КАЛЕЙДОСКОП

Концерти на детски ансамбъл „Загорче” в Лондон

17 октомври 2011

Поводът да напиша тези редове е гостуването на детския ансамбъл „Загорче” в столицата на Великобритания. Този ансамбъл (ако не сте го гледали – много сте изпуснали!) за втори път ни посещава и отново дръпна всичките ни български струнки до крайност, та сме се завихрили в радост и душата ни пее ли, пее.
 

Миналата година нашите загорчета подлудиха англичаните на Фестивала на Темза. Толкова влюбиха в нашенското английската публика, че им платиха една безплатна обиколка на „Лондонското око” (дето ние му викаме виенско колело).
 

И отново малките българанчета са на европейска обиколка, и отново дойдоха при нас, за да ни отворят душите с песни и танци от Родината и да ни захласнат  с динамиката и таланта си!
 

Нямате представа каква енергия излъчват тези деца, каква фурия е техният спектакъл от неуморни хора и песни – няма секунда отдих. 80 минути безспир и без дъх. Дечицата ни български – от 8 до 17 години носят най - свежия аромат на Българското.
 

Три дена са в Лондон, на ден по 3 концерта из различни зали – няма умора, няма отдих, само песни и ритми в носии, дето шашкат и влюбват.
 

Ние от Българското училище към Посолството в Лондон бяхме щастливци, че имахме възможност да присъстваме по класове на трите им концерта в посолството.
 

Е, бедна ми е фантазията и речникът на литератор, че да ви разкажа каква хубавина преживяхме.
 

Гостуването на децата в Лондон се пое най-вече като инициатива от нашата прекрасна народна певица – Деси Стефанова, ръководител на Лондонския български хор. Самата тя е бивше „загорче” и си призна, че все още се чувства такава.
 

Посрещнахме децата, пръснахме ги по домовете ни, за да ги приютим. На много места ги скътахме -  в английски или български домове, или в англо-български. Но навсякъде посрещнати с мерак.
 

Всяко гостоприемство е твърде малка благодарност за онази радост, която децата ни дариха.
 

Последният концерт на децата в посолството беше върхът. Откри го посланик Любомир Кючуков. Искрен, вълнуващ момент, започнал с награждаването на трима българи – много, ама много заслужили за разпространението на родната ни култура в Лондон. В тържествена обстановка и с възторжени овации беше посрещнато оповестяването на три напълно заслужени награди на Министерство на външните работи: Сребърни почетни отличия за Десислава Стефанова – ръководител на Лондонския български хор за народно пеене, Иво Станков – цигулар, организатор на първия Лондонски български културен фестивал, Иво Върбанов – пианист, организатор на редица концерти и културни мероприятия, а напоследък и винар-производител с желание да предостави български вина на английския пазар.
 

Огромно е задоволството, че Министерство на външните работи оценява какво се върши за България в чужбина. Само преди седмици от МВнР бяха отличени и директорките на българските училища в Лондон, което си е чист прецедент.
 

Но нашият вечерен празник бе огрян най-вече от невероятните загорчета. Ми то нямаше минутка без овация, бравурни викове, ръкопляскане в такт и с апломб. Подскачахме на столовете си в нетърпение и възбуда, щракахме апаратите и ни беше толкова българско. Да не говорим, че половината публика бе от англичани.
 

Това си ни беше събитие. Дължим го на любовта на хората, които работят със сърце в Лондон. Без да преувеличавам – ние сме безподобна група. Направо сме си хор – многогласен, хармоничен. Тази спойка между нас я захранва прекрасното отношение на г-н Кючуков и неговия екип. Не случайно ръководителят на „Загорче”, връчвайки специална грамота и медал на нашия посланик добави: „Обиколили сме цяла Европа, но г-н Кючуков е първият посланик, който посещава концертите ни”. Смея да вметна: Много са изгубили  пропусналите да сторят това други посланици по места. Но съм убедена, че ще има последователи.
 

От седмица си имаме вече и културен институт с директор г-жа Светла Дионисиева – човек артист и всеотдайник. Денонощно работи, за да стори културните чудеса, дето ни сбират и ощастливяват. И ние, директорите и учителите от трите лондонски училища – сме на поста си да помогнем, да се присъединим с каквото можем, да доведем учениците си да гледат и се учат на българско и извън класните ни стаи. Казвам ви – екипът ни е за завиждане. И домът ни е в Посолството.
 

Час и двадесет минути ни заболяха бузите, защото все в усмивки ги разтегляхме до ушите. Дланите не спряха да гърмят. Гърлата прегракнаха от: ”Браво!” Душите подскачаха възторгнати. Как не капнаха от умора златните ни загорчета – умът не го побира. Играха за нас като за световно.
 

И накрая ни юрнаха в едно хоро из залите на посолството, дето по сватби нашенски ги вием. Ми…никой не искаше да си тръгва. Сбра се в средата на салоните част от нашия Български лондонски хор на Деси Стефанова, че като извиси Данчо баса си с „Многая лета” – полюлеите екнаха още по-светло. В цялата зала пяхме с хористите: Многая лета, Българио! Деца, родители, баби, дядовци, англичани, дипломати, че и един роднина на Найджъл Кенеди – пеем, като едно и се отворили тия ми ти сърца – няма спиране.
 

Казвам ви аз -  Лондон е голяма работа, голяма българска работа!
 

Снежина Мечева, директор на Българското училище към Посолството в Лондон
говорител на АБУЧ