КАЛЕЙДОСКОП

Таня Иванова представя своя книга в Барселона

25 октомври 2011

На 1 октомври в сградата „Приятели на Юнеско” в Барселона се проведе литературно четене, в което взеха участие 27 писатели от пет континента. Страната ни беше представена от Таня Иванова, която може би познавате като председател на асоциация “Къща Тракия, България в Каталуния”. Този път обаче, тя бе поканена, за да говори за романа си „Срещи с Лудия”. Любопитното за него е, че е написан и издаден най-напред на испански, а след това – на български ( в превод на самата авторка, за който тя казва „Написах книгата наново”).
 

„Интересното е, че за първи път на този форум беше представен роман на български език – сподели Таня Иванова. – И не само това. Представих не само България, но и цяла Източна Европа, тъй като нямаше други автори от този регион. Бях толкова развълнувана, че се чувствах като ученичка на изпит. За мен беше голяма чест да бъда сред писатели, някои от които с мнгобройни публикации, като например бразилската писателка Анджелика Сатиро с над 60 издадени книги”.
 

„Срещи с Лудия” е нещо повече от една обикновена история за любов или раздяла, в зависимост от това кой как я възприема. Въпросът, с който главната героиня започва разказа „Коя съм аз?”, ще я поведе на пътешествие през един тривиален свят, в който никой не осъзнава истинската си същност. С развитието на действието въпросите, които тя сама отправя към себе си под формата на самокритика, стават все по-задълбочени под въздействието на случайната й среща с Лудия – героя, с чието име е свързано заглавието на романа. Случайностите не са плод на хазарта, а съдържат в себе си причинност. Само трябва да бъдем внимателни, за да открием тяхната закономерност...Любовта, сексът, приятелството...Лудия е този, който кара Симона да осъзнае едно по едно чувствата, които не е в състояние да разбере сама и затова я измъчват. Това е начин на себепознание въз основа на диалози. Не същността на въпросите е това, което буди размисъл. Отговорите, без съмнение, ще го направят.
 

„Случайностите сякаш са под въздействието на някакъв горски дух: душите, които се търсят във времето, се срещат в пространството”


.„Лудият” е нулевият аркан от колодата на картите Таро. Той е началото и краят, тълкуването и разбирането на бъдещето. В тази книга ще стане дума и за това – началото на една нова връзка и краят на друга. Но най-вече ще се запознаете с една изключителна жена. Едновременно обикновена, белязана с неизменната женска логика, и безкрайно извисена, докосната от всепобеждаващата любов. До болка познато и, все пак, безкрайно различно, защото всяка жена среща и изживява любовта по своему. И, все пак,...кое е общото?


Героинята на романа е затворена в една връзка. Връзката със спътника в живота й е разрушена преди време, но тя не се решава окончателно да я прекъсне. В такъв момент се появява Лудия, който едновременно е и светъл лъч, и път към ада.
 

Симона, така се казва героинята, е силна жена, но не се е научила да се възползва от силата си. Чувства, че животът и е празен и не знае как да го запълни. Затова започва да го разрушава, за да може по-късно да го съгради отново. Тя със сигурност знае, че е достигнала до дъното; знае, че трябва да вземе изключително важно решение и в момента, в който го направи, всичко в живота й ще се промени. И именно това е най-трудното.
 

Симона страда заради обстоятелствата, страда заради личните си отношения с мъжа й, сина й, останалите...страда заради самата себе си. Човек не може да престане да се отъждествява с нея, не може да престане да и симпатизира. Една жена, която иска да бъде щастлива чрез и за любовта си. Тук няма философия, но има борба в избора, който прави всеки един от нас. Дали да съществуваме, или да търсим прекрасното, неповторимото, което би ни възвисило, което ще ни направи специални и в собствените ни очи? Или сме в състояние да оценим късмета, който имаме само защото сме живи и се наслаждаваме на всеки момент, с неизменната радост, която донася поемането на глътка въздух. 
 

И след като разберем всичко това, сме готви да благодарим за хубавото, което животът ни поднася: здраве, младост, приятелство, любов...децата ни. И колко малко значение имат трудностите, с които животът ни сблъсква по пътя, в сравнение с трудностите, които ние самите си създаваме. Необходимо е да ги погледнем по различен начин, за да тръгнем по пътя на щастието. А по-големият проблем е, че не познаваме самите себе си. 
 

Тексът е отпечатан във  в.”Нова дума”, Испания. Предоставен ни е от г-жа Таня Иванова – Солер, Барселона, Испания. Заглавието е на инфопортала „Родина”.