобщия шум от коментари, обяснения кой крив, кой прав. Не е взела страна и не е дала нито ред изявление пред печата. Тя е и единствената, която пя “Аве Мария” от операта “Отело” на погребението му в черквата ... Съпругът й е фармацевт и се говори, че е доста болен.
Взискателният и твърд характер на звездата е обект на любовна шеговитост от страна на съгражданите. "Госпожа Кабаиванска е страхотна, но аз лично не бих искал да ми е майка или тъща", заговорнически споделя служител в операта "Театро комунале ди Модена Лучано Павароти". Там миналия месец учениците на Кабаиванска и Софийската опера пожънаха грандиозен успех пред доста претенциозната публика на италианския град.
 
С РАЙНА КАБАИВАНСКА разговаря Елизабет РАДКОВА
- Госпожо Кабаиванска, преди време, когато решихте да слезете от сцената, казахте, че винаги има една граница на приличие, когато човек трябва да се откаже. Какво имахте предвид?
- Да, всъщност аз преди две години пях в една опера - от Нино Роти La scuola di guida. Това беше нещо, което можех да си позволя да пея. Но моите Бътерфлай, Тоска - не може повече. Защото Тоска трябва да е млада, красива и енергична. Трябва да има и свеж глас.
- От дистанцията на времето преценката ви променя ли се - имате ли сега любим персонаж?
- Е, може би така, от сантименталност - има една много хубава опера от Дзандонай, но в България не се познава - “Франческа да Римини”. Там се запознах с моя мъж, оженихме се, дъщеря ми е Франческа и т.н.
Иначе съм правила оперите, които съм искала. Моята характеристика е чувството за самокритика.
Винаги съм имала много ясна представа за собствените си граници, докъде мога да стигна. Така че съм правила само това, в което можех абсолютно да дам сто на сто.
- Хората в Модена ви обожават. Как е животът тук?
- Това е един много малък, но много богат град. Жителите му са не много отворени и това за мен е доста удобно, защото тук си живея абсолютно нормално.
- Не ви гонят по улиците с тефтерчета за автографи...
- Не. Но ако отидеш например в Парма, там не може да се живее нормално. Всички в града са фенове на операта и те преследват на улицата, навсякъде. Даже в ресторант не можеш да седнеш да хапнеш, защото келнерите пристигат и започват да те учат как трябва да пееш.
- Това може би е ужасно за вас, но в същото време е хубаво. В България например няма такава култура. Мнозинството не обича операта.
- И тук също вече започва да става така.
В училищата в Италия вече не се учи тази музика и заради това младите хора, които обичат опера, са голяма рядкост. Уви, уви, уви, това е един голям недостатък на нашия свят на потребителството и пазара. За духовното няма вече място.
- Май ви е обзел песимизъм, така ли е?
- Не, не е песимизъм, реализъм е. Аз виждам как вече няма място за духовност. Ето защо трябва да се борим. Ето защо и аз се боря за младите. За да се запази едно наследство, което е страшно важно. Човек няма нужда само да се нахрани, да си напълни стомаха. Той има нужда от красота, от изкуство. От нещо възвишено.
- Много хора, изглежда, нямат нужда от това. Чудесно си живеят и без възвишено.
- Именно там е трагедията. Трябва да се върнем към това грамадно културно наследство. Особено в Италия. Вижте само този театър - каква красота е! Защо трябва да е празен. Защо да се пълни само веднъж в месеца?
- Имате внуче. На колко е години?
- На 4.
- Името му е Джовани, нали?
- Джовани, Иванчо.
- В Модена ли живее?
- Да, с майка си.
- Как се развива Иванчо? Музикален ли е?
- Ние не го насилваме. Ходи на забавачница, какво прави там - не знам. Той от малко бебе е в детска градина, защото майка му, която е расла с бавачка, каза: "Моето дете няма да е така."
Обвинява ме непрекъснато за това.
Не прощава!
- Дъщеря ви Франческа с какво се занимава?
- Археоложка е.
- Значи никой не ви е наследил. Искате ли Иванчо да се занимава с музика?
- Да се занимава с каквото иска - демокрация! (Смее се.) Родителите сега нищо не могат да кажат. Майка ми ми е зашивала шамари на 17-годишна възраст. И хубаво е правила, защото в крайна сметка съм пораснала доста добре.
- Често отхвърляте хвалебствията с думите: "Не, не, аз съм най-обикновена певица, но много съм работила." Не сте ли твърде скромна?
- Не, не съм скромна, но не си давам голяма важност. Няма нужда. Аз съм това, което съм. И после аз съм един привилегирован човек.
Да се занимаваш с изкуство, това е голяма привилегия. Щастие!
- Смятате ли, че успехът ви се дължи на късмет, или на това, че родителите ви сави насочили?
- Не, това беше някакъв диаболичен инстинкт. Аз бях например винаги първата в класа - и по физика, и по математика, по всичко - 6. Внезапно реших: ще пея. Вече свирех на пиано. И слава Богу, че родителите ми не ме спряха. Не се и опитаха. Оказаха ми доверие.
- Казвате: "Смешно е да се сравнява Калас с Кабаиванска - Калас е експлозия, а Кабаиванска е тежък труд." На това ли подлагате сега учениците си?
- Да. Никога не съм доволна от тях. Но и моята учителка също никога не беше доволна от мен. Това е голямо качество, винаги да се търси още повече.
- Те как ви понасят?
- (С усмивка.)Това е най-точната дума. Ами, сериозните ме понасят. И ме обичат даже.
- Учите ли ги и на актьорска игра?
- Актьорството е нещо, с което се ражда човек. Обучаване няма. Това е вроден инстинкт. Винаги, още от миналото е имало две категории оперни изпълнители - певци и певци- актьори.
- Виесте от втория тип. Допустимо ли е оперният певец да не е актьор?
- Днес е недопустимо. Едно време можеше с хубав глас, с музикалност да се издигне певецът.
Днес трябва да си на всяка цена актьор, защото изискванията на режисьорите са грамадни, понякога прекалени.
- И на публиката вероятно?
- Смятам, че публиката няма тези изисквания. Проблемът е в в претенцията на тези режисьори да модернизират операта. Ако един млад човек влезе в театър и види една от така наречените модерни постановки и не разбере за какво става дума - постановка, в която музиката не е свързана с действието и персонажа, какъв е смисълът от такава постановка?
- Това ли е най-големият звяр, който ще се опита да изяде операта? Тази самоцелна модернизация.
- Разбира се. Винаги режисурата трябва да се свързва с музиката, не може да се върви против нея. Представете си тези нещастни певци, които пеят една божествена мелодия, а пък строят къща с тухли.
- Къде са сега учениците ви?
- Те са в консерваторията в Модена.
- Докога ще ги обучавате?
- Вижте, това е един занаят, който е много труден, ако се прави със сериозни намерения. Импровизация не съществува. Може да бъде и лесно, ако смяташ да правиш една малка кариера, като комета, която се явява и изчезва. Но ако искаш една дълга кариера в това изкуство, обучението е поне три години сериозна подготовка, след което не свършва - това е един процес безкраен, на непрекъснато самообучение. Репертоарът е грамаден, това са векове музика. За да се обгърнат всичките, трябва да имаш техническа база. Без работа върху техниката е невъзможно да се издържи една дълга и трудна кариера. В моя случай аз съм започнала с музиката на ХVII, ХVIII, ХIХ, докато стигнах и до музиката на ХХ век - със съвременни композитори. Така че моите изисквания са именно върху техниката.Ще продължа да ги обучавам, докато се научат да пеят хубаво и докато хванат занаят. Това невинаги става. Сега вече е много трудно, светът е много малък, глобализиран.
Ето, наскоро в Барселона на първо прослушване бяха 1000, на второ - 700, на трето - 400 души. Конкуренцията е голяма.
- Какви са критериите ви при подбора на певците за майсторския ви клас?
- Моите изисквания са ученикът да има талант, но преди всичко - желание за работа.
- Знае се, че лично акомпанирате на учениците си на пиано. Не ви ли разсейва това?
- Не, в никакъв случай, защото акомпаниментът е много относителен. Не свиря всички ноти. Внимавам преди всичко за вокалната страна.
- Вярно ли е, че гласовете на оперните певци се различават по национална принадлежност? Например, като чуеш някого, можеш да кажеш - това е български глас.
- Не, не е вярно. По акцента може би. Но иначе гласовете са универсални. Имаме още от комунистическо време останала тази пропаганда, че сме първи в света. Може и да продължаваме да си твърдим, че като български гласове сме още първи в света, но не е вярно.
- А истина ли е, че българите са много талантливи?
- Средна работа. Големи върхове рядко има. Но има. Изкуството е много жестоко - това е един естествен подбор. Там или можеш, или загиваш. Или си номер едно...
- Притежавате ли състезателен дух?
- Аз не съм лично амбициозна, но съм амбициозна за моите ученици. Това е много странно.
- Имали ли сте домашен любимец?
- Имах едно време, защото дъщеря ми, като проговори, си поиска кученце. Ние й го взехме, но кученцето беше влюбено в мене. Беше чудно кученце, но само едничко. Оттогава не сме гледали.
- Как протича денят ви? Ставате ли рано, или си поспивате?
- Знаете ли, че аз никога нямам време. И колкото повече старея, все повече не ми стига времето. Може би защото главата ми вече не е на място. По два-три пъти се връщам за едно и също нещо. Е, старост-нерадост! (Смее се.)
Публикува се по: www.24chassa.bg
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1237543

 

 
Заб. Заглавието е на инфопортала „Родина”.
 
Райна Кабаиванска номинирана за командор на ордена на Френската република за изкуство и литература
Министърът на културата на Франция връчва отличието на 9 декември във Вила Медичи в Рим
Министърът на културата на Франция Фредерик Митеран ще удостои Райна Кабаиванска с титлата Командор на Ордена на Френската Република за изкуство и литература (Commandeur a l'ordre des Arts et des Lettres). Церемонията по връчването ще се състои на 9 декември (петък) във вила Медичи в Рим.

Франция реши да присъди най-високата степен на Ордена за изкуство и литература на Райна Кабаиванска за високи заслуги в разпространението на културата и музиката във Франция и в света.

Голямото българско сопрано по време на своята повече от петдесетгодишна кариера триумфира многократно в най-големите френски оперни театри – Гранд опера в Париж, Марсилия, Тулуза, Екс-ан-Прованс и други.

Повече от 50 години на сцените по цял свят Райна Кабаиванска интерпретира всички големи композитори – от XVIII век (Спонтини и Глук) и мелодрамата на XIX век, до съвременните като Яначек, Пуленк и Рота.

Титлата Командор на Ордена за изкуство и литература е присъдена през годините на личности като Томас С. Елиот, Боб Дилан, Клинт Истууд, Вацлав Хавел, Умберто Еко, Рудолф Нуреев, Мерил Стрийп, Елтон Джон.

В България, в Нов български университет Райна Кабаиванска вече 12 години води майсторски клас по оперно пеене и интерпретация, където учреди и фонд за стипендии за млади оперни изпълнители за обучение в България и Италия.

На 10 и 11 декември нейни ученици ще изпълнят главните роли в операта „Бохеми“ от Джакомо Пучини в Софийска опера и балет. Спектакълът е част от проекта „Райна Кабаиванска представя свои студенти на международна сцена”, съвместна инициатива на Нов български университет, Софийската опера и балет и Театро комунале “Лучано Павароти” в Модена. През януари 2012 г. постановката ще бъде представена и в Модена, Италия. Вече трета година основен спонсор на фонд „Райна Кабаиванска“ е фондация „Америка за България“.

Райна Кабаиванска е носител и на най-престижните ордени на България (Орден Стара планина) и на Италия (Кавалер на Големия кръст на Ордена на Италианската Република).
Лозан Петров
За в.”България Сега”
www.Bulgariasega.com