КАЛЕЙДОСКОП

Една невероятна вечер за един невероятен човек в Лондон

14 октомври 2011

12.10.2011. Вечер, посветена на посланик Иван Станчов по случай удостояването му със званието Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), но всъщност – вечер на безкрайна обич и уважение
 
Тази вечер я чакахме от години и знаехме, че ще се случи. Малцина са хората, които вдъхновяват толкова слънчева човещина в живота ни. Без никакво преувеличение – за нас такъв човек е господин Иван Станчов, завинаги спечелил прозвището „Нашият посланик”.
 

В тези дни той продължава да е изключително ангажиран в България, за да се грижи и поддържа с невероятна енергия във фамилния си дом във Варна, създадения от него „Карин дом” - дневен рехабилитационен център за деца със специални нужди.
 

На 12 октомври, след директен полет от София, г-н Станчов пристигна при нас направо от летището, за да ни дари с още един незабравим спомен.
 

Поводът – удостояването му със званието Почетен член на АБУЧ.
 

Празникът ни бе открит от посланик Любомир Кючуков, който сподели искрената си радост, че Българското посолство  в Лондон посреща един толкова високоуважаван и заслужил човек и с радост преотстъпва домакинството на Асоциацията на българските училища в чужбина и Българското училище към Посолството.
 

В залата присъстваха и английски, и български гости, дипломати, родители, ученици. В тази вечер всички бяхме приятели, сбрани, за да ни стопли присъствието на един действителен благородник, на когото дължахме много.
 

В далечната 1991 година той възобнови закритото малко преди това Българско училище към Посолството и пое изцяло издръжката му, за да се закрепи и просъществува. Започнахме с 35 деца, днес достигат 250.  Направи читалище за общността ни, преустрои един гараж в изискан християнски параклис към Посолството. Сега може би звучи нормално, но на ония времена си беше почти революция. Открехна за първи път вратите на дипломатическата ни мисия за всички, приюти талантливи, млади и бедни български студенти – стипендианти, за да им даде възможност да се изучат в най-добрите британски университети. Празнуваше с тях и заради тях, наглеждаше учениците в училище и нищо не ни отказваше, събра ни с децата от посолствата на другите балкански държави, за да празнуваме заедно Коледите. Kакво ли не направи този истински голям човек?
 

България не осъзнаваше тогава каква важна роля има българското училище в чужбина и не се интересуваше какво и как се случва с нас. Създадохме АБУЧ и той, когато чу, че отиваме в Парламента, за да ни чуят и видят най-после правителствата, се вдигна от Варна и пристигна в София, за да ни подкрепи. Тогавашният министър на образованието – г-н Даниел Вълчев не ни зачете, гледаше отвисоко и някакси все не успяваше да ни види. Но г-н Станчов в изказването си на тази първа наша конференция под патронажа на тогавашния председател на Народното събрание г-н Георги Пирински много джентълменски отбеляза, че липсата на министъра е учудваща и помоли да му предадат това негово мнение.
 

Във всяка наша стъпка след това, във всяка наша победа или разочарование – г-н Станчов бе с нас и за нас. ЗАТОВА И ЗА ВСИЧКО, КОЕТО ТОЙ НАПРАВИ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ – НИЕ ГО УДОСТОИХМЕ СЪС ЗВАНИЕТО ПОЧЕТЕН ЧЛЕН, НО ИСТИНАТА Е, ЧЕ ЗА НАС ТОЙ Е НАЙ-ВЕЧЕ ПОЧЕТЕН ЧОВЕК.
 

Връчихме му специален диплом, а Крум от 6 клас му поднесе и специален приз – пламъкът на знанието и обичта към всичко българско. Децата му подариха балони, българско флагче, История на България за малки и пораснали деца, каталог с Успелите деца на България, подариха му усмивките, любопитството и уважението с очите си, с които го гледаха, когато им говореше.
 

Един след друг хората ставаха и споделяха благодарността си за всичко, което той бе направил. Бившите студенти, сега изявени творци, благодариха, че им помогна да станат това, което са. Прекрасната ни народна певица Деси Стефанова закичи празника ни с една от любимите му пирински песни. Когато гледахме филма за историята на нашето училище, в който филм г-н Станчов е един от главните герои, имаше доста насълзени очи. От благодарност. Но най-хубаво бе посланието, което милата ни г-жа Аглика Маркова – два пъти културен аташе в Посолството в Лондон изпрати от България за г-н Станчов. 
 
Dearest Ambassador, English words fail me when I wish to express all my feelings for you so, with due respect for the English-speaking audience, I shall now write to you in "a language of rare diffusion" (cf the UN classification of languages) we both luckily share:
 
Всички хора тази вечер Ви благодарят за нещо, което сте сторили за любимото дело на живота им, следователно - и за самите тях. И аз ще постъпя така:
 
- Благодаря Ви, че ми позволихте да работя с Вас.
- Благодаря Ви, че  сам не знаете до каква степен разширихте кръгозора ми.
- Благодаря Ви, че ни показахте чрез поведението си колко по-лесно е да се усмихнеш и да разбереш, отколкото да упрекнеш.
- Благодаря Ви, че ни показахте, как да минаваме весело през този сериозен  живот: Благодаря Ви, че танцувахте с всяка една от нас, вместо да се изживявате като недосегаем.
- Благодаря Ви, че всеки път, когато в посолството проявявахме традиционния български скептицизъм и казвахме: "Не, това не: може да стане", Вие казвахте "Хайде да видим как може да стане".
- Благодаря Ви, че когато в посолството казвахме "Отивам в България", Вие казвахте "Отивам СИ в България".
- Благодаря Ви, че никога не ни показахте с колко ни превъзхождате.
- Благодаря Ви, че сте един вдъхновител.
 

С обич: Аглика
 
Това е всичко…Какво повече? За един неповторим човек не е нужно да се говори дълго.  
 
Снежина Мечева
директор на Българското училище към Посолството на България в Лондон
говорител на АБУЧ
снимките от празника дължим на отличния ни фотограф г-н Тодор Кръстев