КАЛЕЙДОСКОП

При българите в Хатива, област Валенсия, Испания

10 октомври 2011

 

 Да простят знаещите моето невежество, да ме прости и дядо Вазов, но от няколко седмици се питам има ли в Речника на българския език женски род на думата  „хъш”.Защото как иначе най–точно бих нарекла тези млади, красиви, усмихнати и много борбени жени, с които съдбата ме събра.

 

На свой ред и аз влязох в редиците на „бодрите”пенсионери, пък и за да отдалеча дните на тъжната старост в родината, реших да пробвам късмета си в слънчева Испания. Без дори и за миг да съм си мислила за продължаване  на работа в същата сфера, един случайно дочут урок ме върна назад във времето за едно гледано и дълго коментирано предаване по БГ ТВ. Потърсих ги, намерих ги и май преоткривам себе си.

 

Понеже знам от България колко значимо и експлоатирано в последните години стана понятието „работа в екип”, мога смело да заявя, че тук открих такава екипност,за каквато много ръководители могат само да въздишат. Нещата не се оставят на едната импровизация, а се изпипват в детайли, решенията се вземат след скорострелни обсъждания и след отсяване остават най–оригиналните хрумвания и предложения.

 

Много скоро се убедих,че учителстването зад граница не е просто работа с цел да се припечелят пари, защото пари няма–за пари  никой да не говори–повтаря ТЯ, то е състояние на духа и осъзната потребност да се раздаваш, защото си сигурен, че колкото повече даваш, толкова повече ти остава.

 

Хората тук, осветлиха ме „ветерани” имигранти, са преситени от развлечения, нужни са въображение и много усилия, за да бъде привлечено и задържано вниманието им.


Ваня Пенчева–Огнената, Ваня Топузова–Мраморната и Камелия Митева–Вихрената, са душата и сърцето на Асоциация „Балкан”–Хатива, чийто проект е ПБНУ „Свети Иван Рилски”. Прозвището на всяка от трите дадох аз сама за себе си още при първата ми среща с тях. Може и да не съм съвсем точна в определенията, но сигурно се доближавам до същността на онова, което всяка поотделно носи, а заедно правят ядро, без което каузата на Асоциацията би била немислима. Сигурна съм, че и останалата част от КОЛЕКТИВА /харесва ми тази дума/ ще ме подкрепи–Веси и Веси, Нели и Славка, Ержи и ние двете нови –Диди и Донка. Все пак заедно положихме Клетва на учителя–това никой преди не беше изисквал от мен...

 

Сигурно ще ме подкрепят и родителите, дошли с букети цветя  по стародавна родна традиция, хванали за ръка отрочетата си, за да ги въведат в храма на българщината, нищо, че сградата, която да ни приюти  поне за празничния ден, ни беше преотстъпена в последния момент от иначе отзивчивите и добронамерени общински власти на града. А единствено тя си знае как го е постигнала!!!

 

Истина е, че тук нищо не идва даром, а след много ходения по мъките, за които не всеки, в това число и аз, си дава сметка. И ето вече за пета поредна година българското училище в Хатива не просто съществува в разни статистики и документи, то представлява едно „светилниче”на българската култура и на българския дух в чужбина със свои символи – знаме и химн.


Какво да кажа за спечелените награди, получените грамоти, участието в международните конкурси...Изключително! Само с много вълнение и трепет мога да говоря за това. Здрава основа, върху която трябва да се стъпи, за да я има и пребъде идеята – българските деца, които в голямата им част са родени в Испания, да познават, да владеят и да милеят за майчиния език на родителите си.

 

Но да се върна на празника. Пак като по традиция имаше стихчета, песнички, огнено слово, в което се откроиха думите, че българското училище в Хатива ще го има, въпреки отнетата ни сграда, и ще има ритуално биене на училищен звънец, поливане на вода от менче, питка с мед, промушване под украсени букви, премалели от вълнение първокласници, буквари, първи урок по България...и сълзи...явни, скрити, преглътнати...

 

Гледах с умиление красивите и лъчезарни детски личица и си мислех, че техният брой е повече от този на връстниците им в моето вече бивше училище, и че заради оредели паралелки в родината сигурно и други учители като мен трябва да се разделят с любимата професия по–рано, за да спасят от съкращение или себе си или други колеги. Дано всички те имат моя късмет да намерят своето Училище. Толкова българи има по света! Дано те пък намерят своите учители по роден език, литература и история, както тези от град Хатива, Испания.


 
Да ни е честита, успешна и плодотворна новата учебна година!
Поклон пред вас,Учители народни!

 

Донка Андреева, учител по български език и литература,
Хатива, област Валенсия, Испания