СРЕЩИ

Певицата Силви Вартан: Изживяла съм не един, а хиляда живота

15 ноември 2011

 

 
Няма чувство, което да не съм изпитала ­ страх, любов, страст, тъга, болест, глад, загуба на хора, които обичам
 
- Какво искате да кажете на почитателите си с юбилейния концерт - довиждане или просто ги каните на творчески рожден ден?
- Това наистина може да се нарече творческия ми рожден ден. Имайки предвид обаче, че всеки ми повтаря упорито, че вече 50 години съм на сцената, аз самата се замислих и си казвах “Уау”. Никога не съм спирала да работя, толкова обичам това, което правя, обмислям толкова много всеки един спектакъл. Винаги работя с една и съща страст и желание и не си давам сметка за времето, което минава. Като гледам всичко, с което се занимавам си казвам, че може би трябва да се отдалеча малко от всичко това, имам и други задължения - 14-годишна дъщеря, семейство.
 
- Защо избрахте да бъдете акомпанирана от български оркестър?
- Защото е автентичен, защото съвпада с това, което чувствам, с корените ми. Освен това смятам, че това са прекрасни музиканти, което все пак е много важно. Не се спрях на тях само, защото са българи. По-скоро фактът, че са българи е плюс, който ме накара да се спра на тях освен професионализма им.
 
- Ще има ли изненади за публиката в нощта на 23 ноември?
- Този концерт ще бъде нещо съвсем различно. Ще изпея неща, които не съм пяла отдавна, песни, които публиката обича, но изцяло обновени. Например “Марица” ще бъде нещо много специално с акомпанимента на българския оркестър.
 
- Все още ли Марица е “вашата” река, както пеете в тази песен?
- О, да, това за мен е знаково.
 
- Дъщеря ви Дарина обаче пее, че Сена е нейната река.
- “Марица” е песента, създадена специално за мен. Това е моята песен преди всичко. Тя символизира, носи усещането за свободата, за изгубената родина, емиграцията.
 
- Какво усещане е оставила у вас България?
- За мен България е страната на носталгията, на детството ми, към което съм мното привързана. Имам много точни спомени. Смятам, че детството ми ме е белязало в такава степен заради стреса, който съм преживяла от напускането на България на 7-годишна възраст, това скъсване. Да си дадеш сметка за всички хора, които оставихме на перона на гарата е кристализирало този период от живота в съзнанието ми и го е превърнало в нещо, което нищо не може да изтрие и в което никой не може да проникне. Имам толкова ясни спомени за България, които изникват непрестанно. От тази гледна точка съм много “славянка”, защото съм много привързана към детството си и единственото нещо, по което изпитвам носталгия, е то. А не момента, в който съм започнала да пея, например.
 
- Коя е най-голямата промяна, която забелязвате в България?
- Смятам, че тя се промени най-много през последните две години. Особено като сравним с това, което видях през 1990 година, когато се върнах за първи път. Тогава за мен и брат ми беше толкова тежко да преоткрием България в още по-лошо състояния, отколкото я бяхме оставили, с празни магазини, хора, които нямат нищо. Това ни връщаше 40 години назад. В същото време у хората имаше една изключителна надежда, в народа имаше сила. Това първо завръщане остава най-силната емоция в живота ми. Винаги плача, когато гледам филма от това завръщане, връщам се в атмосферата на времето, връщам се емоционално в този момент. В същото време, откакто майка ми ме напусна, за мен е още по-трудно да се завръщам в България, защото винаги изпитвам много, много силна емоция.
 
- Подготвяте две книги, какво ще разкажете в тях на хората, които обичат музиката ви?
- Сега беше публикувана една книга с мои писма, спомени, документи, лични неща свързани с моята кариера. Това е нещо по-оригинално от останалите книги. Ще има още две нови, със сигурност и други, защото много искам да напиша книга за живата на майка ми.
 
- Политически ангажирана ли сте?
- Имам своите идеи, но не се ангажирам. Аз съм за свободата, свободата на мисълта, за по-добър живот за хората.
 
- Има ли нещо, специфичен дух на времето от 60-те и 70-те години, който Ви липсва особено много днес?
- Това, което ми липсва, са хората. Вярно е, че тези години бяха време на ентусиазъм и обновление, на благополучие, лекота. Това са неща, които младите в момента нямат, с всички тези проблеми, идването на интернет. Интернет е нещо, което ужасно много затормозява децата. Практично е, удивително е, а в същото време е опасно. Те не могат да поемат толкова информация, това е нещо толкова огромно, това е светът, който се отваря пред тях без никакви правила. Те не могат да понесат това емоционално. Има например неща, които не са предназначени за деца на 10-годишна възраст. Освен това, откакто вече семейството не съществува, те се изправят пред интернет съвсем сами. Те са тотално дрогирани от това.
 
- Има ли чувство, което никога не сте изпитала в живота, нещо, което не сте преживявала и искате да преживеете?
- Имам изключително богат живот. Това не един живот, а хиляда живота. До 7-годишна възраст, когато напусках България, имах един живот, след това той се промени тотално, после отново и отново, бeше толкова динамично - различни контитенти, светът, освен това с моята професия, която държи емоциите ми винаги на високи нива. Аз съм много чувствителна и емоционална и смятам, че съм изпитала практически всичко - страх, любов, страст, тъга, болест, глад, да загубиш хората, които обичаш, практически всичко. Трудно ми е да си представя, че има нещо, което да не съм изпитала.
 
- Коя от вашите песни ви описва най-добре?
- Това е една песен, която се казва “Детството ми” и разбира се “Марица” ­ моята река, която никога няма да забравя.
 
Интервю на Мария Матеева, Париж
 
Източник: „Политика”, ноември 2011.