СРЕЩИ

Теди Москов: Правя нещо като китайски Шекспир

30 януари 2012

 

Теди Москов извади на бял свят и последната си постановка – „Макбет“ в Младежкия театър „Николай Бинев“`(2012). Станка Калчева и Малин Кръстев той избра за главни актьори в новия си прочит на великата трагедия на Уилям Шекспир. С обичайното си чувство за хумор той разказа защо времето на бързата храна се е отразило и в театъра, за платената любов и за импровизацията, която е негово верую.
 
- Какво се крие зад хумора и иронията в този спектакъл „Макбет”?
- Всеки си мисли, че прави едно, а то излиза друго. Искам да бъда свободен и независим.  Този спектакъл е като бързо приготвена храна, за да засити обикновения глад. Аз го изписвам “ McBeth”, като заведение за бърза храна и ще бъде лесно смилаемо, с познати аромати, не много скъпо и няма да отнеме много време. Духовната храна няма да е кой знае колко полезна за укрепването на човешката душа, а просто ще запълни моментни спешни нужди на апетита. Такова ни е времето. Всички дълбокомислени тълкувания на класиката са изчерпани и да се правя, че по някакъв нов начин мога да тълкувам „Макбет“ и да влизам в конкуренция, която е непосилна, не е необходимо. Това е нещо като произведено в Китай, китайски Шекспир.
-   Знаем, че всичко при вас е импровизация?
-   Не, не всичко. Дори ако знаеш как се правят пържоли, някой път може да ти загорят или да ги извадиш сурови – винаги има изненада в приготвянето. Иначе …нямам нищо измислено, когато отида в театъра. Аз си измислям текста по време на репетиция с артистите, с които могат да се измислят неща. Другите, които могат да го запомнят, а тези, които не могат да го запомнят, другите им казват какво да кажат.
-  Дотам ли сме стигнали – всичко в театъра трябва да бъде лесно смилаемо?
-  Не твърдя, че трябва. И не казвам, че е много лесно смилаем „Макбет”, просто го поставям уж, че е нещо лесно смилаемо, че всеки ще си види някакви неща, които биха го забавлявали.
-  Какво трябва да открие публиката?
-  Ами например колко са добри артистите и също така някакви нещица от Шекспир, пропуснати просто като сентенции, които поради тълкуването на персонажи и сюжети минават незабелязано.
- Правили сте  „Макбет” в Германия. Каква е разликата между двете представления?
-  Онова не беше „Макбет”, а съчетание на „бит” и „бет”, пародия на „Макбит” и „Макбет”, като съчетах трагедията с нейната пародия. Това беше една съпоставка за хора, които по някакъв начин знаят сюжета. Мислех, че в Германия хората са запознати освен с „Бременските музиканти” и с други сюжети, но се оказа, че така имахме голям успех само сред студентската публика.
-  Като човек работохолик със сигурност винаги сте недоволен от постигнатото?
-  По-скоро съм невротик, от нерви работя. Нервирам се, ядосват ме неща, не толкова ме натъжават.
-  Май вече нямате същото чувство за хумор?
-  Импровизацията винаги е свързана с чувство за хумор. Така снимах „Улицата” в БНТ. Нахвърлям си, когато съм в ресторанта, на салфетката идеите и отивах да снимам. Така съм създаден и не искам да се променям, не бива човек да бяга от себе си.
-  Липсва ли ви „Улицата“?
-  Не, не ми липсва „Улицата“, липсва ми ентусиазмът, спонтанността, трупата, на този начин на работа, когато без особени пари всеки се хвърляше в нещо и идваше с голямо желание да го направи. Сега вече любовта е платена. Преди беше любов, сега е платена любов. Който предложи повече, там се отива.
-  Вие винаги слагате пръст в раната – обществена и политическа. Сега какво е на дневен ред?
-  Винаги са различни нещата, които ме дразнят. Но в момента най-много може би това, че всички вървим към елементарното задоволяване.
-  По-рано мечтаехте да отидете в Хималаите, Тибет.
-  Вече няма как да стане това  – с единия крак трудно стъпвам.
Автор: Люси Крумова Публикувана на 23 януари 2012 ·  
Източник:
http://offnews.offroad-bulgaria.com