ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Деян Енев, писател: Добрата литература умива душите на хората

13 март 2012

 

Деян Енев, писател: Добрата литература умива душите на хората
 
Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги, сред които награждаваните "Четиво за нощен влак" (1987), превежданата на норвежки "Ловец на хора" (1994), "Ези-тура" (2000), издадената на английски "Цирк България (2010), "Господи, помилуй" (2004), "Градче на име Мендосино" (2009) и излезлият през тази година сборник "Българчето от Аляска. Софийски разкази".

С ДЕЯН ЕНЕВ разговаря ОЛЯ СТОЯНОВА

Излезе най-новата ви книга - "Българчето от Аляска", в която разказите  звучат толкова автентично, че човек си мисли, че вие самият си станал свидетел на някои от историите, които са описани вътре. Така ли е наистина?


- Това е голямата загадка на творчеството – колко е преживяното, колко е измисленото. Някои автори като Чарлс Буковски и Сергей Довлатов, а и нашият Калин Терзийски са пределно откровени и слагат всичко на масата. Други като Давид Албахари се дегизират твърде успешно зад постмодернистични или лирически конструкции. Но щом резултатът е добра литература, техниката не е от особено значение. В крайна сметка трябва да знаем едно – преживяното заедно с въображението и светът на идеите са главните сечива на писателя. Но тези сечива стават полезни само ако и трите участват в алхимията на творчеството. В девети клас, по време на една ваканция на село, написах първия си текст, който определих лично за себе си като разказ. В него се разказваше за едно ранено войниче в един окоп. Нито още бях ходил в казармата, нито бях лежал в окоп. Но разказът стана много истински, болката на войничето в окопа беше много истинска. Тогава сякаш прогледнах и разбрах, че творчеството дава това, за което един живот не стига. Тоест дава ти възможност да живееш много животи. Да разкажеш талантливо за душевните и житейските преживелици се иска голяма дарба. Някои наричат тази проза изповедна. Нека да е изповедна. Но този тип проза ни е дала "Животът на Арсениев" на Иван Бунин или "Детство. Юношество. Младост" на Лев Толстой. На другия полюс е пълната дегизировка на автора – например "Животът е пред теб" на Ромен Гари (Емил Ажар). Нашият Галин Никифоров също владее перфектно това изкуство. Въпрос на техника. Добрата литература е отвъд това.

Истинско ли е "Българчето от Аляска"?

- Българчето от Аляска е от истинско по-истинско. С поета Георги Константинов на 12 септември през изтеклата година взехме влака за Белград, за да участваме в конгреса на П.Е.Н. в сръбската столица. И в купето на международния вагон, където се настанихме, попаднахме на българчето от Аляска. Когато се прибрах в България, написах един публицистичен текст, който послужи като канава за разказа. Но за да се превърне публицистичният текст в разказ, бяха нужни и думите на Алеко Константинов от «До Чикаго и назад», и погледът на майката. Подобно удоволствие от превръщането на журналистически текст в разказ съм изпитал единствено с разказа си «Бонго-Бонг» от сборника ми «Всички на носа на гемията». Там първо бях направил репортаж за Мария Зъбкова, празничната звънарка от камбанарията на «Св. Александър Невски». Когато обаче установих, че датата на отливането на най-голямата, десеттонната камбана, изрязана върху чугуна, съвпада с рождения ден на звънарката, изведнъж замръзнах. И от репортажа стана разказ./…/

Обикновено се казва, че добрата литература ни променя и ни прави малко по-добри? А писането промени ли ви?

- Убеден съм, че добрата литература умива душите на хората. Това, ако говорим за читателя. При твореца обаче е по-различно. Творчеството е нож с две остриета – то хем ни приближава до Бога, хем ни отдалечава от него. Тук всеки творец прави избора си сам.

Имате издадени книги на английски и немски, бяхте номиниран за наградата "Франк О’Конър". Как възприе чуждата публика вашите разкази? Писаха ли ви писма, търсеха ли ви случайни читатели?

- Още си спомням с умиление две германски туристки, които, идвайки в България преди няколко години, специално ме издириха чрез един учител от Немската гимназия, за да се запознаят с мен, след като бяха прочели "Цирк България" на немски. Английското издание на сборника пък ми даде възможността да се срещна с българските студенти в Оксфорд. В Англия между другото излязоха над трийсет положителни рецензии в централния печат. Една журналистка даже писа, че по едно време цял Лондон говорел за "Цирк България".

Един от героите ви в сборника "Всички на носа на гемията", санитар в психиатрия, дава възможна рецепта за написване на разказ. "Сядах на масата в кабинета, вадех тетрадката и цигарите и за два часа написвах разказ. Финалите ми бяха най-лесни. Удряха читателя като чук по главата." Какъв трябва да е добрият разказ и как го разпознавате?

- Ще ви споделя едно много просто за мен правило – доброто четиво, добрият разказ винаги ме кара сам да посегна към перото.

Бихте ли могъл да живеете извън България?


- Живях във Виена два месеца през 2010 година. Прекрасен град. Но ще призная, че се наредих пред гишето за граничния контрол пръв, часове преди полета за София.

Имате ли тук специално място, където обичате да се завръщате – където пишете по-спокойно, където да се скриете или където просто се чувствате по-уютно?

- Маршрутът ми на пешеходец през София е един и същ от години – Петте кьошета, «Христо Ботев», «Солунска», площад «Славейков», «Граф Игнатиев», «Попа». Доволен съм, че най-сетне успях да се поклоня на моята София със сборника си «Българчето от Аляска. Софийски разкази». А любимото ми писателско убежище не е свързано с място, а с време – сутрин от четири до шест часа. Когато всички спят.

В някои от разказите ви има много тъга, героите понякога се разбират без думи, а историите звучат като метафори - писали ли сте поезия?

- Ще кажа само това – през новата година готвя специална поетична изненада.

Кои са за вас книгите, събития за 2011 г.?
- «Шантарам» на Грегъри Дейвид Робъртс и «Грях» на Захар Прилепин. «Сенки по пътя на коприната» на Колин Таброн. «Дневници» на прот. Александър Шмеман. Също разказите на Андрей Филимонов в алманах «Факел». От българските – «На кол вода пиехме» на Благой Шклифов (Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век). Поразителна книга, от ранга на «Видрица» на поп Минчо Кънчев. Нека тук специално да отбележим заслугата на доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет за обнародването й. «Казанският път» на Иван Робанов. И стихосбирката «Разкопчаване на тялото» на Аксиния Михайлова.

Кои книги бихте препоръчали?

- Бих препоръчал всичките книги на няколко български автори – Калин Терзийски е достатъчно известен, Галин Никифоров, Николай Фенерски, Светлозар Стоянов, Петър Марчев. Разбира се, доста книги още не съм прочел. Натрупал съм ги и чакат. Сега например чета Георги Господинов, Мирослав Пенков и Захари Карабашлиев. Романът на Милен Русков още не е стигнал до мен. Но ако е толкова добър, колкото казват, и той ще стигне до мен. Забелязал съм, че добрата книга винаги стига до мен рано или късно.

- Кои книги препрочетохте тази година?

Любимите ми руски автори – «И дойде великанът» на Константин Воробьов, Лихоносов, Андрей Битов, Солоухин, Шугаев, Додолев, Юрий Трифонов, разказите на Леонид Леонов, «Из Русия» на Максим Горки, Варлам Шаламов.

Публикува се по: www.dnevnik.bg
http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/01/11/1736427_deian_enev_pisatel_dobrata_literatura_umiva_dushite_na/
снимка: Деян Енев, личен архив