ПОСТИЖЕНИЯ

Композиторът на наградения с два “Оскар”-а филм “Прешъс” се гордее, че е българин

05 март 2012

 

Марио Григоров е роден в България. На 5 години той става най-младия студент в Софийската Консерватория. Преди да навърши пълнолетие, учи музика в четири различни държави. Завършва Виенската Консерватория, а също така и консерваторията в Сидни, Австралия. 
Най-голямото му постижение в областта на филмовата музика е  “Прешъс”, който получава много награди, измежду които са два “Оскар”-а за поддържаща женска роля и най-добър адаптиран сценарий. 
Марио Григоров изнася концерти и записва албуми в различни музикални стилове.
Усетът към музикалното разнообразие му дава възможност да работи с режисьори от различни националности – индийския режисьор Прашант Бхаргава ( филма “Patang”) ; новозеландския режисьор Брендън Донован ( филма “ The Hopes and Dreams of Gazza Snell”); уругвайския режисьор Леонардо Рикани ( филма “El  Chevrole”) – награда за най-добра оригинална музика на Hamptons Film Festival 1998.
Марио композира музика и за много документални филми, като “Taxi to the Darkside” печели статуетка “Оскар” през 2008 г.
През 2005 г. той създава продуцентска компания “Siblings Music”.
Едно от последните му творчески постижения е създаването на нов стил в рисуването – огледална симетрия. Негови рисунки се купуват от големи колекционери.
Марио Григоров живее със съпругата си Наташа в Лос Анджелис.

 
С МАРИО ГРИГОРОВ разговаря Светлозар МОМЧИЛОВ

СМ: Вие сте живяли в няколко държави, знаете пет езика. Как повлия това разнообразие във вашето битие на оформянето Ви като личност и музикант?
МГ: Такава бе съдбата ми. Сблъсках се с различни култури и различни музикални школи.
Нямах лукса да работя само в един стил и постепенно да придобия увереност и комфорт в него. Моят стил е смес от всички видове култури и музикални школи, до които съм се докоснал.
СМ: Кога почувствахте, че Америка е страната на неограничените възможности?
МГ: Бях на 25 години, след 12 годишен престой в Австралия, когато реших да замина за Америка. Постоянно слушах, че там има повече шансове в областа на класическата, джаз и световна музика. Накрая реших да опитам късмета си.
СМ: Вие сте живяли в Ню Йорк и Лос Анджелис. Кое е различното в атмосферата на тези два града?
МГ: Бизнесът в Лос Анджелис е по-голям в областта на филмовата музика. В Ню Йорк динамиката е много голяма и като че ли е по-трудно да се пробие сред композитори, които са заели твърдо своите места в бизнеса. В Лос Анджелис се чувствам по-спокоен и уверен.
СМ: В Америка конкуренцията е голяма в шоу бизнеса. Трудно ли е да си изкарваш прехраната като музикант и композитор?
МГ: Трудно е. Животът на музиканта не е лесен. Когато, обаче, имаш талант и знаеш как да го развиеш с много труд, то постепенно, ти не само създаваш качествени музикални продукти, но също така, ставаш една качествена търговска марка. Така се успява в конкуренцията.
СМ:Какво означава за Вас вашата номинация за награда “Оскар” за музиката към филма “Прешъс” през 2010?
МГ: Това бе нещо много хубаво. Най-интересното за мен бе, да видя как за период от една година от стаята на режисьора филмът постепенно придоби невероятна известност и слава. 
СМ:Коя ваша композиция смятате за ваше най-добро постижение до момента?
МГ: Моите пиано сонати имат специално значение за мен.
СМ:Кои музикални жанрове са най-близки до вашата душевност ?
МГ: Като музикант ми е трудно да кажа кой стил като цяло ми допада най-много. Когато слушам музика, аз я разделям и анализирам на части – какво прави бас китарата, синтезатора, дали е миксиран добре записа. По принцип, уважавам всички стилове.
СМ:Харесвате ли българския фолклор?
МГ: Връзката ми с българския фолклор е вродена.
СМ:Запознат ли сте със съвременната българска филмова музика?
МГ: Нямам добра представа за тази музика. От време на време гледам български филми, когато се презентират тук в Америка.
СМ:Композирали ли сте музика за български филми?
МГ: Имам няколко покани, но все още не мога да коментирам, понеже нищо не е станало.
СМ:Вие имате ваша музикална компания и се занимавате с реклами. Това по-доходно ли е от писането на филмова музика?
МГ: Не винаги.
СМ:Гордеете ли се с българското Ви потекло?
МГ: Разбира се. Никога не съм казвал на никого, че съм австралиец, иранец, германец или американец. Винаги казвам, че съм българин, макар да съм живял за кратко време в България. Нищо, че говоря  с акцент български. Аз говоря и на другите езици с акцент.
СМ:Съпругата Ви е от Великобритания. Помага ли Ви в бизнеса?
МГ: Да. На много от музикантите жените са в бизнеса. Обикновено, те или ги напускат, или се включват в бизнеса им. Да създаваш и продаваш интелектуален продукт не е лесно и е нужно да имаш надежден партньор до себе си, който да защити твоите интереси.
СМ:Какво мислите за българската общност в Лос Анджелис?
МГ: Всички българи, които съм срещнал до момента са били приятни хора, независимо дали са били от шоу бизнеса.
СМ:Поддържате ли връзка с български музиканти и изпълнители в САЩ?
МГ: Нямам много контакти с български музиканти в САЩ. Иначе поддържам контакти с Теодоси Спасов, Елица Тодорова.
СМ:Според Вас може ли да бъде създаден български игрален филм в САЩ с участието  само на българи: актьори, сценаристи, режисьори, композитори, спонсори и т.н.?
МГ: Напълно възможно е. Единственият проблем, който би възникнал, е че всеки един от нас има различна представа за България, в зависимост от това, през кои години е живял там. Със сигурност, филмът, който биха направили българите, живеещи в САЩ, би бил много по-различен от тези, които се правят в момента в България.

СМ:Вие сте създател на нов стил в рисуването. Бихте ли ни разказали за него?
МГ: Когато бях в Ню Йорк създадох стил за свирене на пиано, когато двете ръце се движат в огледален синхрон. Така развих много добре лявата си ръка. По-късно разбрах че  мога да рисувам с двете си ръце по подобен начин. Има голям интерес към моите рисунки от страна на хора, които се намират на високо ниво в художествения бизнес. Някои мои творби бяха закупени от големи колекционери, а също така, скоро ми предстои изложба.
СМ: Как разбирате човешкото щастие?
МГ: За мен щастието е в процеса на постигането на някаква цел.
СМ: Какво бихте искали да кажете на читателите на в. “България СЕГА” в САЩ и Канада?
МГ: Пожелавам им да гледат позитивно на живота. Живеем в трудно и несигурно време.
Макар от телевизията да ни затрупват с негативна информация, напълно е възможно да се направят нови открития в близко бъдеще, които да помогнат за решаване на проблемите.
Кой предполагаше, че ще се появи интернет и че целия свят ще се промени. Така може да се открият, например, нови енергийни източници и това отново да промени света.
 
Дискография:
Cuban Soil, Cuban Sun
 I see ft Melrssa Newman
Ice Hotel
 Every Little Movement ft Melissa Newman
Paris to Cuba
 Magic Circus
 Snake Eyes ft Melissa Newman
Before She Walked Away
 Ice Hotel - piano version
Three Dozen Roses Remember ft Melissa Newman

Филмография:
2012 The Paperboy
2012 59 Middle Lane
2012 The Anderson Monarchs
2011 Beyond
2011 Street Honor
2011 The Story Teller
2011 Untitled Jersey City Project
2011 Musical Chairs
2010 Patang
2011 Off –Ramp
2010 The Hopes and Dreams of Gazza Snell
2010 Malice N Wonderland The Movie
2009 Jackson Parish
2009 Breath Made Visible: Anna Halprin
2009 Precious (based on the novel by Sapphire)
2009 War Against the Weak
2008 Ten: Thirty One
2008 Tennessee
2008 Accelerating America
2008 The Attic
2007 Feathers to the Sky
2007 Taxi to the Dark Side
2007 Laws of Nature
2007 The Third Wave
2006 The Insurgents
2005 Shadowboxer
2004 The Americans
2003 Rescue
2002 29 Palms
2002 The Life Jacket is Under Your Seat
2002 Grasp
2001 Here
1999 Razor’s Edge
1999 Edge City
 
Светлозар Момчилов
в. “България СЕГА”
www.bulgariasega.com
Снимки:Tome Hawkins
Публикува се по:
www.bulgariasega.com